Западен фронт е наименованието на един от главните театри на военни действия през Първата световна война, образуван след окупирането от германската армия на Люксембург и нахлуването ѝ в Белгия в началото на август 1914 година. Решителният успех на немците в пограничните боеве над белгийски, френски и британски войски им позволява да пренесат военните действия на френска територия и да заемат важните промишлени райони на Североизточна Франция.

В сражението на река Марна през септември 1914 г. съглашенците успяват не само да прекратят устрема на германските войски, но и да ги принудят за първи път да осъществят общо отстъпление. Макар и претърпели значителен неуспех германските армии се отдръпват неразбити и заемат предварително избрани и снабдени с непрекъснати линия от укрепления позиции по река Ена, където на свой ред спират франко-английските сили и ги принуждават да се окопаят на срещуположния бряг на рекатаKeegan. The First World War, стр. 123. Достигайки до безизходица, двете страни започват поредица от опити да заобиколят западния фланг на противника, която се характеризира с преминаването на инициативата ту в ръцете на съглашенците, ту в ръцете на германците. Тази своеобразна надпревара към морето завършва към края на месец октомври със създаването на една непрекъсната укрепена бойна линия с дължина над 600 километра от Северно море до ШвейцарияKeegan. The First World War, стр. 136. Това дава началото на позиционната война, която, с малки изключения, властва на Западния фронт до самия край на Първата световна война.

От 1915 до 1917 година на Западния фронт се провеждат редица значими офанзиви, характеризиращи се с широката употреба на тежка артилерия и масовите пехотни атаки. Всички те постигат неуспехи в лицето на добре укрепените противникови системи от полеви укрепления, снабдени с широки пояси от бодлива тел, многобройни картечни гнезда и артилерия, които нанасят тежки загуби на атакуващите. Опитите да се достигне до решителен пробив в неприятелските линии е съпроводено и със засилена употреба на редица иновативни оръжия като отровния газ, танковете и самолетите.

През 1918 г. този фронт се оказва решаващ за капитулацията на Германия, която е принудена да се признае за победена след неуспеха на последната своя голяма офанзива през пролетта на същата година и последвалото я успешно контранастъпление на съюзническите войски.

Бележки

Източници

Spencer Tucker (2005): World War I: A Student Encyclopedia. ABC-CLIO. ISBN 1-85109-879-8