Маркграфство Ивреа (), известно и като Маркграфство Италия (Marca d'Italia), е марка, съществувала между 888 и 1014 г. на границата на днешните Италия и Франция, със столица Ивреа. Управляващият род Анскариди, по-късно наречен Дом Бургундия–Ивреа, дава на маркграфството трима владетели, които стават крале на Италия: Беренгар II, неговия син Адалберт II и племенника на последния – Ардуин.

История Маркграфството е създадено през 888 г. от Гуидо Сполетски, който разделя Херцогство НеустрияСпоред ранносредновековната географска номенклатура Неустрия е била северозападната част на Langobardia Maior, централно‑северната зона на Лангобардското кралство, простираща се от Западните Алпи до река Ада и противопоставена на Аустрия, която се е простирала от Ада и По до Източните Алпи. Разделението, появило се през VII век, има не само териториално, но и политическо и културно значение. В края на IX век Неустрия е възстановена от император Арнулф Каринтийски, който я преименува на Херцогство Ломбардия. на две части: Маркграфство Лангобардия и Маркграфство Италия, последното по-често наричано „Маркграфство Ивреа“.

Маркграфството обхваща графствата Акуи, Асти, Алба, Бредуло, Ауриате, Торино, Верчели, Помбия, Стацона, Булгария и Ломело. Между 888 и 950 г. град Ивреа е столица на днешния Пиемонт. Територията е дадена на Анскар, родоначалник на маркграфската династия на Ивреа и графовете на Торино. Вторият му син Адалберт I го наследява като граф на Торино и маркграф на Италия, а след него властта преминава към сина му Анскар II. Последният е изпратен да управлява Херцогство Сполето и загива в битка. Маркграфството преминава към Беренгар, друг син на Адалберт, който първоначално обединява Маркграфство Ломбардия с Маркграфство Италия, възстановявайки властта над древната Неустрия.

През 942 г. Беренгар е принуден да избяга в Германия, за да избегне натиска на крал Хуго I Провански, който поставя малолетния си син Лотар начело на марката. През 945 г., подкрепян от крал Ото I, Беренгар се завръща и е посрещнат като освободител. Хуго абдикира в полза на Лотар II, но реалната власт остава в ръцете на Беренгар, възстановен като маркграф и де факто арбитър на кралството.

След смъртта на Лотар II (ноември 950 г.) Беренгар II е коронясан за крал на Италия в Павия (15 декември 950 г.). Между 950 и 952 г. той завършва административната реорганизация, започната от Хуго I: намалява територията на Маркграфство Ивреа и от останалите земи, обединени с част от Маритима, създава три нови марки. Така Маркграфство Италия е разделено на четири маркграфства:

Маркграфство Торино (Ардуинова марка) – графствата Торино, Ауриате, Албенга, вероятно Вентимиля, Бредуло и Алба; дадено на Ардуин III Глабер.

Маркграфство Западна Лигурия (Алерамическа марка) – графствата Монферат, Акуи и Савона; дадено на Алерам Монфератски.

Маркграфство Източна Лигурия (Отбертинова марка) – графствата Генуа, Тортона и Бобио, а по-късно и тези на Павия и Милано; дадено на Оберто I.

След преоразмеряването Маркграфство Ивреа включва графствата Ивреа, Верчели, Помбия, Осола, Стацона, Бургария и Ломело – територия, приблизително съответстваща на днешните епархии на Ивреа, Верчели, Новара, Виджевано и част от Павия, а вероятно и Милано.

През 951 г., след разпадането на васалната връзка и агресивната политика на Беренгар II спрямо папството, Ото I нахлува в Италия и след дълга обсада на Сан Лео го побеждава. Беренгар е детрониран през 962 г. и заточен в Бамберг, където умира през 966 г. Същата година Ото I е коронясан за император на Свещената Римска империя. Падането на Беренгар отслабва властта на Анскаридите, които след поражението си от Хайнрих II окончателно губят Маркграфство Ивреа през 1015 г. в полза на Оделрик Манфред II – господар на Маркграфство Торино и баща на Аделхайд от Суза.

След разпадането на каролингската марка властта постепенно преминава към епископите. Епископ Леон от Верчели (965–†1026) и епископ Петър от Новара (†1032) се стремят да поемат юрисдикцията над графствата в техните епархии. Районите, контролирани от епископите, запазват своята структура, докато тези на Стацона и Бургария се разпадат под натиска на местни сили. В по-голямата част от старото Маркграфство Ивреа възходът на епископската власт става основа за развитието на благородническите родове и комуните. Изключение правят Ломело – под влиянието на Павия – и Ивреа, която през XI век се превръща в център на отбраната на потомците на Ардуин.G. Sergi, I confini del potere. Marche e signorie fra due regni medievali, Torino, Einaudi, 1995, с. 187

Представителите на Савойската династия наследяват владенията и титлите на Аделхайд от Суза чрез брака ѝ през 1046 г. със савойския граф Ото I, затвърждавайки властта си в Пиемонт. Обединените територии приемат името „Маркграфство Италия“.

През XII век маркграфството се противопоставя на Фридрих I Барбароса. През втората половина на XIII век формално е част от Маркграфство Монферат. През XIV век преминава окончателно под властта на Савойската династия.

Маркграфове на Ивреа Дом Бургундия-Ивреаː 896 – 902ː Анскар I (* 860, † ок. март 902) 896/900 – сл. 929ː Адалберт I (* 880, † сл. 929), син на предходния 936 – 941 и 945–957ː Беренгар II (* ок. 900, † 6 август 966), син на предходния, крал на Италия (950 – 961) 923 – 965ː Гвидо (* 940, † 25 юни 965), син на предходния 965 – 971ː Адалберт II (* 936, † 30 април 971), брат на предходния 971 – 991/995ː Конрад (* 935/940, † 1001), брат на предходния, граф на Камерино и херцог на Сполето ок. 989 – 999ː Ардуин (* ок. 955, † 1015), син на Адалберт II 999 – 1015ː Ардуин II (* X век, † ок. 1050), син на предходния, вероятен маркграф

Вижте също Иврейска династия Ивреа

Източници Wickham, Chris, Early Medieval Italy: Central Power and Local Society 400 – 1000. MacMillan Press: 1981. Gino Borghezio, Italia, marca di, в Enciclopedia Italiana (1933) G. Sergi, i confini del potere. Marche e signorie fra due regni medievali, Torino, Einaudi, 1995 . Фазоли Джина. Короли Италии (888—962 гг.)СПб.: Евразия, 2007

Бележки

Ивреа

Категория:История на Ивреа