Китоподобните (Cetacea) са разред средно големи и едри, хищни или планктоноядни, водни плацентни бозайници. По външен вид се отличават силно от всички останали групи бозайници. Името им го отразява; произхожда от старогръцки () и означава огромна риба. Някои от китоподобните са известни с изключителната си интелигентност. Те са изключително добре приспособени и пригодени за воден живот.
Разпространение Срещат се във всички морета и океани. Видовете се различават по предпочитаните от тях местообитания. Съществуват полярни и субполярни видове, по-топлолюбиви, обитаващи умерени ширини, и тропически и субтропически видове. Известна част от представителите са космополитно разпространени и се срещат във всички ширини. Обитават повърхностния слой на водата, но някои видове в търсене на храна се гмуркат на дълбочина над километър. В разреда има и речни видове, които обитават делтите, естуарите и речните ръкави на по-големи световни реки.
Еволюция
Еволюцията им в посока към водата се смята, че е започнала преди около 60 – 70 млн. години. По това време от плацентните бозайници се обособява групата на древните копитни Condylartha, с трите ѝ подгрупи – чифтокопитни, нечифтокопитни и мезонхиди, които били първите едри сухоземни хищници измежду бозайниците. Китовете са наследници на мезонхиди, постепенно преминали към живот във водна среда. Последните изследвания поставят китовете най-близо до свинете.
Първоначално еволюцията им е сходна с тази на съвременната видра, след това с тюлените, по-късно загубили напълно връзка със сушата подобно на сирените и накрая се превърнали в това, което представляват днес. Предните крайници са се превърнали в перки, задните са закърнели и изчезнали, но все още при някои видове могат да се открият рудиментни остатъци от тях. Повечето видове са развили гръбен плавник, подобно на рибите, който им придава по-голяма устойчивост във водата. Опашният плавник за разлика от рибите е хоризонтално разположен, което осигурява по-добра маневреност при плуване нагоре и надолу, което е свързано с нуждата им да дишат въздух.
Древните изчезнали днес предшественици на съвременните китоподобни – Archaeoceti – са живели преди 53 до 45 милиона години. Те се обособяват от чифтокопитните, като най-близките им съвременни родственици са хипопотамите. Повечето Archaeoceti водят полуводен начин на живот и еволюират в плитките води, отделящи през тази епоха Индия от Азия, като около 30 вида се адаптират към изцяло морски начин на живот. Беззъбите китове се обособяват от зъбатите преди около 34 милиона години.
Съвременните китоподобни се появяват преди около 30 млн. години. Те наследяват групата на древните еоценови китове Archaeoceti, като се специализират в две направления. Баленовите китове загубват зъбите си и развиват филтриращ орган (балена), като от хищници стават планктоноядни. Зъбатите китове развиват сложен орган за подводна ехолокация (сонар), който се намира в предната част на черепа и им позволява да намират и зашеметяват жертвите си в мътни и тъмни води.
Известни са около 90 съвременни вида, разделени в два подразреда. Единият е Зъбати китове (Odontoceti), съставен от около 70 вида, сред които делфини (включително косатки), морски свине, белуги, нарвали, кашалоти и клюномуцунести китове. Другият подразред е Беззъби китове (Mysticeti) – вместо зъби те имат филтриращи водата балени, като подразредът се състои от 15 вида, сред които сините, южните, гренландските, ивичестите и сивите китове.
Класификация
Таксономия
Mammalia – Бозайници Eutheria – Плацентни бозайници Cetartiodactyla – Киточифтокопитни Cetacea – Китоподобни Archaeceti † (парафилетичен)— Древни китове подразред Mysticeti (Flower, 1864) – Баленови (беззъби) китове семейство Balaenidae – Гладки китове семейство Balaenopteridae – Ивичести китове семейство Eschrichtiidae – Сиви китове семейство Neobalaenidae подразред Odontoceti (Flower, 1867) – Зъбати китове семейство Delphinidae – Делфинови семейство Monodontidae семейство Phocoenidae – Морски свине семейство Physeteridae – Кашалоти семейство Kogiidae – Кашалоти джуджета надсемейство Platanistoidea – Речни делфини семейство Iniidae – Амазонски речни делфини † семейство Lipotidae – Китайски речни делфини семейство Pontoporiidae – Лаплатски речни делфини семейство Platanistidae – Гангски речни делфини семейство Ziphiidae – Клюномуцунести китове
Представителите на разред Китоподобни днес наброяват 80 вида обединени в 80 рода. Известни са и 127 древни рода, населявали в миналото моретата и океаните.
Сравнителна характеристика между зъбати и баленови китове ХарактеристикаOdontocetiMysticetiХраненеехолокация, бързочрез филтриране, бавноРазмер на тялотопо-малък (с изключение на кашалотите)по-голямДихателни отвориединдваНаличие на същински зъбида, наличие на зъбине, наличие на балениMelon (орган за ехолокация)Яйцевиден, в предната част на лицетоСлабо развит или липсваЧереп тъкани в областта на лицетодорзално (горно, гръбно) асиметричен симетриченПолов диморфизъмпри някои видове женската е по-едрапри всички видове женските са по-едриДолна челюстРострално (предно, лицево) хрущялно свързана посредством симфизане е свързанаВдлъбнатовидна кост (долна челюст)данеГорна челюстНасочена латерално (навън) като изпъква извън подочните костни израстъциПод очните орбити с костно изпъкване пред съответната орбитаБарабанен мехур (bulla tympanica) и околоочни костиСлети, средни по размериГолеми, несвързани с барабанния мехур
Физическа характеристика
Външен вид и етология Тялото им вследствие на конвергенцията е подобно на това на рибите и поради тази причина в древността и дори до сравнително неотдавна са били смятани за риби. Опашката им е хоризонтално сплесната с лопатовидна форма, предните крайници са видоизменени в плавници, от задните крайници са останали малки тазови кости, скрити в мускулатурата.Марков, Георги. 1988. Бозайници. Наука и изкуство, София, с. 221 Космената покривка е редуцирана.
Водният начин на живот е дал възможност някои китове да достигнат големи размери на тялото, с които превъзхождат всички съвременни животни. Синият кит, достигащ 33 m дължина и тегло около 180 t e и най-голямото животно, съществувало някога. Animal Records . Smithsonian National Zoological Park. Посетен на 15 август 2010 (Рекорди при животните, сайт на Смитсоновия национален зоопарк) Плуват много добре, някои видове развиват до 50 km/h. Скоростта е обусловена от еластичната и гладка слизеста кожа, с която е покрито тялото, намаляваща съпротивлението му във водата. Повечето видове имат добре развит пласт подкожна мазнина, изпълняващ терморегулационна функция, което им позволява да живеят и в много студени области, заемайки недостъпните за хищните и планктоноядни риби екологични ниши в арктическите морета. Торпедовидната форма на тялото осигурява малко съпротивление на тялото, като допълнителна обтекаемост добива в резултат на изчезването на космената покривка и ушните раковини. Главата е едра, завършва тъпо, заострена е или е изтеглена напред подобно на клюн. Липсва ясно изразена шия. Следва същинската част от тялото, която постепенно преминава в опашка. Предните крайници са видоизменени в широки и здрави плавници, които служат основно за определяне на посоката при плуване. Задните крайници са атрофирали като само при някои от видовете остава рудиментна заложба на таза, която не повлиява формата на тялото в задната му част. Опашната част е латерално сплесната. Тя е много здрава и замускулена. Накрая завършва с хоризонтално сплеснати раздвоени плавници. Основната функция на опашката е локомоторна. При болшинството от видовете на гърба се намира нечифтен плавник, който служи като стабилизатор на тялото при плуването. Опашният и гръбният плавник нямат костна основа.
Липсват кожни жлези с изключение на двете млечни, намиращи се в задната половина на тялото. Под кожата се намира дълбок слой мазнина с дебелина от 2,5 до 30 cm. Подкожната мазнина запазва тялото от преохлаждане и от дехидратация; тя е и енергиен запас на организма по време на гладуване. Благодарение на добрата термоизолация температурата на тялото е постоянна и се движи в рамките на 35 до 40 °C. Цветът на тялото обикновено е еднотонен, тъмен в горната част на тялото и изсветляващ към корема или петнист. При някои видове се наблюдава възрастова промяна на цвета на тялото.
Отворите на ноздрите са изместени отгоре на главата, което прави по-удобно дишането по време на хранене и движение. Окото е с плоска роговица и кръгла леща – приспособление за виждане под вода. Липсва външно ухо, запазен е ушен канал, който завършва сляпо, без да достига средното ухо.Пешев, Цоло. 1994. Зоология на гръбначните животни. Унив. изд. Св. Климент Охридски, София. ISBN 954-07-0136-8, с. 167 Ориентират се във водата предимно чрез зрение и ехолокация, подобно на прилепите. Нервната система е много добре развита и високоорганизирана. Големият мозък има силно развити бразди, използват сложна звукова система за комуникация. Смята се, че китоподобните са едни от най-интелигентните животни.
Скелет Скелетът на китоподобните е изграден от кости с пореста структура. Прешлените варират на брой – от 41 до 98, като гръбначния стълб, който изграждат, се подразделя на 4 отдела. Шийната част е силно скъсена и подобно на всички бозайници е изградена от 7 прешлена, които не превишават дължина от 15 cm. От гръдните прешлени излизат 10 – 17 чифта ребра, от които само първите 2 – 8 двойки се свързват с гръдната кост. Следва поясна част, а кръстова част липсва. Поради изчезването на задните крайници костите изграждащи таза са силно рудиментирали и плаващи, без да се свързват с гръбначния стълб. Междупрешленните дискове придават подвижност на гръбначния стълб, особено в опашната му част. Гръдният плавник има сравнително къса раменна кост, къси подраменни кости и множество кости на китката и пръстите, които понякога са сраснали помежду си.
Черепът на китоподобните е устроен за специфичния начин на живот на представителите. Ноздрите са изнесени на темето. Носните кости са умалени, а тези на челюстите са удължени с цел да поемат увеличения брой зъби или балени. Зъбите запазват ембрионалното си състояние, а при баленовите китове атрофират към рогови пластинки. Най-много зъби има видът Дългоклюна стенела (Stenella longirostris) – от 172 до 252 зъба. Най-малко зъби има нарвалът – само 2 на горната челюст, като при мъжките левият зъб се превръща в дълга бивна.
Храносмилателна система Езикът е добре развит, липсват месести устни. Липсват слюнчени жлези или са рудиментирали. Китоподобните поглъщат своята храна цяла без да я дъвчат. Стомахът е сложен, многокамерен. Той е способен да се разтяга и да поема до 1,5 тона храна при синия кит. Първият нежлезист отдел от стомаха представлява крайната част на хранопровода. Тук се извършва мацерация и механична обработка на храната. Този отдел липсва при клюномуцунестите китове. Кардиалният отдел е богат на жлезисти клетки, отделящи храносмилателен сок, богат на ензими. Той е нагънат, силно разтегаем, понякога дву- или триделен. Пилорният отдел представлява разширена предна част на дванадесетопръстника. Дължината на стомаха превишава тази на тялото от 4 – 5 пъти (при Гангския речен делфин и Клюномуцунестите делфини) до 15 – 16 пъти (при кашалота) и дори до 32 пъти (при Лаплатския речен делфин).
Дихателна и кръвоносна система