Соломон Лазаров Голдщайн (), наричан Беркман, Черски, а известен също като Симеон Лазаров е български, швейцарски и съветски комунистически деец от еврейски произход.
Биография Роден е на 25 май 1884 година в ШуменМеждународная деятельность В.И. Ленина: Защита завоеваний социалистической революции 1919 – 1920, Автор Михаил Иванович Труш, Издател Политиздат, 1988, ISBN 5-250-00115-7, стр. 368.. Работи като като металоработник и през 1906 година става член на БРСДП (т.с.). През следващите години се издига в редиците на синдикалното движение като застава начело на Съюза на металиците. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение във 2 рота на 3 солунска дружина. След войната емигрира във Франция и става член на френската секция на Работническия интернационал. Докато работи в завод на Рено Голдщайн се болшевизира и през 1915 година се премества в Цюрих, където влиза в близки отношения с Владимир Ленин. По време на войната има активна роля в Цимервалдската левица, от която по-късно ще произлезе Комунистическия интернационал. По-късно Голдщайн ще участва във формирането на Швейцарската комунистическа партия.
След Октомврийската революция от 1917 година се установява в Москва, а между май 1919 – февруари 1920 година е представител на Болшевишката партия в България. Като такъв критикува пасивността на ръководената от Димитър Благоев БКП (т.с.) и подкрепя крайно левите елементи, склонни към тероризъм, като убийците на министър Михаил Такев през януари 1920 година. Крайната линия на Голдщайн стимулира Д. Благоев да напише критичната статия "Тесни социалисти с анархистични глави'', в която критикува политическия екстремизъм. В този период Голдщайн се заниимава с журналистика, публикува брошура, подписана като Слави Зидаров, в която критикува БКП, че не е направила опит да болшевизират Владайското въстание и Радомирската република през 1918 година.
През 1920 година се завръща в Съветска Русия, където участва в дейността на Коминтерна до 1921 година. Между 1922 – 1924 година е ръководител на съветската легация във Виена, Австрия. Като такъв участва в подготовката на албанската революция през 1924 година . На 9 април 1924 година като представител на СССР и Коминтерна Соломон Голдщайн заедно с представителите на ВМРО Петър Чаулев и Димитър Влахов и на БКП Никола Харлаков и Филип Атанасов от МФО подписват декларация за сътрудничество, като в резултат на преговорите скоро след това е публикуван Майския манифест и е създадена ВМРО (обединена). Голдщайн присъства на учредяването на организацията във Виена през 1925 г.
След смъртта на Ленин през 1924 година Голдщайн заема позиция в подкрепа на лявото крило във ВКП (б), вероятно под влияние на Адолф Йофе. Заради това по-късно става жертва на политическите чистки на Йосиф Сталин между 1936 – 1956 година. През 1957 Голдщайн е реабилитиран в хода на десталинизацията по време на управлението на Хрушчов. Умира в Москва на 14 май 1968 година.
Бележки
Допълнителна литература Gol'štejn, Solomon Lazarevič: Lenin menja učil bol'ševizmu, in: "O Vladimire Il'iče Lenine. Vospominanija 1900 – 1922 godu". Moskva 1963, 192 – 199, p. 626. Исак Самуилов, С болшевиките в борба за нов интернационал. Партията на тесните социалисти и Цимервалдското обединение. Издателство на БКП, 1964 Maria Todorova, The Lost Worlds of Socialists at Europe's Margins: Imagining Utopia, 1870s-1920s. Bloomsbury Academic, 2020 John Bell, The Bulgarian Communist Party from Blagoev to Zhivkov. Hoover Institute Press, 1986. Alfred Senn, The Russian Revolution in Switzerland, 1914-1917. University of Wisconsin Press, 1971. Яков Темкин, Ленин и международная социал-демократия, 1914-1918. Москва: Наука, 1968 Serge, Victor: Mémoirs d’une révolutionnaire de 1901 à 1941, Paris 1951. М. Бирман, В. И. Ленин и борьба революционных социал-демократов балканских стран против империалистической войны в 1914-1915, Советское славяноведение, 1965. А. Шнитман, Из историята на интернационалните връзки на В.И. Ленин с революционното работническо движение в България (1896-1923). София: Издателство на БКП, 1970, В. Хаджиниколов, Октомври и България. Отгласи и влияния, 1917-1944. София: Партиздат,1987
Категория:Български комунисти до 1944 година Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Дейци на Коминтерна Категория:Съветски политици Категория:Болшевики Категория:Евреи ашкенази Категория:Български евреи в СССР Категория:Починали в Москва Категория:Родени в Шумен