Ноцицепторите са свободни нервни окончания, които могат да приемат механични, топлинни и химични стимули. Откриват се в кожата, надкостницата и вътрешните повърхности. Телата на невроните са извън гръбначния стълб в дорзалните и тригеминалните ганглии.
Функции Ноцицепторите не се адаптират, а в някои случаи се наблюдава и сенситизация (хипералгезия). Съществуват два пътя, по които информацията от болковите рецептори достига до ЦНС.
Внезапните и силни дразнения се предават до гръбначния мозък по миелинови Аδ неврони, предаващи сигнала със скорост от 20 m/s, докато усещането за бавната болка се предава чрез тънки амиелинови влакна от тип С, със скорост от едва 2 m/s. Обикновено в задните коренчета на гръбначния мозък се формират синапси със следващите нервни влакна, като се осъществява прекръстосване – влакната от дясната половина на тялото преминават в лявата половина на гръбначния мозък и обратно. Информацията за болката достига до таламуса по два пътя – нов и стар. Аδ-невроните формират синаптични контакти с дендритите на невроните от новия път, които достигат директно до таламуса. С-невроните образуват синапси с влакната от стария път, който преминава през продълговатия мозък, моста и тогава достига таламуса.
Информацията частично се преработва в таламуса, след което достига до съответни интеграционни центрове в кората на главния мозък. Там също се извършва преработка на постъпилата информация, след което се изпращат еферентни импулси, повлияващи усещането за болка.
Невромедиаторът, който отделят в синаптичните цепки невроните на двата пътя в гръбначния мозък, е глутамат. Глутаматът е възбуждащ медиатор.
Тялото има ендогенна система за редуциране на усещането за болка. Такава система има както в ЦНС, така и в периферните рецептори и действа като отделя т.нар. ендогенни опиати, напр. ендорфини.
Разпространение Ноцирецепторите се описани и при други групи животни освен бозайниците, като риби Sneddon, L. U., V. A. Braithwaite, and M. J. Gentle. 2003. Do fishes have nociceptors? Evidence for the evolution of a vertebrate sensory system. Proceedings of the Royal Society of London. Series B. Biological sciences 270: 1115 – 1121. различни безгръбначни, в това число и пиявици,Pastor, J., B. Soria, and C. Belmonte. 1996. Properties of the nociceptive neurons of the leech segmental ganglion . Journal of Neurophysiology 75: 2268 – 2279. нематоди,Wittenburg, N., and R. Baumeister. 1999. Thermal avoidance in Caenorhabditis elegans: an approach to the study of nociception. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 96: 10477 – 10482. морски плужеци,Illich, P. A., and E. T. Walters. 1997. Mechanosensory neurons innervating Aplysia siphon encode noxious stimuli and display nociceptive sensitization. The Journal of Neuroscience 17: 459 – 469. и винени мушици.Tracey, J., W. Daniel, R. I. Wilson, G. Laurent, and S. Benzer. 2003. Painless, a Drosophila gene essential for nociception. Cell 113: 261 – 273. Въпреки че тези неврони могат да имат различни пътища и връзки с централната нервна система, отколкото ноцицепторите при бозайниците, тези неврони в не-бозайници често се възбуждат в отговор на подобни стимули като при бозайници, като висока температура (40 градуса по Целзий или повече), ниско рН, капсаицин, както и увреждане на тъканите.
Източници
Категория:Неврони