Минало неопределено време е глаголно време в българския език, изразяващо действие, което се е случило в някакъв минал момент, като резултатът от това действие е налице в момента на говорене. Самото действие остава на заден план, от значение е резултатът, състоянието, породило се като следствие от това действие.Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 122–125. Затова миналото неопределено време неофициално се нарича понякога сегашно резултативно.

Образуване Минало неопределено време се образува чрез спомагателния глагол съм, спрегнат в сегашно време, и миналото свършено деятелно причастие на спрегаемия глагол. Например глаголът мисля в минало неопределено време се спряга по следния начин:

ед.ч. мн.ч. 1 л. м.р. мислил съм мислили сме ж.р. мислила съм ср.р. мислило съм 2 л. м.р. мислил си мислили сте ж.р. мислила си ср.р. мислило си 3 л. м.р. мислил е мислили са ж.р. мислила е ср.р. мислило е

Образува се от спомагателния глагол съм .Формите на спомагателния глагол съм в сегашно време са клитики и нямат собствено ударение; те стоят след причастието, когато глаголът е в началото на изречението или след пауза, и предхождат причастието в останалите случаи.

Употреба Основното значение на минало неопределено време е да обозначи действие, което е приключило в някакъв минал момент и чийто резултат е налице към момента на говорене. Минало неопределено време се числи към резултативните времена в българския език, в която група влизат още минало предварително, бъдеще предварително и бъдеще предварително време в миналото.

Често срещани грешки Често срещана грешка е използването на минало несвършено деятелно причастие за образуване на минало неопределено време. Това причастие служи само за образуване на преизказни и предположителни глаголни форми.

Пример:

Правилно: Мислил съм по този въпрос, затова имам мнение. Грешно: Мислел съм по този въпрос, затова имам мнение

Формата мислел съм може да е: преизказна за сегашно или минало несвършено време: Според него съм мислел твърде много по въпроса. – предположителна за минало несвършено време: Може би съм мислел за нещо важно, затова не съм те чул.

Някои глаголи по семантични причини практически не се употребяват в минало свършено време. Такъв е например глаголът зная: формите знаях, знаяхме и т.н., както и причастието знаял не се използват отдавна. В такъв случай се използва миналото несвършено деятелно причастие. Например казва се не съм знаел. Формата не съм знаял е остаряла.

Бележки

Категория:Българска граматика