Йоланд () е шведски остров, разположен в Балтийско море, близо до град Калмар. Със своите 1344 km2 това е и вторият по големина остров в Швеция (след Готланд). Населението на острова към година е души, но по време на шведския празник Мидсомар на острова често се събират около 500 хиляди души. Остров Йоланд е естествено отделен от основната земя с протока Калмарсунд, но е достъпен посредством шесткилометровия мост Йоланд, изграден през 1972 година. Остров Йоланд е и най-малката историческа провинция на Швеция, която е част от бивше административно деление на Швеция. Съвременното административно деление включва остров Йоланд в рамките на лен Калмар.
Островът има богата история, чието начало е поставено през 8 – 6 хилядолетие пр.н.е. с първите преселници. Редица археологически находки от каменната, желязната и викингската епоха, като фортификационни съоръжения, останки от селища и комплексни погребални церемонии, свидетелстват за живота на местното население и са ценен източник на информация за епохата. Историята на остров Йоланд продължава и през времената на Кралство Швеция, белязана от властта на шведските крале, а по-късно и от събитията около двете световни войни.
Поминъкът на остров Йоланд е на основата на земеделие, риболов и търговия, като продължава да се базира на тези сектори и през XX век. На острова още съществуват индустриални предприятия, но повечето от тях са разрушени с изключение на няколко фабрики от леката промишленост. Туризмът е важно звено на приходи за острова, значително улеснен след построяването на моста над протока Калмарсунд.
Островът се характеризира с дълга брегова ивица, редуваща абразивни, каменисти, песъчливи и тревисти плажове. Пясъчните плажове са сред най-дългите в Северна Европа. Водните ресурси на остров Йоланд са оскъдни, но въпреки това има малки езера, блата и реки.
В рамките на остров Йоланд се намират няколко природни парка, най-известният от които е „Стура Алварет“. Сухите и безплодни почви на тази територия позволяват живот единствено на няколко специфични вида растения и животни. Територията на „Стура Алварет“ е част от по-голяма област, включена в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под името Аграрен район на Южен Йоланд.
Символ на остров Йоланд са стотиците вятърни мелници, част от които датират от Средновековието. Интересни и полезни в миналото са няколкото морски фара на острова. Един от тези фарове, наречен „Дългият Ян“ е и най-високият морски фар в Швеция. Други забележителни места са замъкът Борихолм, кралската резиденция „Солиден“ и крепостта от каменната епоха Екеторп.
Административно устройство
Историческото деление на Швеция отделя острова като самостоятелна провинция, но този статут няма никаква съвременна административна или политическа функция, а носи преди всичко историческа и културна идентичност. В рамките на текущото административно деление на Швеция, остров Йоланд е част от лен Калмар и се подразделя на две общини – Борихолм и Мьорбюлонга. За много кратък период от време между 1819 и 1826 година островът е обособен като самостоятелен лен Йоланд, но преди този период (още от 1634 година) и след него остров Йоланд е включен в рамките на съвременния лен Калмар.
На 7 юли 2009 година, паралелно с изборите за Европейски парламент, към жителите на общините Мьорбюлонга и Борихолм е отправено допитване за сливане на двете общини на остров Йоланд в рамките на една административна единица. Резултатът от допитването е 56% отрицателен вот, което е причина общините да останат отделени една от друга.
Исторически административни деления на Йоланд Най-ранната административна уредба на острова е от преди 1436 година и включва разделение на шест административни единици наречени херад (). Оригиналните имена на отделните херад са „Алгутсрумс херад“ (Algutsrums härad), „Гресгордс херад“ (Gräsgårds härad), „Мьоклебю херад“ (Möckleby härad), „Окербу херад“ (Åkerbo härad), „Рунстенс херад“ (Runstens härad) и „Слетбу херад“ (Slättbo härad). Това разделение се запазва до 1862 година, когато в Швеция се извършва административна реформа.
От 1862 година територията на остров Йоланд е разделена на 34 административни единици, сукен (), наречени според основното населено място – „Албьоке сукен“ (Alböke socken), „Алгутструмс сукен“ (Algutsrums socken), „Бредсетра сукен“ (Bredsätra socken), „Борихолм стад“ (Borgholm stad), „Бьода сукен“ (Böda socken), „Вентлинге сукен“ (Ventlinge socken), „Виклебю сукен“ (Vickleby socken), „Гердсльоса сукен“ (Gärdslösa socken), „Гльоминге сукен“ (Glömminge socken), „Гордбю сукен“ (Gårdby socken), „Гресгордс сукен“ (Gräsgårds socken), „Егбю сукен“ (Egby socken), „Кастльоса сукен“ (Kastlösa socken), „Лонгльотс сукен“ (Långlöts socken), „Льотс сукен“ (Löts socken), „Мьорбюлонга сукен“ (Mörbylånga socken), „Нора Мьоклебю сукен“ (Norra Möckleby socken), „Ос сукен“ (Ås socken), „Першнес сукен“ (Persnäs socken), „Реплинге сукен“ (Räpplinge socken), „Ресму сукен“ (Resmo socken), „Рунстенс сукен“ (Runstens socken), „Сандбю сукен“ (Sandby socken), „Сегерштадс сукен“ (Segerstads socken), „Смедбю сукен“ (Smedby socken), „Стеноса сукен“ (Stenåsa socken), „Сьодра Мьоклебю сукен“ (Södra Möckleby socken), „Торшлунда сукен“ (Torslunda socken), „Фьора сукен“ (Föra socken), „Хултерстадс сукен“ (Hulterstads socken), „Хьогбю сукен“ (Högby socken), „Хьогсрумс сукен“ (Högsrums socken), „Шела сукен“ (Källa socken) и „Шьопингс сукен“ (Köpings socken). Забележително е, че Борихолм е със самостоятелен административен статут на исторически град (stad).
След административна реформа от 1952 година тези малки административни единици се обединяват в седем големи общини () – „Борихолм стад“ (Borgholm stad), „Гердсльоса ландскомун“ (Gärdslösa landskommun), „Йоланд-Окербу ландскомун“ (Ölands-Åkerbo landskommun), „Мьорбюлонга ландскомун“ (Mörbylånga landskommun), „Отенбю ландскомун“ (Ottenby landskommun), „Торшлунда ландскомун“ (Torslunda landskommun) и „Шьопингсвикс ландскомун“ (Köpingsviks landskommun). Град Борихолм запазва своя исторически статут.
През 1971 година има нова административна реформа, която обособява и съвременните общини () – Борихолм (Borgholms kommun) и Мьорбюлонга (Mörbylånga kommun). Окончателният вид на административното деление на остров Йоланд е завършено през 1974 година.
История
Археологическите проучвания сочат, че остров Йоланд е населен през 8 хилядолетие пр.н.е., като разкопките датирани от палеолита показват присъствие на култура на ловци събирачи.C. M. Hogan, The Stora Alvaret of Öland, Lumina Technologies, Aberdeen Library Archives, 9 юли 2006 През ранната каменна епоха заселници от основната земя достигат острова по леда върху протока Калмарсунд. Археологически доказателства за човешка дейност от 6 хилядолетие пр.н.е. са селищата от каменната епоха около Албю и други места на острова. Гробове от желязната епоха до викингската епоха са запазени в Йетлинге и Хултерстад и няколко други места, с присъствие на каменни кораби.
На територията на остров Йоланд са открити деветнадесет укрепления от каменната епоха, като едно от тях – Екеторп е напълно проучено и в него са открити и документирани над 24 хил. археологически находки.
Островът започва да се споменава в пътеписи и исторически хроники още през IX век, Discovery of Muscovy by Richard Hakluyt в „Проект Гутенберг“ но е възможно сведенията за съществуването му да са още по-ранни. The Cult of Nerthus, p.2 History of the Vikings, Chapter 2
По време на Средновековието остров Йоланд е управляван от местни владетели, на периоди под шведско или под датско влияние. В началото на XVII век островът става владение на шведската корона, което води до драстични промени. Населението е подчинено на интересите на короната, като правото на лов е силно ограничено и дори притежанието на ловни кучета е забранено. През 1653 година, по времето на Карл X Густав в южната част на острова се изгражда стена. Стената на Карл X Густав Целта на това съоръжение е възпрепятстването на свободното движение на кралския дивеч и преди всичко демонстрация на власт. Подчиненото местно население е принудено да изгради безвъзмездно тази стена с труд под различни форми.
Остров Йоланд е и мястото на сражение от XVII век за доминиране в Балтийско море, известно като битката при Йоланд. Битката се води между съюзния датско-норвежко-нидерландски флот и флота на Кралство Швеция на 1 юни 1676 г. Допълнителна информация за битката при Йоланд Малко преди започване на битката шведският флагмански кораб „Короната“ () потъва с целия екипаж на борда и адмирал на короната Лоренц Кройц.Lundgren, Kurt, Sjöslaget vid Öland. Vittnesmål – dokument 1676 – 1677. Lingstad Bok & Bild, Kalmar. 2001. ISBN 91-631-1292-2, pp. 235 – 36 Съюзническите сили се възползват от хаоса в шведския флот. В резултат корабът на втория по ранг главнокомандващ адмирал Клас Угла е обграден и подпален. След загубата на двама адмирали паниката от шведска страна е огромна и останалата част от флота се оттегля в безпорядък. Сражението завършва с красноречива победа на съюзническия флот, водещо до военно надмощие на Дания в рамките на Балтийско море и последвало нахлуване на датски войски в Сконе. Finn Askgaard, „Kampen till sjöss“ in Rystad (2005), p. 176
Животът на остров Йоланд в миналото е изключително труден. Допреди изкуственото залесяване на острова в началото на XX век на територията на острова няма големи гори и следователно дървен материал. Единственото изключение са запазените кралски лесове в северната част на острова в т. нар. „Парк Бьода“, но тези гори са под протекцията от короната. Йоланд през 19 век Земеделието е силно затруднено от сухия климат на острова и честата ерозия на повърхностния слой почва. Източникът на храна за местното население е преди всичко от риболов и животновъдство.
Остров Йоланд е със статут на кралски остров до началото на XIX век, което допринася за масирана изолация и лоши търговски условия. Единственият приход за острова са кралските подаяния. Със свалянето на статута на кралски остров и отменянето на някои данъци, както и с навлизането на картофите като земеделска култура, оцеляването на острова започва да става по-лесно. От 1840 до 1870 година популацията на острова се увеличава четирикратно от 10 до около 40 хил. души. Но през следващите десетилетия, в резултат на лоши реколти и увреждане на културата от картофи, започва естествена емиграция към континента. Населението отново намалява до около 20 хил. в периода 1870 до 1970 година. Индустриализацията на острова е относително ниска и с изключение на градовете Борихолм и Мьорбюлонга, останалата част на острова запазва своя аграрен облик в ранния XX век.
През 1906 година започва изграждането на теснолинейна железопътна линия в северната част на острова и през 1910 година е възможно пътуването с влак от Отенбю в южната част до Бьода в северната част – разстояние от 151 km. През 1947 година железопътната линия е закупена от шведските железници и през 1948 година посредством ферибот е възможно придвижването и до основната земя по линията. Тази железопътна линия е закрита през 1961 година, като отделни сегменти и влакови композиции са запазени като музейни експонати.