Антонио Розмини Сербати () е италиански философ, теолог и духовник на Римокатолическата църква. Той е многостранен мислител, който изучава задълбочено гръко-римската култура, обръщайки внимание и на римското право в някои свои фундаментални трудове.
Биография
Роден е на 24 март 1797 година в Роверето, тогава в пределите на Трентско епископско, в семейството на Пиер Модесто. Завършва Университета в Падуа.
През 1828 г. основава религиозна общност на име „Институт на милосърдието“ (Instituto della Carità), съществуваща и до днес като орден под името „розминианци“.
Книгите му „За петте рани на Светата църква“ (Delle Cinque Piage della Santa Chiesa) и „Конституцията според социалната справедливост“ (La costituzione secondo la giustizia sociale) срещат съпротива от йезуитите и биват включени в Индекса на забранените книги през 1849 г.
Сербати е близък приятел на Алесандро Манцони. Води интелектуални спорове с други италиански философи, като Винченцо Джоберти.
Умира на 1 юли 1855 година в Стреза, Сардинско кралство, на 58-годишна възраст.
Обявен за блажен на 18 ноември 2007 г. в Италия.
Библиография Nuovo saggio sull’origine delle idee, 1830 Princìpi della scienza morale, 1831 Filosofia della morale, 1837 Antropologia in servizio della scienza morale, 1838 Filosofia della politica, 1839 Filosofia del diritto, 1841 – 1845 Teodicea, 1845.
Външни препратки Биография на Антонио Розмини на официалния сайт на Ватикана Официален сайт на Ордена на розминианците Италианският свещеник, философ и писател Антонио Розмини е новият Блажен на Католическата църква, Радио Ватикана, 17 ноември 2007
Категория:Италиански духовници Категория:Италиански философи Категория:Философи от 19 век Категория:Християнски богослови Категория:Католически блажени Категория:Възпитаници на Падуанския университет