Кафявата мечка (Ursus arctos) е животно от семейство Мечкови.
Тя е бозайник и е най-едрият хищник в България и едно от най-едрите животни на Земята.
Разпространение и численост по света
Минало Преди човекът и неговата дейност да ограничат популацията ѝ до днешните ѝ граници, кафявата мечка е обитавала широк ареал на 4 континента:
Северна Америка. Около 100 хил. г., пр.н.е., в резултат на сухоземната връзка между Азия и Северна Америка (заледявания в района на Беринговия проток) кафявите мечки - вероятно усурийски - колонизират Аляска. Въпреки ранното навлизане в Северна Америка, те успяват да се заселят в западната му част и на юг (до Северно Мексико), едва към 15 хил. години пр.н.е.. Конкуренцията на кафявите мечки с Късомуцунестата мечка е сред вероятните причини за изчезването ѝ около 13 хил. години пр.н.е. цяла Европа (включително островите Великобритания и Ирландия). северните части на Африка. Азия - Близкия изток, Централна Азия, Сибир, обширни райони от Китай, остров Хокайдо (Япония), Далечния изток на Русия (включително Камчатка и Чукотка).
Съприкосновението ѝ с хората води до бавно и систематично унищожаване на вида, там където хората са особено активни икономически - Европа, Близкия изток, Централна Азия, САЩ и Китай.
Съвремие Числеността на съвременната световна популация на кафявата мечка се оценява на над 200 хиляди индивида. Русия е страната с най-голям брой на мечките и се смята, че числеността им там надвишава 100 000. Според оценки на числеността им, в САЩ има около 33 000 кафяви мечки (30 000 от тях - в Аляска), Канада – 25 000, а в Европа (без Русия) – 14 000.
Днес (20-и - 21-и век) ареалът с известни изключения съвпада с този от миналото, но популацията е запазила по-голяма гъстота и численост в северните райони, докато в южните е силно фрагментирана и малочислена, като на много места вече видът не съществува (например северноафриканската популация, изчезва към 1890 годинаThe Great Bear Almanac. Guilford, CT, 1993, pg. 281., а на Синай последната кафява мечка е наблюдавана в края на 16 век). Със заселването на Дивия Запад, мечките са изтребени почти във всички континентални щати на САЩ. Последният екземпляр в северната част на Мексико е наблюдаван през 1964 г.Koford, C.B. 1969. The last of the Mexican grizzly bear. IUCN Bulletin 2:95. Същевременно популацията в Канада е стабилна. Видът е разпространен основно в Британска Колумбия, Северозападните територии, Юкон и в по-малка степен - в Албърта. В САЩ 95% от популацията на кафявата мечка живее в Аляска, като в останалите 48 континентални щати тя е доста ограничена и фрагментирана.Servheen, C. (1999). „Status and management of the grizzly bear in the lower 48 United States“. C. Servheen, S. Herrero, and B. Peyton, compilers. Bears—status survey and conservation plan. IUCN/SSC Bear and Polar Bear Specialist Groups. IUCN, Gland, Switzerland and Cambridge, UK, 50 – 54.Laliberte, A. S., & Ripple, W. J. (2004). Range contractions of North American carnivores and ungulates. BioScience, 54(2), 123 – 138. В исторически план, много преди европейската експанзия в Северна Америка ареалът на разпространение е достигал на изток до Хъдзъновия залив и Кентъки.Guilday, J. E. (1968). „Grizzly bears from eastern North America“. American Midland Naturalist, 247 – 250.
В южната част на Европа има няколко изключително малки, изолирани популации. 2 от тях са популациите в Пиренеите между Франция и Испания като всяка от тях има по по-малко от 10 мечки. В Кантабрийските планини съществуват 2 популации, съответно с по 20 – 30 и 80 – 100 мечки. На Апенините в Централна Италия живеят 40 – 50 мечки, често описвани и като самостоятелен подвид (апенинска кафява мечка). В Алпийската част на Италия, Австрия и Словения има 35 – 40 мечки. Малки популации на кафявата мечка също са разпръснати в много части на Азия, но за тяхната численост се знае малко . В Австрия видът е реинтродуциран през 2011 г., но (към 2015 г.) все още няма сигурни сведения дали той трайно се установява в района. В Европа се наблюдават 3 основни обширни запазени популации. Първата е Карпатската с обща численост около 8000 индивида като основният ареал на разпространение е в Румъния. Следващият район на разпространение е в Скандинавия. Общата численост наброява около 5000 индивида. Балканската популация е третата по размер и достига максимум до 3000 индивида. Простира се от Италия на северозапад и на юг до България и Гърция.Bear Online Information System for Europe . Kora.ch. Посетен на 15 септември 2011.Taberlet, P., & Bouvet, J. (1994). Mitochondrial DNA polymorphism, phylogeography, and conservation genetics of the brown bear Ursus arctos in Europe. Proceedings of the Royal Society of London B: Biological Sciences, 255(1344), 195 – 200.
Силно ограничени са и популациите в Южна Азия. В Пакистан има около 150 – 200 мечки в 7 отделни групи обитаващи района на Хималаите, Каракорум и Хиндукуш. В Индия мечките обитават 23 защитени територии в северните щати Джаму и Кашмир, Химачал Прадеш, Утаракханд. Вероятно страната е обитавана от по-малко от 1000 индивида.
В централноазиатските републики, популациите са фрагментирани и малки. Десетки екземпляри, обитаващи изолирани един от друг райони се срещат и в Иран, Ирак, Турция, Армения, Грузия и Азербайджан.Gutleb, B., & Ziaie, H. (1999). On the distribution and status of the Brown Bear, Ursus arctos, and the Asiatic Black Bear, U. thibetanus, in Iran. Zoology in the Middle East, 18(1), 5 – 8.
В Китай кафявите мечки също обитават разпокъсани и недобре установени територии в западната и североизточната част на страната. Смята се, че мечките в страната наброяват около 6000 индивида. По-гъста е популацията на остров Хокайдо, където популацията надхвърля 2000 индивида. Въпреки че те са добре проучени данните за тяхната численост остават несигурни. Според други оценки островната популация е далеч по-голяма и е около 10 600 брояHiguma Population Estimates pref.hokkaido.lg.jp (2 декември 2015) Предишно разпространение по българските земи В миналото кафявата мечка е обитавала цялата територия на съвременна България. Свидетелства за това се откриват от костни останки в различни краища на страната. Костни останки и зъби от кафява мечка в България са открити на десетки места. Те доказват безспорното някогашно по-широко разпространение на вида в страната.
Фосили и субфосили Проучвания върху миналото разпространение (плейстоцен и холоцен) на кафявата мечка в България, основани на наличните костни и зъбни останки, доказват, че този хищник е бил много по-широко разпространен - практически върху цялата територия на страната - отколкото през 20-и - 21-и век. Някогашният му ареал у нас включвал и такива обширни зони, като Лудогорието, Добруджа, Дунавската равнина, Горнотракийската низина и Предбалкана, както и планините Сакар, Странджа, Средна гора. Събраните данни са от 52 находища (13 фосилни и 39 субфосилни), датирани от среден плейстоцен до 19 век н. е. от 22 от общо 28-те области в страната. Около 73% от находищата са разположени между 100 и 500 м. н. в. 12 находища съдържат палеолитни находки, 1 - мезолитни, 14 - неолитни, 6 - халколитни, 5 - от бронзовата епоха, и 2 - от желязната епоха. Останалите 12 субрецентни находища са датирани от последните ок. 2400 години. Находките от пещерата Козарника (1 000 000 – 700 000 г. пр. н. е.) са едни от най-древните свидетелства за вида в Европа. Повечето от установените находки на вида произлизат от археологически обекти – праисторически и древни селища.Boev, Z. 2020. Past distribution of Ursus arctos in Bulgaria: fossil and subfossil records (Carnivora: Ursidae) ). – Lynx (Prague), 51: 5 – 18; Боев, З. 2021. Кафявата мечка – хищник с интересна история в Бължария. – Природа, БАН, 1: 106 – 112.
Десетки пещери в България се наричат „Мечата дупка“ заради обитавалите ги в миналото мечки. Съществуват и такива, извън съвременните граници на ареала на вида. Такива са например Мечата дупка до село Стоилово, с отложения от II-ата половина на късния плейстоцен и Мечата дупка до село Леярово, с намерени останки от ранния холоцен.
Фосилни находки са открити в пещерата Козарника до Белоградчик от палеолит – неолит (отпреди 80 000 – 16 000 г.); в пещерата Миризливка в местността „Башовица“ в рида Белоградчишки венец до Гара Орешец от палеолит.Боев, З. 1999. „Неогенски и кватернерни птици (Aves) от България“. Национален природонаучен музей, БАН. С., Дис. за пол. на н. ст. „доктор на науките“. Т. I. Основна част. 1 – 243. Т. II. Приложение 1 – Фигури. 1 – 135. Т. II. Приложение 2 – Таблици. 1 – 108.
Субфосилни останки (от следледниково време) от кафява мечка са открити в:
праисторическото селище „Телиш-Редутите“ при Телиш, Плевенско, от неолит – раннобронзова епоха (3450 – 3320 пр.н.е.)Рибаров, Г., З. Боев. 1997. Костни останки от диви и домашни животни от праисторическото селище „Телиш-Редутите“ при с. Телиш (Плевенско). – Historia naturalis bulgarica, 7: 61 – 70.; край село Долнослав, Пловдивско в енеолитния култов център (3530 – 3480 пр.н.е.).Спасов, Н., Н. Илиев, З. Боев 2001. Животинските останки от енеолитния археологически обект край с. Долнослав, Пловдивска област. – Historia naturalis bulgarica, 13: 159 – 179.; в селищната могила при Гълъбово (енеолит – средна бронзова епоха); в потънало селище Урдовиза до Китен от енеолит – раннобронзова епоха (3000 – 2000 г. пр.н.е); Тракийската гробница в землището на село Руен (4 – 1 в. пр.н.е.); средновековно селище до село Искрица, Старозагорско от 11 – 12 в.;Боев, З. 1999. Неогенски и кватернерни птици (Aves) от България. – Национален природонаучен музей, БАН. С., Дис. за пол. на н. ст. „доктор на науките“. Т. I. Основна част. 1 – 243. Т. II. Приложение 1 – Фигури. 1 – 135. Т. II. Приложение 2 – Таблици. 1 – 108. ранновизантийското (Цуида; 5 – 6 в. н.е.) и средновековното (10 – 12 в.) селище Хисарлъка в пределите на СливенРибаров, Г. 1990. Бозайниците в бита на жителите от ранновизантийското и средновековното селище на Хисърлъка (Сливен). – Археология, 4: 50 – 58..
Съвременно разпространение и численост в България
Местни субпопулации В България кафявата мечка е представена от 2 субпопулации, обитаващи двата най-големи планински масива в страната – Старопланинския и Рило-Родопския. Общата територия на разпространение на вида е около 1 100 000 ha. Площта на обитаваната територия от старопланинската субпопулация е 237 100 ha, а тази на рило-родопската е 841 800 ha. Западната част на Средна гора служи като своеобразен мост между двете субпопулации.
Старопланинската субпопулация е по-малката от двете и границите на разпространение приблизително съвпадат с тези на национален парк Централен Балкан и буферната зона към него. В западна и особено - в източна посока на масива, присъствието на кафяви мечки е спорадично и по-скоро с временен характер. На запад тази субпопулация се свързва с ареала на разпространение на мечките в Сърбия.
На юг субпопулацията не е така фрагментирана и заема по-обширна площ, която частично попада в националните паркове Рила и Пирин.
На запад, посредством Краище, Осогово и Малашевска планина, тамошните кафяви мечки комуникират с популациите в Сърбия и Северна Македония, а на юг с тази в Гърция. Гръцката субпопулация в Родопите е пряко продължение на Рило-Родопската на юг и е пространствено изолирана от западната Пиндска субпопулация.
Лов на мечки в България Данните, касаещи числеността на дивите кафяви мечки в България са несигурни и противоречиви, поради възможността за нееднократно преброяване на всеки екземпляр - посочваните цифри са в границите между 500 и 1000 индивида.