Барон Едуард Луи Жозеф Меркс (), по-известен като Еди Меркс (), е белгийски професионален колоездач, считан от мнозина за най-успешния колоездач в историята на спорта. Победите му включват ненадминати 11 победи на Гранд тур (пет пъти Обиколка на Франция, пет пъти Обиколка на Италия и веднъж Обиколка на Испания), три Световни първенства по шосейно колоездене, часов рекорд, всички еднодневни класики освен Париж-Тур и многобройни победи на писта.
Меркс е роден в Тийлт-Винге, но израства в Синт Питерс - Волюве. Практикува няколко спорта, но открива в колоезденето истинската си страст. Получава първия си велосипед на 3 или 4 години и участва в първото си състезание през 1961 г.
След като печели 80 състезания като аматьор, той става професионалист на 29 април 1965 г., когато подписва със Solo–Superia. Първата му голяма победа е на Милано-Санремо, година по-късно, след като е преминал към Peugeot–BP–Michelin. След сезона през 1967 г., Меркс се мести във Faema и печели Обиколката на Италия, първата му победа на Гранд тур. Четири пъти между 1970 и 1974 г. Меркс печели два пъти Гранд тур. Последния път успява да спечели и Световното първенство по шосейно колоездене, като така става първият колоездач, спечелил Тройната корона на колоезденето. Меркс чупи часовия рекорд през октомври 1972 г., като удължава рекорда с почти 800 метра.
Получава прякора си „Канибала“, след като негов съотборник казва на дъщеря си как Меркс не дава на никой да спечели, а дъщеря му го нарича канибал. Меркс постига 525 победи през 18-годишната си кариера. Той е един от тримата колоездачи, спечелвали всчиките пет „Паметника“ (Милано-Санремо, Обиколка на Фландрия, Париж-Рубе, Лиеж-Бастон-Лиеж и Обиколка на Ломбардия). Другите двама са белгийците Роже Де Вламинк и Рик Ван Лой. Меркс е успешен както на шосето, така и на пистата. Въпреки това, той е замесен в три допинг инцидента през кариерата си.
След пенсионирането му от спорта на 18 май 1978 г., той остава деен сред колоездачните среди. Основава своя собствена колоездачна верига, Edyy Merckx Cycles през 1980 г. и велосипедите му се използват от няколко професионални отбора през 1980-те и 1990-те години. Меркс е треньор на белгийския национален отбор по колоездене в продължение на 10 години. През 2001 г. играе ключова роля в основаването на Обиколката на Катар. Той е съ-собственик на събитието, както и на Обиколката на Оман.
Ранен живот и аматьорска кариера Едуард Луис Жозеф Меркс е роден в Тийлт-Винге, Брабант, Белгия на 17 юни 1945 г., син на Жул Меркс и Жени Питомвилс. Меркс е първото дете на семейството. През септември 1946 г. семейството се премества в Синт Питерс - Волюве, за да поеме хранителен магазин, който се дава под наем. През май 1948 г. Жени ражда близнаци. Като дете Еди е хиперактивен и постоянно играе навън.
Еди е състезателен тип и играе няколко спорта, сред които баскетбол, бокс, футбол и тенис на маса. Дори играе тенис на трева за местен младежки отбор. Все пак, Меркс твърди, че е знаел, че иска да стане колоездач още от 4-годишна възраст и че неговият пръв спомен е катастрофа с колелото си на същата възраст. Меркс започва да кара колело на 3 – 4 години и го кара всеки ден до училище от 8-годишна възраст. Меркс имитира своя колоездачен идол Стан Окерс с приятелите си, когато карат колела заедно.
През лятото на 1961 г. Меркс купува първия си състезателен лиценз и се състезава в първото си официално състезание, месец след като навършва 16 години, завършвайки на 6-о място. Той кара в още 12 състезания, преди да спечели първото си на 1 октомври 1961 г. През зимата на същата година той тренира с бившия състезател Фелисиен Варвеке на местния велодрум. Меркс печели второто си състезание на 11 март 1962 г. През 1962 г. като цяло се състезава общо в 55 състезания, а докато отделя все повече време на колоезденето, оценките му в училище се влошават. След като спечелва белгийската аматьорска титла по шосейно колоездене, Меркс отказва предложение от училището си за отлагане на изпитите и отпада от училище. Завършва сезона с 23 победи до името си.
Меркс е избран да се състезава в шосейното колоездене при мъжете на Лятната олимпиада през 1964 г. в Токио, в която завършва на 12-о място. По-късно през същия сезон печели първенството по аматьорско шосейно колоездене в Саланш, Франция. Меркс остава аматьор до април 1965 г. и завършва аматьорската си кариера с 80 победи.
Професионална кариера 1965: Първи професионален сезон Меркс става професионалист на 29 април 1965 г., когато подписва с отбора на Рик Ван Лой, Solo–Superia. На 1 август Меркс финишира на второ място в белгийските национални първенства, което го квалифицира за Световното първенство по шосейно колоездене. Рафаел Жемиани, мениджърът на колоездачния отбор Bic, отива при Меркс на събитието и му предлага 2500 франка на месец, за да се присъедини към отбора му през следващия сезон. Меркс се съгласява да подпише, но тъй като е непълнолетен, договорът се оказва невалиден.
След като завършва шосейното състезание на 29-о място, Меркс се завръща в Белгия и дискутира плановете си за следващия сезон с мениджъра си Жан Ван Бугенхут. Ван Бугенхут помага за оркестрирането на преместването на Меркс към френския Peugeot-BP-Michelin за 20 000 франка на месец. Меркс е избран да напусне Solo–Superia, поради начина, по който се отнася със съотборниците си, в частност Ван Лой. Ван Лой и други съотборници се присмиват на Меркс, заради неговите хранителни навици, или го наричат с имена. Освен това Меркс по-късно заявява, че през времето си с отбора на Ван Лой не е бил научен на нищо. Докато е със Solo–Superia, той печели 9 от 70 състезания.
1966: Първа паметна победа
През март 1966 г. Меркс участва в първото си голямо състезание като професионален колоездач, Париж-Ница. Той поема водачеството през за един етап, преди да го загуби от Жак Анкетил и накрая да завърши на 4-то място. Милано-Санремо, първото му участие на един от паметниците на колоезденето, е следващото събитие в календара на Меркс. Там той успява да стои с групата, когато състезанието навлиза в последното изкачване на Поджио. Той атакува изкачването, като накрая остава група от 11 души с него включително. Меркс е съветван от мениджъра си да задържи спринта си до възможно най-късно преди финиша. Три други колоездача достигат линията с него, но Меркс ги побеждава в спринта. През следващите седмици той се състезава в Обиколката на Фландрия и Париж-Рубе. В първата той пада, а във втората пука гума. На Световното първенство по шосейно колоездене през 1966 г. той финишира на 12-о място, след като претъпява схващане в последните километри. Завършва сезона на 1966 г. с общо 20 победи.
1967: Втори път Милан-Санремо и световен шампион Меркс оставят следващата си кампания с две етапни победи на Обиколката на Сардиния. Тези успехи са последвани от класиката Париж-Ница, където печели втория етап и поема лидерството в състезанието. Два етапа по-късно, съотборникът му Том Симпсън атакува с още няколко колоездача изкачване и се изстрелва почти 20 минути преди Меркс, който остава в групата отзад. Меркс атакува два дни по-късно на изкачване след 70-ия километър на етапа. Успява да си осигури здрава преднина, но се подчинява на заповеди от своя мениджър да изчака догонващия Симпсън. Меркс печели етапа, докато Симпсън подсигурява общата си победа.
На 18 март Меркс се включва в състезанието Милано-Санремо. Започва атаки на Капо Берта и Поджио, оставяйки единствено Джиани Мота с него. Двамата намалят темпото си и са настигнати от още състезатели. Меркс печели надпреварата на финиша. Следващата му победа е на Флеш Валон. На 20 май се включва в Обиколката на Италия, първия му Гранд тур. Спечелва 12-и и 14-и етапи, преди да завърши на 9-о място в генералното класиране.
На 2 септември подписва с Faemino–Faema за 10 години и 400 000 белгийски франка. Той прави преместването, за да има пълен контрол над отбора, за който се състезава. Освен това той не иска да плаща за различни разходи като капли и гуми. На следващия ден Меркс се включва в Световното първенство по шосейно колоездене в Херлен, Нидерландия. Маршрутът включва 10 обиколки на писта. Мота атакува на първата обиколка, но е настигнат от Меркс и още 5 колоездача. Групата изтънява до 5 души, докато стига финалната права, на която Меркс успява да надвие Ян Янсен за първото място. Така, той става третият колоездач, спечелил титлите на световното аматьорски и професионално първенство по шосейно колоездене.
1968: Първа победа на Гранд тур Първата победа на Меркс с новия му отбор идва при етап на Обиколката на Сардиния. В Париж-Ница е принуден да се откаже, поради травма на коляното, която претърпява по време на състезанието. Не успява да спечели третото си поредно Милано-Санремо и пропуска Обиколката на Фландрия. Следващата му победа е на Париж-Рубе, където се налага над Херм Ван Шпрингел в състезание с лоши метеорологични условия и чести пукания на гуми на съперниците.
С повелята на отбора си, Меркс участва в Обиколката на Италия, вместо в Обиколката на Франция през 1968 г. Той печели втория етап, след атака на 1 километър преди финиша. 12-ия етап е помрачен от дъждовно време и изкачване на Тре Чиме ди Лаваредо на края. Докато Меркс достига предпоследното изкачване, на челото на състезанието вече има група от 6 колоездачи с 9-минутно предимство. Меркс атакува и успява да изработи голяма дистанция между себе си и групата, която оставя, преди да спре, за да смени гума с цел да намали скоростта си по заповед на отборния си мениджър. Меркс се качва на велосипеда си, настига водещата група и я задминава преди финиша, на който печели етапа и поема лидерството в състезанието. Меркс продължава и печели генералното класиране, класирането по точки, както и планинското класиране. В Обиколката на Каталуния Меркс поема водачеството от Джимонди по време на бягането по часовник и спечелва събитието като цяло. Завършва сезона с 32 победи в 129 състезания.
1969: Победа в Париж и травма в Блоа Меркс започва сезона на 1969 г. с победи на Обиколката на Валенсия и Париж-Ница, където печели както в генералното класиране, така и в етапи. На 30 март Меркс извоюва първата си голяма победа за сезона в Обиколката на Фландрия. В дъждовен и ветровит ден, той атакува първо Уде Куаремон, но пука гума, което анулира всякаква преднина, която успява да установи. Докато вятърът се изменя от страничен към насрещен с оставащи близо 70 km, Меркс увеличава темпото си и кара сам до победа. През 17-те дни след Обиколката на Фландрия Маркс печели 9 пъти. Печели Милано-Санремо, а в средата на април печели Лиеж-Бастон-Лиеж, когато атакува 70 km преди финиша в проливен дъжд.
Започва Обиколката на Италия на 16 май, заявявайки, че иска да кара по-малко агресивно, в сравнение с предната година, за да си запази енергия за Обиколката на Франция. Меркс печели 4 етапа и задържа водачеството до 16-ия ден. Все пак, преди старта на етапа, директорът Винченцо Ториани, заедно с телевизионна камера и двама пишещи, влиза в хотелската стая на Меркс и му заявява, че не е минал допингова контрола и е дисквалифициран от състезанието и му е забранено да се състезава за месец. На 14 юни забраната е вдигната.