Савойската династия или Дом Савоя () е една от най-старите династии в Европа, засвидетелствана от края на X век на територията на Кралство Бургундия. През XI век семейството получава феода на Савойското графство, което е издигнато до херцогство през XV век. От 1485 г. фамилията претендира за короните на кръстоносните държави Кипър, Йерусалим и Армения, въпреки че Катерина Корнаро царува в Кипър.

През XVI век семейството премества своите териториални и икономически интереси от алпийските региони към Италианския полуостров (което е видно в преместването на столицата на херцогството от Шамбери в Торино през 1563 г.). В началото на XVIII век, в края на Войната за испанското наследство, Савоя получават действителен кралски ранг, първо на Сицилианското кралство през 1713 г., разменено през 1720 г. със Сардинското кралство. Според якобитското унаследяване през 1807 г. крал Карл Емануил IV Савойски наследява последния принц Стюарт – кардинал Хенри Бенедикт Стюарт, както и правата на претенции към троновете на Англия, Шотландия и Ирландия, и Франция, но никой савойски суверен не използва титлите, докато те са в дома.

През XIX век, заедно с Карл Алберт и преди всичко с Виктор Емануил II, се поставя начело на италианското национално обединително движение, което води до провъзгласяването на Кралство Италия на 17 март 1861 г. От тази дата и до юни 1946 г., когато референдумът за институционалната форма на държавата определя премахването на монархията в полза на републиката, Савоя е кралското семейство на Италия. Извън Италианския полуостров херцог Амадей Савойски-Аоста е крал и на Испания от 1870 до 1873 г. с името Амадей I.

По време на тоталитарния режим на Бенито Мусолини династията официално получава с крал Виктор Емануил III короните на Етиопия (1936) и Албания (1939) в лична уния, докато през 1941 г., с херцог Аймон Савойски-Аоста, и короната на Хърватия. Тези последни титли обаче изчезват окончателно през 1945 г. с международния ред след края на Втората световна война.

През 1947 г. 13-тата преходна и последна разпоредба на Конституцията на Италианската република нарежда изгнанието на бившите крале и техните потомци от мъжки пол. През 2002 г., с оглед на отмяната на 13-тата разпоредба, Виктор Емануил Савойски и неговият син Емануил Филиберт се заклеват писмено във вярност към Републиканската конституция и към Президента на републиката. През 2003 г. мъжките потомци на крал Умберто II успяват да се върнат в Италия.

История Произход Малкото документи относно произхода на Савойския дом са обект на различни тълкувания. От времето на граф Амадей VIII Савойски (XV век) до XIX век винаги са измисляни критерии за оправдание от политически вид с одобрението на „съучастници“-генеалози:

Първоначално е нужно да се оправдае херцогската титла, получена от Амадей VIII Савойски през 1416 г., така че е открит писател – средновековният летописец Жан Кабаре д'Орвил от XV век, според който Савойският дом произлиза от император Ото II Саксонски. През следващия век обаче политическите интереси на династията са свързани с позицията в империята и са открити други учени като Джовани Ботеро, Габриел Моно и най-вече французинът Самюел Гишенон, които, поддържайки саксонската традиция, проследяват произхода на семейството дори от Видукинд, твърд защитник на независимостта на саксите срещу Карл Велики. По-късно с политиката на Савоя, насочена към Италия, има интерес да се демонстрира италианският произход на дома. За това няколко учени като Джан Франческо Галеани Напионе през XVIII век, Луиджи Чибрарио през XIX век и др. насочват вниманието си към последния владетел на Кралство Италия през Ранното средновековие и макар и с решения, вариращи в детайлите, намират прародителя в Беренгар II от Ивреа. Той е свален от престола от Ото I Саксонски през 961 г., следователно е описан като жертва на това семейство, от което Савоя навремето вярват, че произлизат или искат да произлизат.

Между XIX и XX век историците и генеалозите създават нови теории: Едно местно, бургундско решение, дело на Доменико Карути през XIX век и базирано на съществуването на някои лица на име Амадей и Хумберт, остава хипотетично. Жорж дьо Мантейе прави Хумберт Белоръки племенник на Гуарниери, граф на Троа, чийто син Хюг получава част от Графство Виен и вероятно и на близкия pagus savogiensis. Така савойците произлизат по женска линия от император Лотар II Суплимбург Карло Бауди ди Весме и Фердинандо Габото търсят произхода на Савойския дом от Бозонидите, крале на Прованс, свързани с Каролингите Английският историк Чарлз Уилям Превите-Ортън теоретизира също, че бащата на Хумберт Белоръки е Амадей, жив около 976 г., граф на Беле или на Савоя, вероятно произлизащ от местно семейство от гало-римски произход.

Тези теории за произхода вече са отхвърлени от най-важните изследователи като Франческо Конясо и Мария-Жозе Белгийска като прости хипотези. Всъщност периодичното унищожаване на архивите от вражески армии или от пожариCharles Cawley, Savoy, на fmg.ac, Foundation for Medieval Genealogy. URL посетено на 25 август 2022 г. не позволява да се установи бащинството на Хумберт I „Белоръки“. Въпреки това чрез някои актове, най-вече на дарение, е възможно да се реконструира хипотеза за придобитото семейство на първия граф на Савоя.Проектът въвежда поредица от първични източници, които позволяват да се реконструира сложните взаимоотношения между Бургундското кралско семейство и някои благороднически домове на това кралство: вж. по-специално Алдиуда като майка на Аксиленда/Аксилия (Ансилия, Ансила, Ауксилия) и бивша наложница на Рудолф III, с последващи намеси върху тримата братя епископи. За Херменгарда, роднина на Хумберт, се подчертава ролята ѝ като негов advocatus. Вж. Charles Cawley, Burgundy Kingdom Genevois, на fmg.ac, Foundation for Medieval Genealogy. URL посетен на 25 август 2022 г.

Графове на Савоя

Сигурна отправна точка за династията е граф Хумберт I Белоръки († 1048). Той, вече владетел на графствата Савоя (1003), Беле, Сион и Аоста, при разпадането на Кралство Бургундия през 1032 г. застава на страната на Конрад II и като награда получава Графство Мориен във Вал д''Изер, както и Шабле (ок. 1034 г.).

Той е наследен от синовете си Амадей I († ок.1051) и Ото I († 1060). Ото, след като се жени за Аделхайд от Суза, дъщеря и наследничка на Оделрик Манфред II, господар на Торино, Суза, Ивреа, Пинероло и Каральо, значително разширява своите владения в Пиемонт. От брака се раждат Берта (* 1051 † 1087) и Аделхайд († 1079), бъдещи съпруги съответно на Хайнрих IV и на Рудолф Швабски, и наследниците Петър I (* ок 1048 † 1078) и Амадей II († 1080), които упражняват по-скоро номинална власт, тъй като действителното управление на графството остава в непоколебимите ръце на Аделхайд до нейната смърт.

След това короната преминава по пряка мъжка линия към: Хумберт II Дебели († 1103), много от пиемонтските територии на когото са узурпирани от бунтовници и претенденти за наследството на Аделхайд Амадей III (* ок. 1094 † 1148), чиято сестра Аделхайд (* 1092 † 1154) се омъжва за краля на Франция Луи VI Дебели през 1115 г. и чиято дъщеря Матилда или Мафалда († 1158) се омъжва за Афонсу I Португалски около 1146 г. Хумберт III Блажени (* 1136 † 1189), яростно противопоставящ се на Фридрих Барбароса и поради това персона нон грата в империята Томас I (* 1178 † 1233), назначен за имперски викарий от Фридрих II Швабски през 1225 г. Започва да възстановява владенията на дома в Пиемонт и разширява владенията отвъд Алпите.

След смъртта на Томас I конфликтите, отдавна съществуващи между членовете на семейството, довеждат през 1233 г. до разделянето на владенията между Амадей IV (* ок. 1197 † 1253), който поддържа, в допълнение към прякото владение над активите от другата страна на Алпите, феодалното превъзходство и титлата „граф на Савоя“, и Томас II (* ок. 1999 или ок. 1202, † 7 февруари 1259), негов брат, който получаваот Амадей земите в Италия от Авиляна надолу и приема титлата „господар на Пиемонт“. Амадей IV, чиято най-голяма дъщеря Беатрис (* пр. 1259) се омъжва за Манфред фон Хохенщауфен, тогавашен крал на Сицилия, през 1247 г., е наследен от Бонифаций (* 1244 † 1263) под регентството на майка му Чечилия дел Балцо (Сесил дьо Бо) до 1259 г. След смъртта си той е наследен (против волята на баща си, който желае за наследник Томас II, най-големият син на Томас I), първо от чичо си Петър II (* 1203 † 1268), известен като Малкият Карл Велики, а след това от Филип I (* 1207 † 1285), брат на Петър.

След него Амадей V Велики (* 1252/53 † 1323), втори син на Томас II, се възкачва на трона през 1285 г., но съпротивата на роднините, които му се противопоставят, е успокоена едва след арбитражно решение от 1285 г., което води до по-нататъшно разделяне на активите на дома. Въз основа на него на Амадей V и неговите мъжки потомци се признава Савойското графство и феодалното превъзходство над всяка линия на семейството. Държава Во е присвоена от брат му Лудвиг I (* 1250 † 1302), който по този начин дава началото на линията Савоя-Во. Линията изчезва през 1359 г., когато Катерина († 1373), дъщеря на Лудвиг II (* ок. 1269 † 1348), отстъпва владенията си срещу парична сума на Амадей VI, а част от Пиемонт (другите 2/3 остават номинално на Амадей V) е потвърдена на племенника на Томас II, Филип I (* 1274 † 1334). Филип I е родоначалник на линията Савоя-Ахая след брака му през 1301 г. с Изабела дьо Вилардуен, наследничка на Ахейското княжество.

Амадей V е наследен от двамата си синове: първо Едуард Либералният (* 1284 † 1329), а след това Аймон Миролюбивият (* 1291 † 1343), докато една от сестрите им, Анна, през 1326 г. се омъжва за Андроник III Палеолог, император на Византия.

След Аймон, чиято втора дъщеря Бианка се жени за Галеацо II Висконти през 1350 г., на власт през 1343 г. идва Амадей VI „Зеленият граф“ (* 1334 † 1383), съпруг на Бона дьо Бурбон и опитен политик, който през 1359 г. успява да възвърне към короната земите на Во. Той участва в Обсадата на Месемврия през 1366 г.

Савойски херцози

Амадей VI е наследен по права линия от Амадей VII, известен като „Червения граф“ (* 1360 † 1391), чиято трагична смърт предизвиква ожесточени битки между майка му и съпругата му Бона дьо Бери. Амадей VIII „Миролюбивият“ (* 1383 † 1451), който е издигнат от император Сигизмунд в херцог на Савоя през 1416 г., след изчезването на линията Савоя-Ахая през 1418 г. окончателно присъединява Пиемонт към херцогство. Следва Лудвиг (* 1413 † 1465), наместник от името на баща си от 1434 г. и напразен претендент за наследството на Филипо Мария Висконти, като през 1428 г. се жени за сестра му Мария Висконти (* 1411 † 1469). След него на власт идват Амадей IX Блаженият (* 1435 † 1472), чиято сестра Шарлота (* 1445 † 1483), се омъжва за дофина на Франция през 1451 г. (бъдещият крал Луи XI), и Филиберт I „Ловецът“ (* 1465 † 1482) под регентството на майка си Йоланда Френска (сестра на Луи XI), който е непрекъснато заплашван от роднини, които на няколко пъти завземат земите му.

Филиберт е наследен от брат си Карл I „Войнствения“ (* 1468 † 1490), който през 1485 г. приема и титлата „крал на Кипър, крал на Йерусалим и на Армения“, отстъпени му в замяна на годишна пенсия от 4300 флоринаHistoire de l'île de Chypre sous le règne des princes de la maison de Lusignan, volume 3, pag. 151 от Шарлота дьо Лузинян, съпруга на брата на Амадей IX, Луи Савойски; тя все още се смята за кралица, въпреки че губи тези титли през 1464 г., когато е прокудена от своя полубрат Жак II Кипърски.

Карл I е наследен от Карл II (* 1489 † 1496), който умира още като дете и оставя херцогството на чичо си, графа на Брес Филип II Безземни (* 1443 † 1497). Филип е последван от синовете си Филиберт II „Хубави“ (* 1480 † 1504), който оставя управлението на държавата на своя полубрат Райнер, известен като Големи Извънбрачни Савойски, и Карл II Савойски „Добрият“ (* 1486 † 1553), който губи почти всичките си притежания по време на войните между Франция и Испания.