Алакол (, ярко, разноцветно; ) е голямо безотточно и солено езеро в източната част на Казахстан (Алматинска и Източноказахстанска област), разположено в източната полупустинна зона на Балхаш-Алаколската котловина, на 343 m н.м., непосредствено на северозапад от Джунгарските врати, легендарният планински проход свързващ Китай с Русия. «Большая Советская Энциклопедия» – Алаколь, 1, стр. 379-380
Географско описание Площта на езерото е около 2200 km², като в зависимост от годишния сезон колебанията на нивото му е 1,2 m. Има овална, удължена от северозапад на югоизток форма с дължина 104 km и максимална ширина 52 km, дълбочина до 45 m, обем 58,56 km³. Бреговата му линия с дължина 348 km е слабо разчленена, като в югоизточната му част се е оформил голям залив, а в средата му, сравнително голям остров. От януари до април замръзва. Заедно с плитките езера Сасъккол и Кошкаркол (Уяли) на северозапад и Желанашкол на югоизток образува голяма езерна система с водосборна площ около 55 хил.km². В него се вливат няколко десетки реки, най-големи от които са: Урджар, Катинсу и Емел. Водите му се използват за промишлен риболов. По бреговете му са разположени няколко малки населени места: Жарбулак, Коктума, Баликши и др. Покрай югозападния му бряг, на протежение над 70 km преминава участък от трансевразийската жп линия от Атлантическия до Тихия океан. В близост до езерото има редица резервати за защита на местните птици, включително рядката реликтна чайка и розово фламинго. В миналото районът е бил заселен от андроновската култура и съдържа редица археологически обекти.
Историческа справка Първите сведения за езерото дава през 1245 г. италианският францискански монах Джовани да Плано Карпини, който минава край него на път за Китай. Първите точни географски изследвания и топографски измервания са извършени от руския изследовател Александър Шренк и топографът на експедицията Тимофей Нифантев през 1840 – 1841 г.
Източници
Категория:Езера в Казахстан