Тази страница изброява имената на различните владетели, които през вековете (с различни титли) са управлявали Тоскана (наричана Етрурия в древността и след това Тусция в Ранното средновековие) или са държали нейния „суверенитет“ де юре или де факто.
Ръководители на Етруската лига (ок. V - II век пр.н.е.)
Ларс Порсена, определен като крал на Етрурия от Плиний СтариПлиний Стари, Naturalis Historia, II, 140., Дионисий ХаликарнаскиДионисий Халикарнаски, V, 26, 28, 36; VI, 74. и ФлорФлор, I, 4. Кресп, zilath mexl rasnas (магистрат) според надписа на саркофага на гробницата на Камнас в Тарквиния, III век пр.н.е.Koen Wylin, Il verbo etrusco: ricerca morfosintattica delle forme usate in funzione verbale, Bolzano: L'ERMA di BRETSCHNEIDER, 2000, ISBN 88-8265-084-7, 9788882650841, с. 173 и сл.Длъжността на „глава на Етруската лига", имаща символично-религиозна функция, ще бъде придобита от римските императори. Вж. Luigi Pareti, Studi minori di storia antica, vol. I, Preistoria e storia antica, Roma, 1958
Римски управители на Етрурия (ок. II век пр.н.е. – 476 г. сл. н.е.)
Антонин Пий, епохата на Адриан (76-138 г. сл. н.е.)Emanuele Repetti, Dizionario geografico, fisico, storico della Toscana contenente la descrizione di tutti i luoghi del granducato, Ducato di Lucca, Garfagnana e Lunigiana, Firenze, 1833, vol. 1, с. LV Олимпиадес, "consularis" управител на Тусция и Умбрия, 284 - 305Jones, A.H.M, Martindale, J.R. e Morris, J., The prosopography of the Later Roman Empire, Cambridge, 1971:1094 Мегеций, "augustalis" управител на Тусция и Умбрия, 284 - 305 Панкратий, „проконсул на Тусция“, 284 - 305 Кай Ветиус Косиний Руфин, управител на Тусция и Умбрия, 307 - 312 Кай Юлий Руфиниан Аблабий Тациан, управител на Тусция и Умбрия, 337 г. Л. Турций Апрониан, управител на Тусция и Умбрия, 342 г.
Херцози на Тусция
Готски херцози на Тусция (476 – 550)
Теодат, преди 534 г. сл. н.е.
Лонгобардски херцози на Тусция (576 – 797)
Те контролират района на Лука Antonio Nicolao Cianelli, Memorie e documenti per servire all'istoria del principato di Lucca, 1813
576 - 585 Гумарит 585 - 590 Валфред 590 - 602 Арнулф 602 - 630 Ариулф 630 - 685 Тасон 685 - 714 Аловисин 714 -? Валперт 728 - 730 Раминг 730 - ? Берпранд ?- 741 Варнефред 741 - 744 Валпранд (или Вуалпранд, епископ и син на Валперт; братята му са граф Пертифунс и Перпранд) 744 Алперт 744 Дезидерий 744 - 774 Тахиперт
Има и сведения за:
774 - 797 Алон
Маркизи или маркграфове („херцози") на Тусция или Тоскана (797 – 1197)
Бонифации от БаварияH. Keller, La Marca di Tuscia fino all'anno Mille, с. 127-128. (797 – 931) Бонифациите, потомци на Бонифаций Баварски, първоначално са графове на Лука и разширяват управлението си до граничните територии.
797 - 810 или 812 Вихерам 810 или 812 - 823 Бонифаций I Баварски, споменат като dux (812) и comes (813) 812 Ехерг, пфалцграф, базиран в Пистоя 823 - 833 Бонифаций II 833 - 838 Манфридук (нединастичен) 838 - 843 Аган или Аганон (нединастичен) 843 - 884 Адалберт I 884 - 915 г. Адалберт II 915 - 929 Гвидо 929 - 931 Ламберт
Бозониди (931 – 1001)
Бозонидите са роднини на краля на Италия ХугоI Арлски, който им дава титла, след като премахва потомците на предишната линия. Графът на Тоскана Теодигрим от Тоскана, родоначалник на рода Гвиди, също е активен през този период.
931 - 936 Бозон 937 - 961 Хумберт 961 - 1001 Хуго Велики
Хукполдинги
1002 - 1012 г. Бонифаций III
Нединастични (1014 – 1024)
1014 - 1024 Раниер, потомък на Тевдегрим, родоначалник на графовете Гуиди
Да Каноса (1027 – 1115)
1027 - 1052 г. Бонифаций IV 1052 - 1055 Фридрих 1052 - 1076 г. Беатрис от Бар, регентка на Фридрих и Матилда, като съпруга на Бонифаций IV 1054 - 1069 Годфрид III, като съпруг на Беатрис 1069 - 1076 Годфрид IV, като съпруг на Матилда 1076 - 1115 Матилда, по-известна като Матилда от Каноса 1089 - 1095 г. Велф V, като съпруг на Матилда
Гуиди (1115 – 1124)
Матилда от Каноса, тъй като е без наследници, осиновява Гуидо Гуера II от графовете Гуиди. След смъртта на Матилда никой маркиз или викарий няма да може да упражнява реална власт над цяла Тоскана, която е разделена на множество автономни общини.
1115 - 1124 Гуидо Гуера II, осиновен син на Матилда. Между 1116 и 1118 г. Рабод е активен в Тоскана, назначен за императорски викарий на Сан Миниато, последван от Конрад от Шайерн, който става маркграф след смъртта на Гуидо.
Маркграфове с императорско назначение
1124 - 1126 Конрад от Шайерн 1126 - 1152 Улрих от Атемс (имперски викарий) 1129 - 1130 Конрад от Шайерн 1130 - 1131 Гуидо(като маркграф) и ХайнрихЗет на император Лотар III фон Суплимбург, споменат от източниците като "presidente di Toscana". 1131 - 1132 Рампрет (имперски викарий) 1135 - 1139 Хайнрих X Баварски (имперски викарий) 1135 - 1137 Енгелберт III от Истрия 1152 - 1160 Велф VI от Велфите от Бавария 1160 - 1167 Велф VII от Велфите от Бавария 1167 - 1173 Велф VI от Велфите от Бавария 1160 - 1163 Архиепископ Райналд фон Дасел (имперски викарий) 1163 - 1173 Архиепископ Кристиан I фон Бух от Майнц (имперски викарий) 1193 - 1195 Конрад от Урслинген (бивш херцог на Сполето ) 1195 - 1197 Филип Швабски
Тоскана е разделена на Републиките Флоренция, Пиза, Сиена, Арецо, Пистоя и Лука. Флорентинската република завладява през XV век надмощието в Тоскана.
Приори и капитани на Тосканската лига
1197 - ? Илдебранд Панокиески, епископ на Волтера, "capitaneus" на Лигата, и Ацерб, флорентинец, де факто ректор на Лигата 1203 - ?, Амадей от Перуджа ? - ? Илдебранд Панокиески, епископ на Волтера, „capitaneus“ на Лигата (втори мандат) 1220 - 1239 г. Пагано Панокиески, епископ на Волтера
Имперски назначени владетели
преди 1228 Райналд от Урзлинген, легат в Тоскана на император Фридрих II Швабски преди 1245 Пандолфо Фазанела 1245 - 1250 Фридрих Антиохийски, императорски викарий на Фридрих II 1259 – 1261 Граф Джордано д'Аляно, викарий на Манфред 1261 - 1266 г. Граф Гуидо Новело ди Модилиана от графовете Гуиди
Командири на въоръжените сили на гвелфите
1315 – 1347 Граф Бертрандо III дел Балцо, генерален капитан на Анжуйците 1348 - 1378 Пиеро дели Албици, капитан на гвелфите
Господари на Флоренция (1434 – 1532)
Медичи (1434 – 1494) Име(раждане-смърт) Портрет Управление Брак Забел. начало крайКозимо Стария(27 септември 1389 – 1 август 1464 г.) 6 октомври 1434 г. 1 август 1464 г. Контесина де Бардидвама сина син на Джовани ди Бичи де Медичигосподар де фактоПиетро Подагрения(14 юни 1416 – 2 декември 1469 г.) 1 август 1464г. 2 декември 1469 г. Лукреция Торнабуонидвама сина и три дъщери син на Контесина де БардиЛоренцо Великолепни(1 януари 1449 – 9 април 1492 г.) 2 декември 1469 г. 9 април 1492 г. Кларисa Орсинитрима сина и пет дъщери Син на ПиетроПиетро Злочестия(15 февруари 1472 – 28 декември 1503 г.) 9 април 1492 г. 9 ноември 1494 г.(свален) Алфонсина Орсинитрима сина и една дъщеря син на Лоренцозаточен
Управление срещу Медичите (1494 – 1512) Име(раждане-смърт) Портрет Управление брак Забел. начало край Джироламо Савонарола(21 септември 1452 – 23 май 1498 г.) Ноември 1494 г. 23 май 1498 г. – вдъхновител на новата теократична реформа; обявен за еретик, обесен и изгорен на кладаПиеро Содерини(18 май 1450 – 13 юни 1522 г.) 1502 г. 31 август 1512 г.(бягство) Арджентина Маласпина гонфалониер до живот;бяга след испанското нашествие
Медичи (1512 – 1527) Име(раждане-смърт) Портрет Управление Брак Забел. начало крайКардинал Джовани де Медичи(11 декември 1475 – 1 декември 1521 г.) 1 септември 1512 г. 9 март 1513 г(избран за папа) – син на Лоренцо Великолепни;Папа с името Лъв XДжулиано де Медичи ,Херцог на Немур(12 март 1479 – 17 март 1516) 9 март 1513 г. 17 март 1516 г. Филиберта Савойскабездетна син на Лоренцо ВеликолепниЛоренцо де Медичи,Херцог на Урбино(4 септември 1493 – 4 май 1519 г.) 17 март 1516 г. 4 май 1519 г. Маделин дьо ла Тур д'Оверндъщеря син на Пиетро ЗлочестиКардинал Джулио де Медичи(26 май 1478 – 25 септември 1534) 4 май 1519 г. 19 ноември 1523 г.(избран за папа) – естествен син, по-късно легитимиран, на Джулиано ди Пиеро де Медичи;архиепископ на Флоренция;Папа с името Климент VIIИполито де Медичи(1511 – 10 август 1535) 19 ноември 1523 г. 16 май 1527 г.(свален) – незаконен син на Юлиан, херцог на Немур Кардинал Силвио Пасерини управлява вместо тях;прогонени от народа след новината за разграбването на РимАлександро де Медичи(22 юли 1510 – 6 януари 1537 г.) 19 ноември 1523 г. 16 май 1527 г.(свален) Маргарита Австрийскабездетен незаконен син на Лоренцо II или на кардинал Джулио
Управление срещу Медичите (1527 – 1530) Име(раждане-смърт) Портрет Управление Брак Забел. начало крайНиколо Капони(10 септември 1472 – 18 октомври 1529 г.) 31 май 1527 г 17 април 1529 г(свален) Алесандра Строци Гонфалониер на правосъдието по време на възстановяването и обсадата на Флоренция
Медичи (1530 – 1532) Първо име(раждане-смърт) Портрет Управление Брак Забел. начало крайАлександро де Медичи(22 юли 1510 – 6 януари 1537) 12 август 1530 г. април 1532г.(става херцог) Маргарита Австрийскабездетен завръща се на власт след обсадата на Флоренция
Херцози на Флорентинската република (1532 – 1569)
Медичи (1532 – 1569) Име(раждане-смърт) Портрет управление Брак Забел. N. начало крайАлександро(22 юли 1510 – 6 януари 1537) април 1532 г. 6 януари 1537 г. Маргарита Австрийскабездетен убит 1Козимо I(12 юни 1519 – 21 април 1574 г.) 6 януари 1537 г 27 август 1569 г(става велик княз) Елеонора ди Толедоседем сина и четири дъщери син на Джовани дале Банде Нере и Мария Салвиати 2
Велики херцози на Тоскана (1569 – 1801)
Медичи (1569-1737) Име(раждане-смърт) Портрет урапвление Брак Забел. No начало крайКозимо I(12 юни 1519 – 21 април 1574 г.) 27 август 1569 г 1574(абдикира) Елeонорa ди Толедо Не става Велика херцогиня, понеже умира преди възкачването на съпруга ѝ на трона.седем сина и четири дъщери 1Франческо I(25 март 1541 – 19 октомври 1587 г.) 1574 19 октомври 1587 г (1) Йохана Австрийскадвама сина и шест дъщери(2) Бианка Капело син син на Козимо I;починал при неизяснени докрай обстоятелства 2Фердинандо I(30 юли 1549 – 7 февруари 1609) 19 октомври 1587 г. 7 февруари 1609 г. Кристина Лотарингскапет сина и четири дъщери син на Козимо I;кардинал, напуснал кардиналството, за да се ожени 3Козимо II(12 май 1590 – 28 февруари 1621 г.) 7 февруари 1609 г. 28 февруари 1621 г. Мария Магдалена Австрийскапет сина и три дъщери син на Фердинанд I 4 Фердинандо II(14 юли 1610 – 23 май 1670 г.) 28 февруари 1621 г. 23 май 1670 г. Витория дела Ровередвама сина син на Козимо II 5Козимо III(14 август 1642 – 31 октомври 1723 г.) 23 май 1670 г. 31 октомври 1723 г. Маргарита Луиза Орлеанскадвама сина и една дъщеря син на Фердинанд II 6Джан Гастоне(24 май 1671 – 9 юли 1737 г.) 31 октомври 1723 г. 9 юли 1737 г. Анна Мария Франциска фон Сакс-Лауенбургбездетен син на Козимо III;с него умира династията на Медичите 7 Великите сили имат различни проекти относно наследяването на трона на Тоскана: първоначално Дон Карлос де Бурбон, херцог на Парма и младши син на испанския крал Филип V е наложен на Джан Гастоне като наследник; впоследствие е решено Дон Карлос да стане крал на Неапол и че Тоскана ще отиде у Франц I Стефан Лотарински, годеник на Мария Тереза Австрийска .
Лотаринги (1737 – 1765)
Име (раждане-смърт) Портрет управление Брак Забел. No. начало крайФранц III (II) Стефан(8 декември 1708 – 18 август 1765) 9 юли 1737 г. 18 август 1765 г. Мария Тереза Австрийскапет сина и единадесет дъщери произлиза от страна на майка си от Анри IV от Франция и Мария де Медичи;Император с името Франц I от 1745 г. до смъртта си 8 По време на управлението на Франц I (II) Стефан, президентите на Регентския съвет управляват от негово име:
Марк дьо Бово, принц на Краон 1737-1749 Еманюел дьо Най, граф на Ришкур 1749-1757 Антониото Бота Адорно 1757-1766
Тоскански Хабсбург-Лотаринги (1765 – 1801)