Порфирий (; ) e неоплатонически философ, ученик на Плотин и учител на Ямблих.

Биография Роден е във финикийския град Тир. Истинското му име е Малх (Malchus), което означава „цар“ и се предполага, че родът му е със знатен произход. В Атина учи граматика и реторика при Касий Лонгин, а през 263 г. отива в Рим, където влиза в школата на Плотин. Той става негов близък приятел.

Към 268-269 година се установява в Сицилия, където се жени за Марцела, бедна вдовица на свой приятел, майка на пет дъщери и двама сина, която се увлича от философията.Лосев, А. Ф. История античной эстетики, т. VII, Последние века, кн. 1, Москва, 1988, с. 16-17, 112.

След смъртта на Плотин се завръща в Рим и поема ръководството на школата, пише негова биография и издава записките му.

Творчество Голямото по обем творчество на Порфирий включва 77 съчинения на различни теми. Пише в областта на философията, религията, математиката, астрологията, риториката, граматиката, историята.Лосев, А. Ф. История античной эстетики, т. VII, Последние века, кн. 1, Москва, 1988, с. 17. Сред съчиненията му са „Мисли върху умопостижимото“, „Пещерата на нимфите“, коментари върху диалозите на Платон, върху съчинения на Аристотел (като най-известните са въведението и коментара му на „Категории“ на Аристотел), Омир, Пиндар, Тукидид, Птолемей, Халдейските оракули. Пише биографии на Плотин и Питагор, както и история на философията, която се приема за първото подобно съчинение. Пише други трактати за астрологията, музиката, теологията, както и такива като например „За въздържанието от ядене на одушевени същества“, което коментира темата за вегетарианството, „Против християните“, където критикува християнството, „За статуите на боговете“, „Писмо до Анебон“, египетски жрец, „Писмо до Марцела“ и др. Пещерата на нимфите е преведена на български език от Николай Райнов.Порфириос, Пещера на нимфите, от първообраза прев. Н. Райнов, София: Книгоиздателство Самообразование, 1920 (56с.); съдържа и Новоплатоничната философия и мистика на Порфириоса от Николай Райнов.

Въведение (Isagoge) Въведението към логическите трудовете на Аристотел, което Порфирий пише, предшества непосредствено трактата за Категориите и поради това се възприема и като негов коментар, макар съдържанието му да е по-общо. Този текст изиграва съществена роля в западната мисловност дооколкото в него е формулран проблемът за универсалиите и, по-нататък, за тяхното координиране, което става известно като „дървото на Порфирий“.

Макар да отказва сам да се произнесе относно съществуването на универсалии, Порфирий очертава алтернативните възгледи за тяхПорфирий, Въведение <към Категории на Аристотел> в Аристотел, Категории, София: Наука и изкуство, 1992, пр. от старогр. И. Христов, с.93.:

В изложението си Порфирий прави опит да въведе крайна йерархия на родовете и видовете, а не само да ги съпостави относително. В това проличава неговата платонистка нагласа, която в случая не съответства на замисленото от Аристотел.Еко У., Семиотика и философия на езика, София: Наука и изкуство, 1993, с.68 – 81 (Критика на дървото на Порфирий) Така например, ако чисто логически, предметната област е разчленена на твърди и течни („не-твърди“) неща и също на бели и черни („не-бели“), независмо от структурирането в класифициращо дърво, няма реална субординация.

Против християните Около 270 г. при престоя си в Сицилия Порфирий пише трактата Против християните, който става първата книга, забранена с императорски едикт поради религиозните убеждения възприети от Константин I. Pier Franco Beatrice, Le traité de Porphyre contre les Chrétiens, Kernos, 1991, посетен на 11 март 2011. DOI: 10.4000/kernos.295 В продължение на повече от век обаче текстът продължава да е коментиран, като изчезва практически напълно след повторно осъждане в средата на V век от Теодосий II. Използвайки цитати и парафрази от полемиката, в началото на ХХ век фон Харнак публикува реконструкция на текста.Harnack A. von., Porphyrius „Gegen die Christen“, 15 Bücher-Zeugnisse, Fragmente und Referate (Abhandiungen d. kg. preuss. Akad. d. Wiss., Phil.-hist. KI., Berlin, 1916.

Литература Жан Брюн. Неоплаонизмът. ИК "Одри", С., 2002. Порфирий, Въведение <към Категории на Аристотел> в Аристотел, Категории, София: Наука и Изкуство, 1992, пр. от старогр. И. Христов, с.93 – 116. Порфирий, сб. Пещерата на нимфите (вкл. Мисли върху умопостижимото; Пещерата на нимфите; Животът на Плотин; Писмо до Марцела), прев. от старогр. В. Маринов, София : Библиотека 48, 2000 (208 с.); съдържа и Порфирий, философът платоник Владимир Маринов. Ради Радев. Антична философия. Изд. "Идея", С., 1994. Хегел. История на философията, т. 3. Изд. "Наука и изкуство", С., 1982.

Източници

Категория:Неоплатоници Категория:Древногръцки философи Категория:Родени в Ливан Категория:Починали в Рим