Войната в Ирак е името, използвано като описание за конфликта, състоял се през март и април 2003 на територията на Ирак. Мащабните бойни действия официално приключват на 1 май 2003, но скоро след това се появява движение за съпротива и на практика военните действия не са спирали. Войната започва на 20 март 2003, когато САЩ и Великобритания, под претекст че режимът създава оръжия за масово поразяване, атакуват Ирак по въздух, суша и море, подкрепени от Австралия, Дания, Полша и Испания. Започването на войната е силно критикувано от редица държави по света поради липсата на нужната декларация от страна на Съвета за сигурност на ООН, която да узакони инвазията на коалиционните сили. Самата война продължава почти 1 месец и успява да постигне една от двете си основни цели – сваляне на режима на Саддам Хюсеин. Съюзниците обаче не откриват запаси от оръжия за масово унищожение, нито лаборатории за тяхното произвеждане.
Причини за войната След Войната в Персийския залив през 1991 г. отношенията между САЩ и Ирак продължават да се влошават. От една страна надеждите, че режимът на Саддам Хюсеин ще бъде премахнат чрез бунтове на самите иракчани се стопяват, а от друга – липсата на еднозначна резолюция от страна на ООН, че Ирак се е съобразил с наложените ограничения след последната война, тревожи американците. Мнозина вярват, че той не е прекратил програмите за разработка на оръжия за масово унищожение и активно търси начин да разработи атомна бомба. В началото на 90-те и по време на управлението на Бил Клинтън в страната са въведени специални зони, в които не е разрешено да навлизат иракски самолети и хеликоптери. Тези зони обхващат северните части на страната, населени с кюрди, които са обект на чести атаки от страна на силите на Саддам Хюсеин, а също така и южните райони, където живеят шиитите – мнозинство сред населението, но малцинство в политически план.
След атаките от 11 септември 2001, американското правителство обявява война срещу световния тероризъм и представя списък на държави, криещи или помагащи на терористи според САЩ – в списъка са включени Ирак, Иран, Северна Корея и Сирия. Скоро след това, осъзнавайки, че имат необходимата подкрепа за военна намеса в Ирак, американските държавници започват да оказват натиск над режима на Саддам Хюсеин да позволи на оръжейните инспектори на Международната агенция за ядрена енергия (МААЕ) да посетят няколко обекта в страната. ООН приема резолюция 1441, която позволява на инспекторите да извършат необходимите проверки. През цялата 2002 и в началото на 2003 САЩ продължават да упражняват натиск и се опитват да накарат Ирак да се съобрази с изискванията, поставени в резолюция 1441. На 6 март 2003 инспекторите публикуват доклад, в който обявяват, че не вярват, че Ирак – с настоящата си икономика и ниво на развитие – е в състояние да разработва или да поддържа програми за разработки на оръжия за масово унищожение. Въпреки това Ханс Бликс – ръководителят на екипа от инспектори – изявява съмнение, че Ирак няма такива запаси. Според него е най-малкото странно, че Ирак претендира да е унищожил запасите си от антракс и VX, но според режима документите, свидетелстващи за това са изгубени – прекомерната изрядност е сред отличителните черти на управлението на Саддам Хюсеин. През февруари 2003 САЩ и Великобритания се опитват да получат разрешение от Съвета за сигурност на ООН за инвазия на Ирак, но предупреждават страните-членки на ООН, че ще атакуват със или без нужната резолюция. Официалните причини, представени от съюзниците за инвазията, са, че правителството на Ирак и неговия водач, Саддам Хюсеин: нарушават човешките права, стигайки дори до форми на геноцид; не са представили категорични доказателства, че са прекратили програмите за разработка на оръжия за масово унищожение и че са унищожили наличните си запаси от биологични, химични, ядрени и други секретни оръжия; подкрепят и осигуряват финансово терористи и терористични организации, които с действията си застрашават сигурността на САЩ и всички американци.
Оръжията за масово унищожение
Още преди началото на войната водещият операцията на оръжейните инспектори на ООН в Ирак Ханс Бликс споделя пред няколко водещи медии, че не вярва режимът да е в състояние да поддържа програми за разработка на оръжия за масово унищожение. Няколко месеца след началото на окупацията той вече се съмнява, че в Ирак изобщо е имало такива оръжия, а в края на 2004 един от другите инспектори, Скот Ритър, казва че е абсолютно убеден, че в страната не е имало такива оръжия. На подобно мнение преди и по време на войната е и голяма част от международното общество, но САЩ продължават да подкрепят своята теза и твърдят, че имат неопровержими, но секретни доказателства за наличието на забранени оръжия.
След като основните бойни операции приключват, правителството на САЩ съставя специална група, която е изпратена в Ирак, за да търси оръжията. Неин водач е Дейвид Кей, който през есента на 2004 представя финалния си доклад. Според него в страната не са открити забранени оръжия и по всичко личи, че такива е нямало. Въпреки това инспекторите откриват различни елементи – затвор-лаборатория, вероятно използван за експерименти с биологични оръжия върху хора, няколко вида бактерии, открити в дома на високопоставен иракски учен, различни документи, оборудване за произвеждане на гориво за ракетите Скъд, планове и чертежи за ракети с голям обсег на действие, и дори кореспонденция със севернокорейски представители относно размяна на оръжейни планове и разработки. В доклада се споменава, че е възможно голяма част от оборудването и самите оръжия да са били заровени от режима малко преди инвазията на коалиционните сили, тъй като близо до Багдад бяха открити няколко заровени самолета, които са били годни за бой, но въпреки това са били скрити от военновъздушните сили. Според Дейвид Кей голяма, но неопределена част от програмите за разработка на химически и биологични оръжия може да е била пренесена в Сирия в първите седмици на 2003, броени дни преди началото на войната.
На 2 март 2004 ООН оповестява рапорт от оръжейните инспектори, в който те потвърждават, че Ирак със сигурност не е имал никакви оръжия за масово унищожение след 1994.
На 6 октомври групата, сформирана от правителството на САЩ, официално обявява своите разкрития – те не намират доказателства за наличието на забранени оръжия, и според тях е било невъзможно Ирак да произвежда каквито и да е било след наложените санкции от 1991.
На 12 януари 2005 американските войници в Ирак официално прекратяват търсенето на такива оръжия.
Връзки между Саддам Хюсеин и Ал-Каида Друга от основните причини за инвазията, посочени от САЩ, е вероятната връзка на режима на Саддам Хюсеин с терористични организации, и в частност с Ал-Каида. Американското правителство на няколко пъти изказва предположението, че групировката има лагери за обучение на терористи на територията на Ирак и че самият Саддам Хюсеин я подпомага финансово. Водачът на Ал-Каида – Осама бин Ладен – категорично отрича това, наричайки иракския президент „неверник“. Възгледите на организацията противоречат на управлението в Ирак и тя се дистанцира от него.
Въпреки това има причини Ирак да бъде обвързван с терористични организации: единственият терорист, успял да се измъкне от САЩ след атаките срещу Световният търговски център през 1993 – Абдул Рахман Ясин – намира убежище именно там, и дори получава дом и парични помощи от режима на Саддам. Впоследствие се оказва, че въпреки няколкото състояли се срещи между представители на Ал-Каида и такива на режима, не се стига до никакви сериозни действия помежду им. В Ирак обаче действа радикалната ислямистка групировка Ансар ал Ислам, контролираща няколко селища в планинска област в северозападните части на страната, близо до границата с Иран. Тя стои зад няколко големи атаки срещу кюрдски политически партии и коалиционни сили и има доказани връзки с правителството на Саддам Хюсеин.
Развитие на войната След 1991 САЩ и други коалиционни членки са активни участници в конфликт от ниско ниво на територията на Ирак. Често се извършват бомбардировки над предварително посочени обекти с цел дестабилизиране на военната инфраструктура на държавата. През лятото на 2002 американските ВВС започват операция „Южен Фокус“, която продължава до началото на март 2003. Акцията е секретна и е обявена чак през лятото на 2003, а целта и са специално подбрани военни обекти в южните части на страната.
Броени дни преди началото на войната почти всички смятат, че първите няколко дни, ако не и седмици, ще са период на тежки бомбардировки, подобно на войната в Персийския залив или тази в Афганистан. В действителност, идеята на американското правителство е различна – планът е за едновременни въздушни атаки и нахлуване по суша. Войската ще се старае да стигне максимално бързо до столицата, избягвайки големите градове и уличните боеве. Сред проблемите, които очакват, са пясъчни бури, битки в градовете и засади.
Март – април 2003
В 3:30 българско време на 20 март 2003 серия от силни експлозии разтърсва централен Багдад. В 4:15 Джордж Буш обявява, че е заповядал извършването на атаката, вярвайки че може да премахне Саддам Хюсеин още с първия удар. По заповед на Пентагона са изстреляни 36 ракети „Томахоук“ и в бомби GBU-27, всяка с тегло от близо половин тон. Няколко часа по-късно иракската държавна телевизия пуска реч на президента, но американските информационни служби не могат да потвърдят, че Саддам е жив. Появяват се слухове, че той е загинал в първоначалната атака. Рано сутринта журналисти съобщават за няколко силни експлозии близо до съюзническите бази в северен Кувейт. По-късно става ясно, че иракските войски са изстреляли няколко ракети Silkworm, но така и не се установява дали те са били с обикновени бойни глави или не.
На 21 март 2003 започва и мащабна сухопътна офанзива – британските сили прекосяват границата и стигат до малкия, но стратегически важен пристанищен град Ум Касър, като успяват да завладеят част от него. Част от тях достигат на няколко километра от втория по големина иракски град Басра, но не продължават напред. Американските сили доближават Насирия, където очакват първата по-сериозна съпротива. Иракските войници запалват 7 петролни кладенца и няколко предварително приготвени канала, пълни с петрол – големите количества дим и високите температури често заблуждават термалните датчици на ракетите на американците. В 5 часа българско време започва и обещаната от коалиционните сили „невиждана в модерно време“ въздушна кампания. Официалното име на операцията е „Шок и Ужас“, което по-късно се превръща в нарицателно за всяка масирана въздушна бомбардировка, чиято цел е да всее страх в редиците на врага чрез демонстрация на сила и превъзходство. За по-малко от 1 час по Багдад са изстреляни над 320 ракети Томахоук, като според иракското министерство на информацията ранените са над 200 души. Късно вечерта в Южен Ирак американските войници се натъкват и на първите гнезда на съпротива – иракчаните се бранят, използвайки 122 милиметрови оръдия, за да обстрелват позициите на съюзниците.
На 22 март британските части достигат до предградията на Басра, където няколко часа водят ожесточена битка с танкове на иракската войска. По-късно британците се изтеглят обратно към Ум Касър. В Багдад продължават бомбардировките, но този път те са съсредоточени върху крайните квартали на столицата. На следващия ден битката за Басра навлиза в решителната си фаза – британски и американски части завладяват летището извън града и навлизат в крайните квартали. Американски войници навлизат в град Насирия, на около 360 километра южно от Багдад, където попадат на добре планирана засада. 16 войници са заловени, като по-късно иракската телевизия показва видео, на което се виждат 5 от тях, както и 4 тела в униформи. При друг инцидент близо до Насирия загиват 10 американски морски пехотинци – телевизия CNN излъчва кадри с колона от горящи американски бронирани коли и дори 1 унищожен танк M1 A1 Abrams.