Оръжие

Оръжията са изделия и предмети, предназначени за нанасяне на поражения (рани, контузии и други) и убийство на жива сила (хора и животни), и разрушаване на инфраструктурата на противника.

Оръжията могат да бъдат използвани както по време на война, така и в мирно време. Примери за използване в мирно време са ловуването или някои спортни дисциплини. По време на война те могат да се използват като защитно или нападателно средство, а в някои отделни случаи да служат само за заплаха. Те може да са обикновени като прашки и ножове, но и много сложни и модерни като балистичните ракети и атомните бомби.

История Праисторически оръжия Пещерните рисунки са най-старите свидетелства за използването на оръжия. През неолита основните оръжия са дебели пръти и неоформени камъни. Предполага се, че използването на тези примитивни оръжия започва още преди два милиона години.Jill D. Pruetz1 and Paco Bertolani, Savanna Chimpanzees, Pan troglodytes verus, Hunt with Tools" , Current Biology, 6 март 2007Rick Weiss, „Chimps Observed Making Their Own Weapons“, The Washington Post, 22 февруари 2007

Някои от най-ранните недвусмислени оръжия са оформени като копия дървени пръчки от преди около 400 000 години. Шьонингерските копия, осем дървени подобни на харпуни дървени копия от долния палеолит се смятат за най-ранните известни примери за оръжия, използвани от хората.Lower Palaeolithic hunting spears from Germany. Hartmut Thieme. Letters to Nature. Nature 385, 807 – 810 (27 февруари 1997); doi:10.1038/385807a0, Nature.com

По-късно през палеолита, хората започват да влагат заострени камъни в тояги и кости. Така са конструирани първите каменни кинжали и копия. Древните хора активно ловуват и убиват с тях дори мамути.Сериков Юрий Борисович. К вопросу об оружии поражения луговского мамонта // ВААЭ. 2012. №1.

Преди около 40 000 години е изобретен лъкът. Първоначално стрелите се изработват с наконечници от камък или кост, а по-късно от мед, бронз и желязо.

С появяването на копията и стрелите се обособяват първите два класа ръчни оръжия – контактни, които трябва непрекъснато да се държат в ръка и метателни (безконтактни, дистанционни), които поразяват избраната цел на разстояние.

Оръжията през древността

Древните оръжия претърпяват еволюционни подобрения в края на неолита и след значителни подобрения в материалите и техниките на изработка са създадени серия от революционни военни технологии.

Развитието на метални инструменти започва с медни през медната епоха (около 3300 г. пр.н.е.), следва бронзовият меч от бронзовата епоха и други подобни оръжия. Около 3000 г. пр.н.е. се появяват първите метални саби, изработени от бронз или мед. Първият таран се появява около 2500 г. пр.н.е., когато възниква необходимостта от разбиването на крепостни стени.

Първите отбранителни структури и укрепления се появяват по време на бронзовата епоха и показват повишена нужда от сигурност. Оръжия предназначени за нападение и за разрушаване на укрепления следват скоро след това, например таранът е в употреба от 2500 г. пр.н.е.

Въпреки че в началото на желязната епоха мечовете не превъзхождат техните бронзови предшественици, веднъж след като е развита металургията – около 1200 г. пр.н.е. в Субсахарска АфрикаDuncan E. Miller and N.J. Van Der Merwe, 'Early Metal Working in Sub Saharan Africa' Journal of African History 35 (1994) 1 – 36; Minze Stuiver and N.J. Van Der Merwe, 'Radiocarbon Chronology of the Iron Age in Sub-Saharan Africa' Current Anthropology 1968. - желязото започва да се използва широко в производството на оръжие, защото желязната руда е много разпространена и добивът е по-лесен, отколкото на мед и калай, необходими за производството на бронз.

Селектирани са коне за нуждите на кавалерията, които могат да издържат теглото на човек заедно с въоръжението. При рицарите това са тежки големи коне, способни да издържат на цялата броня. Конете позволяват да се разшири обхвата и увеличават скоростта на атаката, но сами по себе си не са толкова оръжие, колкото предоставят подобрени възможности.

Опитомяването на коня и широкото използване на колела от приблизително 2000 г. пр.н.е. води до леката, теглена от коне колесница. Мобилността, предоставена от колесниците е важна по времето на тази ера. Те са в апогея си до около 1300 г. пр.н.е. и след това престават да бъдат военно значими от четвърти век пр.н.е.

Кораби построени като оръжия или бойните кораби като трирема са в употреба от VII век пр.н.е. Тези кораби са били в крайна сметка заменени с военните кораби от елинистичната ера през IV век пр.н.е.

Средновековно оръжие

Средновековието е времето на рицарите, подкрепени от масирана пехота, които усъвършенстват много оръжия като копието, щита, меча и лъка.

Рицарите участват в бойни действия и обсади, което спомага за разработване на обсадно оръжие и тактиката. Рицарите на кон разработват тактика за зареждане с копия, което осигурява въздействие върху формациите на врага и след това използването на практически оръжия (като мечове), след като влизат в ръкопашен бой. Пехотата разчита на евтини и здрави оръжия като копия в близък бой и лъкове от разстояние. Армиите постепенно стават по-професионални и оборудването им става стандартизирано. Появата на арбалета е революция в оръжията, защото това оръжие може да бъде използвано след кратко обучение, може да се използва от скрити позиции и може да пробива бронята и друга защита на рицарите и професионалните войници. Правени са опити да бъде забранявано за използване в Европа. Забранено да се използва за лов в Германия.

Въвеждането на барут от Далечния изток в края на този период революционизира войната. С пренасянето на барута, се появяват първите пушки и топове, които изместват требушета. Формации на мускетари доминират откритите битки.

Ново време

През 19 век и началото на 20 век огнестрелното оръжие се усъвършенства активно и напълно измества метателните оръжия. Огнестрелното оръжие се разделя окончателно на ръчно и артилерия. Сериозни модернизации на оръжията се извършват по време на Гражданската война в САЩ. Изобретява се многозарядното нарезно оръжие. Увеличава се скоростта на стрелбата и далекобойността на огнестрелното оръжие. Появяват се картечниците. Започват да се използват и бронираните влакове. По време на Първата световна война се преминава към масово използване на химическо оръжие, военна авиация и първите танкове. В морето се използват морски мини и торпеда. Започват да се използват подводници.

Съвременни оръжия

През 20 век развитието на индустрията и технологиите в Европа и САЩ води до бързо развитие на оръжейните системи. Особено интензивно това се извършва по време на Втората световна война. Във военните действия все по-важна роля се отделя на танковете и авиацията. Увеличаването на защитата на танковете, тяхната скорост на движение и огнева мощ ги превръща в самостоятелен род войски – бронетанкови войски. В авиацията бойните самолети се разделят на изтребители, бомбардировачи, щурмови самолети и разузнавателни. В морето важна роля получават подводниците, както и самолетоносачите. Артилерията специализирана като бронебойна, общовойскова, далекобойна, зенитна и минометна става все по-ефективна в предназначението си. Ракетните войски придобиват реално военно значение като системите за залпов огън (БМ-13 Катюша), противотанкови гранатомети (Панцерфауст) и ракетите Фау-2. След Втората световна война продължава интензивното развитие на всички тези оръжия, както и на оръжията за масово унищожение. При това изключително важна роля играе развитието и внедряването в оръжейните системи на електрониката и компютърната техника.

Развитието на съвременната електроника, материали, космическа техника, роботика и други променят пряко и развитието на военната техника. Все по-масово се използват дронове и автономни роботизирани съоръжения. Нови възможности дават и 3D принтерите. Възможно е да се използват тези принтери на място на бойното поле, например за изработка на минидронове или минироботи, които да изпълняват разузнавателни и други задачи.

Разработката на нови боеприпаси и брони от обеднен уран са друго направление, използвано от САЩ. Резултатите от това в Ирак и Балканите показват, че има много проблеми свързани с въздействието му върху собствените войници и върху територията на противника. Заболяванията на американските войници, както и силното замърсяване на територията на Балканите, където е използвано това оръжие, е следствие най-вероятно на обеднения уран.

Оръжия за масово унищожение ядрено оръжие – това е оръжие, принципът на действието на което е основан на използването на вътрешната енергия на ядрото, която се отделя по време на лавинообразно извършваната верижна реакция на делене на тежките ядра на някои изотопи, като уран или плутоний. Има широк спектър от въздействия, които унищожават живата и неживата природа и е най-унищожителното оръжие за масово поразяване. химическо оръжие – оръжие, при което за масовото унищожаване на живата сила на противника се използват токсичните свойства на определени химически вещества. биологическо оръжие – организми (бактерии, вируси или други болестотворни организми) или природни токсини, използвани като оръжие с цел да се убие, нарани или направи по друг начин противника неспособен да воюва. Касетъчни боеприпаси са множество малки експлозиви, събрани в бомба, ракета или артилерийски снаряд. Носителят се отваря по време на полет и те се разпръскват над обширен район, взривявайки се при удар. Предназначени са главно за унищожаване на живата сила на противника и лека бронирана техника, но широките площи, на които действа този боеприпас, засягат главно цивилното население.

Нетрадиционни оръжия В повечето случаи става въпрос за оръжия създадени на различни физически принципи. В някои случаи става въпрос само за експерименти. Термобарично оръжие – това е оръжие, при което за кратко време гориво (обикновено етиленов оксид, C2H4O) се разпръсква в голям обем във въздуха и се взривява с ниска скорост (между дефлаграция и детонация), предизвиквайки при това рязка промяна в налягането, достатъчна за поразяване на жива сила. Ефективността обаче на термобаричните боеприпаси на открита местност е сравнително невисока, само в закрити и полуоткрити помещения те показват висока ефективност. Например даже срещу лекобронирана техника със затворени люкове те нямат никакъв ефект. Аналогични взривове обаче могат да се получат в мелници и мини, когато се натрупа голяма концентрация на фини горими прахове, като брашно и въглищен прах в работната среда и да предизвикат големи вреди и жертви. Лазерно оръжие Електромагнитно оръдие – това оръжие има само теоретично значение, защото няма реално действащо и ефективно оръжие на тази основа. Предполага се, че в космоса то ще бъде по-ефективно. Климатично оръжие – предизвикване на интензивни валежи, въздействие върху озоновия слой и др. Генетично оръжие – въздействие върху генетичната система на човека. То представлява вариант на химическото оръжие. Дефолианти – вид химическо оръжие, използвано масово от САЩ по време на Виетнамската война. Известно е като „агент Ориндж“. Натрупва се в природата и води до генетични деформации в няколко поколения от засегнатото население. Запалително оръжие – ефективно запалително оръжие в древността е така нареченият гръцки огън. През 20 век учени от Харвард разработват напалма. До този момент за различните видове огнехвъргачки е използван бензин. Разработеният в САЩ напалм се използва особено интензивно във Виетнамската война. Пневматично оръжие – евентуалното му военно използване е свързано с това, че е почти безшумно. При огнестрелните оръжия има редица разработки на заглушители, които постигат също ниско ниво на звука при изстрел. При тях е важно скоростта на проектила след дулния срез да е под скоростта на звука. Звуково оръжие, включително ултразвуково и инфразвуково оръжие – използва се за военни цели, както и от полицейски части за потушаване на безредици.