Древноеврейският език, също библейски иврит () или класически иврит () е архаичната форма на иврит, ханаански, семитски език, който се говори в областта известна като Ханаан, приблизително на запад от река Йордан и на изток от Средиземно море.
През I хилядолетие пр. Хр. е както говорим така и писмен, като постепенно излиза от употреба. Основните писмени паметници на/за древноеврейския език са еврейското „Свето Писание“ (Танах, Стар завет), а небиблейските източници са немногобройни епиграфски текстове и фрагменти от такива от книга премъдрост на Иисуса, син Сирахов.
Съмременният иврит е форма на древноеврейския език.
Граматика, лексика и писане Азбука на библейския иврит Основна граматика на библейски иврит (увод) Таблица – граматика на иврит
Категория:Древни езици Категория:Семитски езици Категория:Богослужебни езици