Карл IV (; ; * 1316, † 1378) е римско-немски крал (от 1346 г.), крал на Бохемия (от 1347 г.) и император на Свещената Римска империя (от 1355 г.). Той произлиза от династията Люксембурги и е един от най-значимите императори от Късното средновековие.

Значимата бохемска версия на стила на международната готика е развита в двора на Карл IV в Прага, която за кратък период става водещ стил в развитието на европейското изкуство.

Титли по наследствено право граф на Люксембург (1346 – 1378); избран за римско-германски крал (антикрал) в Ренс, Германия, на 11 юли 1346 г., коронован на 26 ноември 1346 г. в Бон; от 2 септември 1347 г. крал на Бохемия като Карел I. И до днес той е смятан за Pater Patriae („баща на Отечеството“) на Чехия (Otec Vlasti); избран за римски крал на 17 юни 1349 г. във Франкфурт на Майн, коронован на 25 юли 1349 г. в Аахен; от 6 януари 1355 титулуван крал на Италия; от 5 април 1355 г. Император на Свещената Римска империя като Карл IV; от 4 юни 1365 г. крал на Бургундия.

Произход и детство

Карл IV е син на Ян Люксембургски, граф на Люксембург, крал на Бохемия и титулярен крал на Полша (1296 – 1346), и бохемската принцеса Елишка Пршемисловна (1292 – 1330). Според Збравска хроника на Петър Житавски, Карел е роден на 14 май 1316 г. в ранните сутрешни часове от тогава 24-годишната Елишка Пржемисловна в Прага.ŽITAVSKÝ, Petr. Kronika Zbraslavská. Překlad Jana V. Nováka. Úvodem a poznámkami provází Václav Novotný. [s.l.]: V Praze Nadání F. Palackého, 1905. 748 s Самият Карел коментира това по-късно в своята автобиография – „VITA CAROLI Quarti“:

Раждането вероятно става в къща близо до църквата „Свети Яков“. По онова време Пражкият замък все още е разрушен и необитаем след пожар. На 30 май 1316 година, Петдесетница, Карл е кръстен от Петер фон Аспелт, архиепископ на Майнц в присъствието на Балдуин Люксембургски, архиепископ на Трир, в катедралната църква на Прага. По случайност двамата архиепископи посещават Прага по това време.

Опасността от вътрешни войни все още не е предотвратена. На крал Ян Люксембург се противопоставя вторият най-могъщ човек в страната, Индржих I от Липа, задържан малко преди това, защото с любовницата си и вдовица на двама чешки царе Елишка Рейчка (Елжбета Рикса) иска да завземе трона. Под натиск на един от най-добрите дипломати на Европа, Петер фон Аспелт, през април 1316 г. Индржих I от Липа е освободен и така спорът частично уреден, но напрежението продължава до 1318.BOBKOVÁ, Lenka. Velké dějiny zemí Koruny české, svazek IV.a: 1310 – 1402. Praha, Litomyšl: Paseka, 2003. S. 50 – 55.

Кралското бебе преживява първата зима скрито в замъка Кршивоклат под закрилата на бохемския благородник Вилем Зайц от Валдек, който е лична охрана на кралица Елишка.BOBKOVÁ, Lenka. Velké dějiny zemí Koruny české, svazek IV.a: 1310 – 1402. Praha, Litomyšl: Paseka, 2003. S. 52 След това, придружено от майка си и Вилем Зайц от Валдек, бебето е преместено в замъка Локет. Веднага след като Карел се научава да ходи, майка му Елишка Пржемисловна е преместена в градчето Мелник в Чехия, един от предоставените за бохемските кралици градове. Карл е под ключ от страх да не би благородниците да го поставят на трона вместо крал Ян. След смъртта на Вилем Зайц от Валдек, той е преместен в Кршивоклат.BOBKOVÁ, Lenka. Velké dějiny zemí Koruny české, svazek IV.a: 1310 – 1402. Praha, Litomyšl: Paseka, 2003. S. 62 Така се среща с майка си след три години, малко преди да замине за Франция през пролетта на 1323 г.

Във френския кралски двор. Брак с Бланка Валоа

През 1323 година по решение на баща си, малкият Вацлав е изпратен във френския кралски двор да получи образование. Там след пристигането на Вацлав, негов кръстник става самият френски крал Шарл IV, който е вуйчо на Карл. Кръстеният седемгодишен Вацлав, както е обичайно, получава името на своя кръстник Карл.SPĚVÁČEK, Jiří. Karel IV. Život a dílo (1316 – 1378). Praha: Nakladatelství Svoboda, 1979. S. 69.KAREL IV. Vlastní životopis. Příprava vydání Jakub Pavel. Praha: Nakladatelství Vyšehrad, 1970. S. 63. Карл е също сгоден и след това женен за братовчедка на кралица Мария, наречена Бланш, от династията Валоа. Сватбената церемония се провежда едновременно с коронацията на леля му Мария за френската кралица. Сватбата се провежда при празнични и извънредни обстоятелства. След това обаче съпрузите-деца отново са разделени и Карел се озовава сред непознати. Младият Карел обаче бързо се аклиматизира във френската среда и е изумен от великолепието и величието на френския придворен живот. Кралят на Франция веднага много харесва племенника си и той и съпругата му Мария се грижат добре за него.

Преподавателите на младия Карл са избрани главно от средите на духовниците. Младият принц се учи да чете и пише на латински и френски език, а също така се обучава в основите на схоластичното богословие. През 1325 г. Карл се премества във френския кралски двор в Париж.

Със смъртта на Шарл IV през 1328 г. на благополучието на дванадесетгодишния му съименник настъпва край. Филип VI от рода Валоа става новият френски крал. Той е еднокръвен брат на съпругата на Карел – Бланш. Филип е монарх, копнеещ за рицарски блясък, близък до бащата на Карел, Ян Люксембург. Младият принц е безразличен за крал Филип, което проличава главно в намаляване на разходите за нуждите на Карел.KAREL IV. Vlastní životopis (1970), s. 64 При такива условия Карел учи в Парижкия университет. Учител и приятел на Карл по това време става Пиер дьо Розиер, бъдещия папа Климент VI.BOBKOVÁ. Velké dějiny zemí Koruny české, s. 94

Карл посещава два пъти Италия. Тези пътувания и семейните му връзки му осигуряват тесни контакти с различни дворове във Франция, включително и в Авиньонското папство, а от 1363 – и в отделеното Бургундско херцогство, управлявано от Филип II (Бургундия).

Седемгодишният престой във френския двор значително повлиява на Карел. През целия си последващ живот той остава привърженик на идеята за централизирана монархия, следваща френския модел.SPĚVÁČEK. Karel IV. Život a dílo (1316 – 1378), s. 68 – 75

Наместник на крал Ян Люксембург в Италия През 1330 г. Карел и съпругата му са повикани в Люксембург.BOBKOVÁ. Velké dějiny zemí Koruny české, s. 95 Междувременно Ян Люксембург създава имение в Северна Италия.SPĚVÁČEK. Karel IV. Život a dílo (1316 – 1378), s. 81CHALOUPECKÝ, Václav. Vlastní životopis Karla IV.. Praha: Melantrich, 1946. S. 104. Той действа тук като представител на имперските, както и на папските интереси. Ян успява да придобие следните градове в Ломбардия – Бреша, Бергамо, Парма, Кремона, Павия, Реджо и Модена, а в Тоскана – Лука.

В началото на 1331 г. крал Ян вика сина си Карл от Люксембург в Италия. Карел пътува през Мец, Лотарингия, Бургундия и Савоя, докато на Разпети петък, 29 март 1331 г. пристига в град Павия. След това Карл служи като наместник на баща си в италианските му владения, където се запознава с италианската среда и интриги.Лаптева, Л.П.-История Чехии периода феодализма, изд. МУ, 1993 г, стр. 49

Още на третия ден след пристигането на Карел и неговата свита се убеждават в опасността на италианската среда. Дават им отровна храна за закуска, но за щастие Карел не яде, защото смята да участва на масово причастие и иска да остане гладен. Карл забелязва непознат мъж да се движи около масата и заповядва да го заловят. При изтезания неизвестният мъж разкрива, че е изпратен със заповед на Ацо Висконти от Милано да добави отрова и да се доближи до свитата на Карел.BOBKOVÁ. Velké dějiny zemí Koruny české, s. 118 – 119SPĚVÁČEK. Karel IV. Život a dílo (1316 – 1378), s. 83 – 84Vlastní životopis Karla IV., s. 104 – 105

В град Парма за първи път в живота си Карел се среща с по-малкия си брат Йохан Хайнрих. Двамата братя се сближават бързо и имат искрена връзка, която се развива между тях, като се поддържа през целия им живот. Тогава Ян Люксембург напуска Италия и оставя Карел под настойничеството на Луи Савойски.

През 1332 г. в Италия се образува вражеска лига срещу Люксембургите, ръководена от управителите на Милано, Верона, Ферара и Мантуа.BOBKOVÁ. Velké dějiny zemí Koruny české, s. 123 В решаващия момент Луи Савойски предава Карел, но той успява да избяга. Междувременно войските срещу Люксембургската лига обсаждат Модена и разграбват околностите и. Накрая на 27 октомври 1332 г. свалят обсадата и се оттеглят под замъка Сан Феличе. С помощта на своите предани приятели от околните градове, Карел събира значителна военна сила от около 200 рицари и 6 000 пехота. На 25 ноември 1332 в деня на Света Екатерина става решаващата битка, в която Карл, макар че самият е ранен, постига победа, като заедно с много други войници е провъзгласен за рицар.SPĚVÁČEK. Karel IV. Život a dílo (1316 – 1378), s. 87 – 88 Въпреки тази победа, имението на Люксембург в Италия значително намалява. След това в началото на 1333 г. Карел заминава за Лука, за да консолидира управлението си тук. В защита на града, Карел основава крепост и малък град Монтекарло.Лаптева, Л.П.-История Чехии периода феодализма, изд.МУ,1993 г, стр.49 През февруари 1333 г. Ян Люсембургски идва в Кремона с подкрепления, където също се срещна със сина си.BOBKOVÁ. Velké dějiny zemí Koruny české, s. 124 – 125 Пристигането на крал Ян не спасява люксембургското имение в Италия.

Връщане в Бохемия

В края на август 1333 г. Ян Люксембург изпраща Карел в Мерано, където трябва да преговаря с Индржих Каринтийски за брат си Йохан Хайнрих. Той е женен за дъщерята на Индржих Каринтийски – Маргарета Тиролска, наречена Маулташ. Йохан Хайнрих трябва да получи зестра от 40 хиляди крини сребро. Ян от Люксембург трябва да получи зестрата от Хенри Каринтийски, но той не успява да изпълни нито една от петте вноски. Затова Карел преговаря в Мерано с Хенри от Каринтия като пълномощник на баща си и става въпрос най-вече за новите условия за изплащане на зестрата. В Мерано, Карел се среща и с изтъкнати бохемски благородници: Ян Волек, Петер от Рожмберка, Вилем от Ландщайна и Инджрих II от Липе. Тези благородници считат състоянието на Чешкото кралство за добро и не са доволни от дългосрочното отсъствие на крал Ян, затова молят Карл да замине за Бохемия без да се бави. Карел е убеден от силните аргументи на чешките първенци, които се обръщат към Карел, посещава дори Ян, останал в Парма, и започва своето пътуване от Мерано, вместо първоначалното пътуване към Лука заминава направо за Бохемия.BOBKOVÁ. Velké dějiny zemí Koruny české, s. 127 Карел преминава границата на Чешкото кралство през октомври 1333 г. Първата му цел е да посети Збраславски манастир, където майка му Елишка умира преди три години.SPĚVÁČEK. Karel IV. Život a dílo (1316 – 1378), s.97 – 104

След това в автобиографията си Карел описва завръщането си в родината:

Управление Ян Люксембургски почти не се интересува от Бохемия, разглеждайки я само като източник на пари, в резултат на което самото кралство минава в упадък. През 1333 г. той поверява управлението на Бохемия и Моравия на Карл, който, въпреки възрастта си, вече притежава достатъчен ум и знания за да се заеме с държавните дела. Освен това, за разлика от баща си, той знае езика и обичаите на своята родина. Благородното му и добросъвестно поведение веднага привлича на негова страна народа. Въпреки че е ограничен в средствата (част от доходите Карл е принуден да изпраща на баща си), Карл започва да изкупува заложените кралски имения и за сметка на строга икономия за две години изкупува 16 имения. Регулярно обхождайки страната, Карл забелязва недостатъците в управлението и изисква средства за тяхното отстраняване. Той ремонтира кралския дворец в Прага, където се заселва с младата си жена.

Карел като маркграф на Моравия

Карл не идва в Бохемия с въоръжена сила. Така от самото начало, той зависи изцяло от поддръжниците си сред благородниците. Тъй като Пражкият замък е напълно опустошен, Карел трябва първо да пребивава в градски къщи в Стария град.BOBKOVÁ. Velké dějiny zemí Koruny české, s. 143 По-късно Хинек Берка от Дубé му осигурява двореца на бургграфа.