Днес психологията се определя като „научно изследване на поведението и психичните процеси“. Философският интерес към човешкия ум и поведение датира от древните цивилизации на Египет, Персия, Гърция, Китай и Индия.

До около 1860 г., когато се развива като независима научна дисциплина в Германия, психологията е клон от философиятаMurray and Link, 2021, The Creation of Scientific Psychology. Като поле на експериментално изследване психологията започва да се развива през 1854 г. в Лайпциг Германия, когато Густав Фехнер създава първата теория за това как се правят преценки за сензорните преживявания и как да се експериментира върху тях. Теорията на Фехнер, призната днес като Теория за откриване на сигнали, предвещава развитието на статистически теории за сравнителна преценка и хиляди експерименти, базирани на неговите идеи (Link, S. W. Psychological Science, 1995). По-късно, през 1879 г., Вилхелм Вунд основава в Лайпциг, Германия, първата психологическа лаборатория, посветена изключително на психологическите изследвания в Германия. Вунд е и първият човек, който назовава себе си психолог (забележителен предшественик на Вунд е Фердинанд Юбервасер (1752 – 1812), който се определя като професор по емпирична психология и логика през 1783 г. и изнася лекции по емпирична психология в Стария университет в Мюнстер, Германия)Schwarz, K. A.; Pfister, R. (2016). „Scientific psychology in the 18th century: a historical rediscovery“. Perspectives on Psychological Science. 11 (3): 399 – 407. doi:10.1177/1745691616635601. PMID 27217252.. Други важни ранни сътрудници в тази област са Херман Ебингхаус (пионер в изследването на паметта), Уилям Джеймс (американският баща на прагматизма) и Иван Павлов (който разработва процедурите, свързани с класическото кондициониране).

Скоро след развитието на експерименталната психология се появяват различни видове приложна психология. Г. Стенли Хол донася научната педагогика в САЩ от Германия в началото на 80-те години. Образователната теория на Джон Дюи от 1890-те е друг пример. Също през 1890-те Хуго Мюнстерберг започва да пише за приложението на психологията в индустрията, правото и други области. Лайтнер Уитмър създава първата психологическа клиника през 1890-те. Джеймс Маккийн Кетъл адаптира антропометричните методи на Франсис Галтън, за да генерира първата програма за психично тестване през 1890-те. Междувременно във Виена Зигмунд Фройд разработва независим подход към изучаването на ума, наречен психоанализа, което оказва голямо влияние.

През 20-ти век се наблюдава реакция на критиката на Едуард Титченър към емпиризма на Вунд. Това допринесе за формулирането на бихевиоризма от Джон Б. Уотсън, който е популяризиран от Б.Ф.Скинър. Бихейвиоризмът предлага да се наблегне на изучаването на откритото (публично наблюдавано) поведение, тъй като това може да бъде количествено и лесно измеримо. Ранните бихевиористи смятат, че изследването на „ума“ е твърде неясно за продуктивни научни изследвания. Скинър и колегите му обаче изучават мисленето като форма на скрито поведение, към което могат да прилагат същите принципи като откритото поведение.

В последните десетилетия на XX век бележи възход когнитивната наука, интердисциплинарен подход към изучаването на човешкия ум. Когнитивната наука отново разглежда „ума“ като предмет за изследване, използвайки инструментите на еволюционната психология, лингвистика, компютърни науки, философия, бихевиоризъм и невробиология. Тази форма на изследване предполага, че е възможно широко разбиране на човешкия ум и че такова разбиране може да се приложи и към други области на изследване, като изкуствен интелект.

Съществуват концептуални разделения на психологията чрез така наречените „сили“ или „вълни“, базирани на нейните школи и исторически тенденции. Тази терминология се популяризира сред психолозите, за да се разграничи нарастващият хуманизъм в терапевтичната практика от 30-те години насетне, наречен „трета сила“, в отговор на детерминистичните тенденции на поведенческия дух на Уотсън и психоанализата на Фройд Angyal, Andras; Maslow, Abraham; Murray, Henry A.; Bugental, J. F. T.; Murphy, Gardner; Rogers, Carl (1981). Wolman, Benjamin B. (ed.). „Humanistic Psychology“. Contemporary Theories and Systems in Psychology. Boston, MA: Springer US: 507 – 515. doi:10.1007/978-1-4684-3800-0_14. ISBN 9781468438000.. Хуманистичната психология има като важни привърженици Карл Роджърс, Ейбрахам Маслоу, Гордън Олпорт, Ерих Фром и Роло Мей. Техните хуманистични концепции са свързани също с екзистенциалната психология, логотерапията на Виктор Франкъл, позитивната психология, при която Мартин Селигман е един от водещите ѝ представители, подхода на Клауд Р. Клонингер към благосъстоянието и развитието на характера Cloninger, C. R. (2004). Feeling Good: The Science of Well-Being. EUA: Oxford University Press, както и с трансперсоналната психология, включващи такива понятия като духовностbg тълковен речник , самотрансцендентност, самореализация, самоактуализация и внимателностFriedman, Harris L.; Hartelius, Glenn (2015). The Wiley-Blackwell Handbook of Transpersonal Psychology. Wiley Blackwell.. В когнитивната поведенческа психотерапия също са включени подобни термини, чрез които „първа вълна“ се счита за първоначална поведенческа терапия; „втора вълна“, познавателната на Албърт Елис; и „трета вълна“, с терапия за приемане и ангажираност, която подчертава стремежа към ценности, методи за самосъзнание, приемане и психологическа гъвкавост, вместо да оспорва негативните мисловни схемиHayes, Steven C. (November 2016). „Acceptance and Commitment Therapy, Relational Frame Theory, and the Third Wave of Behavioral and Cognitive Therapies – Republished Article“. Behavior Therapy. 47 (6): 869 – 885. doi:10.1016/j.beth.2016.11.006. ISSN 0005 – 7894. PMID 27993338.. „Четвърта вълна“ би била тази, която включва трансперсонални концепции и положителен разцвет, по начин, критикуван от някои изследователи за неговата хетерогенност и теоретична насоченост в зависимост от гледната точка на терапевтаPeteet, J. R. (2018). „A Fourth Wave of Psychotherapies“. Harvard Review of Psychiatry. 26 (2): 90 – 95. doi:10.1097/hrp.0000000000000155. PMID 29394174. Днес група изследователи, които се стремят да интегрират по-ранните концепции в обединяваща теория, предлагат „пета вълна“"Psychotherapy's Fifth Wave". Psychology Today. Henriques, Gregg. (2011). A new unified theory of psychology. [S.l.]: Springer. ISBN 9781461400578. OCLC 733246746

Психологията в най-ранните години на човечеството Много култури през историята са размишлявали върху това какво са природата на ума, сърцето, душата, духа, мозъка. Например, в Древен Египет Папируса на Едуин Смит съдържа ранно описание на мозъка и някои изследвания относно неговите функции, описани в медицински. контекст. Въпреки че други медицински документи от древни времена са били пълни със благословии и приложения, предназначени да отблъснат болестотворните демони и различни суеверия. Папирусът на Едуин Смит дава лекове за почти 50 вида болести и само два от тях съдържат текстове за отблъскване на злото.

Древногръцките философи, от времето на Талес (ок. 550 г.пр.н.е.) до римския период, развиват сложна теория за това, което те наричат ​​psuchẽ (психе) (от което произлиза първата половина на „психологията“), както и други „психологически“ термини – nous, thumos, logistikon и др.виж Everson, 1991; Green & Groff, 2003 Най-важните от тях са разказите на Платон (особено в Републиката)виж Robinson, 1995, заедно с тези на Питагор и Аристотел (особено текста За душата, по-известен с латинското си заглавие De Anima)Durrant, 1993; Nussbaum & Rorty, 1992. Тристранната теория за душата на Платон, Алегория на Колесница и концепции като ерос определят последвалите възгледи на западната философия за психиката и очакват съвременни психологически предложения като идентичност на Фройд, его и супер-его и либидо до степен, че „през 1920 г. Фройд решава да представи Платон като предшественик на собствената си теория, като част от стратегия, насочена към дефиниране на научната и културна колокация на психоанализата“Stok, Fabio (2011). "Sigmund Freud's Experience with the Classics". Classica (Brasil). 24 (1/2).

Елинистичните философи, а именно от стоиците и епикурийците се отклоняват от класическата гръцка традиция по няколко важни начина, особено по отношение на въпросите за физиологичната основа на умавиж из Annas, 1992. Римският лекар Гален се обръща към тези въпроси най-сложно и въздействащо от всички. Гръцката традиция повлиява на някои християнски и ислямски мисли по темата. В юдейско-християнската традиция Наръчника по дисциплина (от свитъците от Мъртво море, около 21пр. н. е.-61 г. сл.н.е.) Отбелязва разделянето на човешката природа в две крайности на достоверност и извратеността[See sub-heading: Of the two Spirits of Man See sub-heading: Of the two Spirits of Man]..

Уолтър М. Фрийман споделя, че томизма е философската система, обясняваща познанието, която е най-съвместима с невродинамиката, в статия от 2008 г. в списание Mind and Matter, озаглавена „Нелинейна мозъчна динамика и намерение според Аквински“Nonlinear brain dynamics and intention according to Aquinas.

В Азия и по специално в Китай психологията като наука има дълга история за провеждане на изследване на човешките способности на ума като част от образователната си система. През 6 век сл. н. е. Лин Сие провежда ранен експеримент, в който той моли хората да нарисуват квадрат с едната ръка и в същото време да нарисуват кръг с другата (уж, за да тестват уязвимостта на хората към разсейване). Посочва се, че това е първият психологически експеримент и следователно наченките на психологията като експериментална наукаHiggins, Louise T. and Zheng Mo "An Introduction to Chinese Psychology--Its Historical Roots until the Present Day" The Journal of Psychology Vol. 136, No. 2, March 2002, pp. 225 – 39.Ramoo, Dinesh (2017-09-02). "History of Psychology as a Science" (PDF)

Индия има теория за „себе си“ във своите философски писания Веданта. Освен това индииците считат човека като индивид състоящ се от различни части, известни като кошиKak, Subhash C. (2005). Science in Ancient India (PDF). Louisiana State University. p. 4. Освен това философията Санкя пояснява, че човешкия ум има 5 компонента, включително манас (долния ум), аханкара (усещане за аз-а), чита (банка на паметта на ума), буди (интелект) и атман (себе си или душа)Kak, Subhash C. (2005). Science in Ancient India (PDF). Louisiana State University. p. 4.see e.g., Paranjpe, 1998Будистките философи са разработили няколко психологически теории (вж. Будизъм и психология), формулиращи интерпретации на ума и понятия като агрегати (скандхи), празнота (шунята), не-аз (анатта), осъзнатост (сати) и буда-природата, които са адресирани днес от теоретиците на хуманистичната и трансперсоналната психологияShiah, Yung-Jong (2016). "From Self to Nonself: The Nonself Theory". Frontiers in Psychology. 7 (124): 124. doi:10.3389/fpsyg.2016.00124. PMC 4740732. PMID 26869984.. Няколко будистки школи са развили понятия, аналогични на тези на съвременната западна психология като несъзнавано, личностно развитие и подобряване на характераAich, TapasKumar (2013). „Buddha philosophy and western psychology“. Indian Journal of Psychiatry. 55 (6): S165-70. doi:10.4103/0019-5545.105517. ISSN 0019 – 5545. PMC 3705677. PMID 23858249., като последното е част от Благородния осемкратен път и е изразено, например в Татрагатагарба сутраWilliam H. Grosnick. «The Mahavaipulya Tathagatagarbha Sutra». In Lopez Jr; Donald S. (2007)