Сава Петров Стоянович е български офицер, автор на спомени от Първата световна война.
Биография Сава Стоянович е роден на 13 август 1875 година в Стара Загора. Брат е на обществения деец Иван Стоянович и на Жана Петрова Стоянович, една от първите гимназиални учителки по френсик език в България.
Като стипендиант на Министерството на войната Стоянович завършва Военнотехническата военна академия във Виена (k.u.k. Technische Militärakademie), където се обучава от септември 1893 до юли 1896 г. След завръщането си е произведен в портупей-юнкер (август 1896) и зачислен в 4 артилерийски на Н.Ц.В. Княз Фердинанд I полк в София, от 1 октомври с.г. е произведен в чин подпоручик. През 1900 година е произведен лично от Н.В.Княза в чин поручик, а от 1906 година – капитан.
Завършва кавалерийски курс (1902-1904). Командирован съгласно тайно предписание от Военното министерство - Артилерийска инспекция в гр. Есен (Германия) "по служебни работи" (1906-1907).
Преведен на служба в 5 артилерийски полк (29 септември 1907 г.) с гарнизон Шумен. След спечелване на конкурс заминава за обучение в полския отдел на Висшата артилерийска офицерска школа в Ст. Петербург (8 март - 10 октомври 1910). От 27 октомври 1910 г. е преведен обратно в 4 арт. полк в София.
Командир на 5. батарея от 4 а.п. (януари 1911 г.), начело на която участва в Балканските войни (в състава на 3. арт. отделение като част от 10 пех. дивизия). След демобилизацията е командир на 4. батарея (7 август 1913 г.), като на 11 септември 1913 г. е произведен в чин майор. През войните 1912-1913 г. участва в боевете при Караюсуф, Люлебургаз, Изетин (Чаталджа), Караджи кьой (между Сяр и Солун), на вр.1378, вр. Дубрава (Джумайско).
Началото на Първата световна война заварва м-р Стоянович начело на 2. артилерийско отделение на 4 а.п. от 1 Софийска пех.д. (от 4 януари 1915 г.), с което през септември 1915 г. заминава за Сърбия. През 1916 г. временно командва 4 а.п. На 23 октомври 1916 г. е повишен в чин подполковник. Командир на 1. гаубично отделение (20 декември 1918). Стоянович е активен участник в Добруджанската кампания (1916-1917), в Тутраканската епопея, довели до капитулацията на Румъния, както и в боевете на Южния фронт, където в състава на полка му се сражава и неговият племенник Петър Иванов Стоянович.
Командир на 4 а.п. (1919). Произведен в чин полковник и отправен в пенсия.Петров, Людмил. Полковник Сава Стоянович и неговите „Спомени от войната с Румъния 1916 г.“, – в: Стоянович, Сава. Оръдията през декември. Спомени, София 1993, с. 300 – 302.
Владее немски, руски, турски и френски език.
Останал ерген до края на живота си, полк. Стоянович съжителства в семейния дом и има особена близост със сестра си Жана.
В предговора към посмъртно издадените му спомени за войната на Северния фронт племенникът му, кинокритикът Иван Стоянович пише:
Съчинения Сава Стоянович оставя няколко съчинения, посветени на преживяното в Първата световна война. Ученик на Антон Безеншек, той стенографира част от ежедневните си впечатления и на тяхна база, както и въз основа на писмата до сестра си издава книгите „Спомени от Освободителните войни на българския народ през 1912 – 1913 и 1915 – 1918 години. Част I. В Сърбия през 1915 година“ (София 1926, 363 с.) и „Тутраканската епопея. Добруджа и Румъния“ (София 1929, 115 с.). През 1993 година е издадена „Оръдията през декември. Спомени" (София 1993, 307 с.), в която хронологично са предадени събитията на фронта и тяхното възприемане от автора. Стоянович публикува и редица статии в периодичния печат.
Военни звания Подпоручик (1 октомври 1896) Поручик (15 ноември 1900) Капитан (4 януари 1906) Майор (14 юли 1913) Подполковник (5 октомври 1916) Полковник (2 ноември 1919)
Награди "Св. Станислав" (Руска империя) III ст. (20 октомври 1903 г.) Орден за Х-годишна "отлична и непорочна служба" (29 август 1907 г.) Кръст за Независимостта (1910 г.) Орден "За Храброст" IV ст. 2-ри клас "за войната с Турция" (25 февруари 1913 г.) Орден „Св. Александър“ V ст. с мечове "за отличие и заслуга" (31 декември 1914 г.) Орден „За храброст“ IV ст. 1-ви клас "за показана бойна отличност и заслуга през 1915-1916 г." (5 април 1917 г.) Медал „За бойни заслуги“ (Османска империя), 1 юни 1917 г. Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914 – 1918), София 2004, с. 532. В списъка на наградените името му е посочено като Сава Петров Стоянов. "Железен полумесец" (Османска империя), 11 февруари 1918 г. „Железен кръст“ (Германия), 2-ри клас;
Бележки
Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Седемнадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български полковници Категория:Български мемоаристи Категория:Родени в Стара Загора