Грималди (Grimaldi) е древен аристократичен род, чийто най-важен клон управлява Княжество Монако от XIV век до наши дни.
Основан през XII век от генуезкия консул Грималдо Канела, домът става главният представител на партията на гвелфите в Лигурия заедно с Дом Фиески и един от четирите основни на Генуезката република през същите векове заедно с гибелините – техните съперници от домовете Дория и Спинола. Забогатели от морска и търговска дейност, Грималди се превръщат в част от феодалната аристокрация след участието си в генуезкото завладяване на Ривиера ди Поненте, ставайки господари на Стела (1251) и Прела (1252), а по-късно и на Бьой (1315), Вентимиля (1329-1335), Мантон (1346) Посетено на 20 декември 2024 г., Монако (1341-1346), Гатиер и Серанон (1377). През 1419 г. си възвръщат господството на Монако окончателно.
В Генуа сформират един от 28-те благороднически „консорциуми“ (на итал. alberghi dei nobili), приети след реформата на Републиката от 1528 г., при която различни генуезки фамилии (като Де Кастро, Дурацо, Чебà, Олива и други) приемат фамилното име „Грималди“ заедно със собственото си, според традицията, до мира от Казале от 1576 г., когато консорциумите са окончателно заличени. Посетено на 20 декември 2024 г.
Дом Грималди се разделя на различни клонове, някои с княжески, херцогски и маркизски титли, включително тези на Джераче, Салерно, Пагани, Кампаня, Еболи, Антиб, Кастроново и други, главно в днешни Италия, Франция и Испания.
Известният клон на Монако изчезва по мъжка линия през XVII век след смъртта на принц Антоан I Грималди. Въпреки това дъщеря му и негова наследница Луиза-Иполита се омъжва за Жак Франсоа Леонор Гойон дьо Матиньон, който след смъртта ѝ става княз на Монако jure uxoris, приемайки името и герба на Грималди и по този начин осигурявайки приемствеността на семейството. На свой ред този клон изчезва по мъжка линия през XX век със смъртта на принц Луи II Грималди през 1949 г., но династията отново продължава по женска линия благодарение на дъщеря му Шарлот, която се омъжва през 1920 г. за граф Пиер дьо Полиняк, който чрез брачен договор приема името и герба на Грималди; настоящият суверенен принц Албер II произлиза от Шарлот и Пиер.
История Произход Има различни хипотези за древния произход на рода. Според някои родоначалникът е Гримоалд II, според други той е Франческо Мария Емануеле Гаетани, маркиз на Вилабианка, а според трети произходът е още по-древен.Andrea Borrella, Въпреки това първият, за когото има определени исторически сведения и следователно се счита за родоначалник, е консулът Отоне Канела, баща на Грималдо Канела, генуезки държавник, живял по времето на първите кръстоносни походи. Той е консул на Комуна Генуа през 1162, 1170 и 1184 г. Появява се сред свидетелите на акт, подписан от членовете на семейството, в който се намира "nomen gentis" Грималдо (повтарящо се име, започващо от сина) и във всеки случай принадлежи към феодалната аристокрация, която през XI век започва да живее в рамките на градските стени, ставайки част от „консулската“ аристокрация.
Древен генуезки род Домът, след първите подвизи на консула Грималдо Канела, намира в лицето на неговия син Оберто I Грималди (* ок. 1140, † 1252) истинския основоположник на богатството и властта на семейството – той се занимава с морски търговски трафик и с политическия живот на Генуа. Неговите четирима сина Грималдо (II) (* ок. 1210, † сл. 1257), Инго (* 1210, † 1235), Оберто (II) (жив 1233-1258) и Никола († пр. 1258) са родоначалници на четири клона на семейството. По време на своята епоха Грималди стават една от най-богатите и могъщи родове в Генуа.
Въвлечени във войните между гвелфите и гибелините, те често са заточавани и след това приемани отново, често живеейки в тези години като бунтовници, пирати и врагове на своя град. През XIV век са сред гвелфите.
В годините на Ланфранко († 1293), генуезки политик, на синовете му Рение (I) (* 1267, † 1314), прочут военен и адмирал, и Бартоломео произхожда калабрийският клон на Франсоа (на итал. Франческо или Франческино), известен като „Хитрия“ († 1309), който успява да превземе Монако (1297).
Между XIII и XV век обаче родът, превърнал се в един от четирите най-големи генуезки рода (с Дория, Спинола и Фиески), се разпростира и извън границите на Генуезката република, генерирайки известни клонове, като този на династията на господарите и след това князете на Монако.
През 1528 г. те създават десетия благороднически консорциум на Генуезката република.
Господари на Монако Клонът на Грималди всъщност получава Монако още в края на XIII век, но истинският основател на господарството е Шарл I от Монако, известен като „Велики" (* 1357, † 1363), който е първият господар на Монако (1341-1357), военен и виден политик на своята епоха.
Неговият правнук Жан I от Монако (* 1382, † 1454), господар на Монако (1419-1454), оставя в завещанието си разпоредбата (приложена три пъти), според която при липса на мъжки наследници съпругът или потомката на Грималди трябва да приеме фамилията и герба, за да наследи трона на Монако. Правилото е приложено за първи път с неговата внучка Клодин (* 1451, † 1515), гоподарка на Монако (1457-58), която абдикира след брака си с братовчед си Ламбер Грималди д'Антиб (* 1420, † 1494). С него господството на Монако придобива автономия, въпреки че често трябва да жонглира между различните сили на времето (Франция и Испания преди всичко) и с Генуа, често враждебна.
Сред най-важните господари от тази епоха са Огюст Грималди (* 1523, † 1532) и неговият племенник Оноре I (* 1532, † 1581), които се свързват с Испания, също чрез Грималди от Генуа, с които продължават да имат близки отношения. Като награда за лоялността си към Испания те получават титлите на маркизи над Кампаня, графове на Каноза, господари на Терлици, Монтеверде, Рипакандида и замъка Гараньоне, всички под феодална администрация и поставени в различни провинции на вицекралството на Неапол.M. Ulino, L'Età Barocca dei Grimaldi di Monaco nel loro Marchesato di Campagna, Giannini editore, Napoli 2008.
Принцове на Монако Оноре II (* 1597, † 1662) се провъзгласява за първия суверенен принц на Монако през 1612 г. Този факт маркира политически преминаването под егидата на Кралство Франция (1642), с която домът е свързан по траен начин. Чрез тази връзка Грималди виждат признаването от страна на френската корона на важни владения във вътрешността на страната, като Херцогство Валантиноа в Дофине, държано от 1641 г. след договора от Перон.
Неговият правнук Антоан I (* 1701, † 1731) е последният суверенен княз на Монако, пряк мъжки потомък на династията Грималди. Дъщеря му Луиза-Иполита, единствената суверенна принцеса, в противоречие с желанията на баща си и семейните династични правила, не се омъжва за братовчед от дома, а за френския благородник Жак Франсоа-Леонор дьо Гойон дьо Матиньон, който става принц на Монако с името на Жак I, приемайки фамилията и герба на Грималди. Така възниква вторият дом на Грималди (дьо Гойон дьо Матиньон Грималди, на фр. de Goyon de Matignon Grimaldi), който управлява от 1731 до 1949 г., изчезвайки с Полиняк Грималди (третия дом), започнат от принц Рение III (* 1923, † 2005).Lingua, p. 220 След смъртта си Рение III е наследен от принц Албер II.
Кадетски клонове През вековете родът Грималди се разклонява в различни области на Италия и също има потомци в други области на Европа. Има клонове в Калабрия с маркизите на Семинара, в Сицилия с титлата „принцове на Ксируми“, от които е модиканският кадетски клон на бароните на Каламенцана, които изчезват през 20 век, в Испания, в Болоня, в Кариняно и в Генуа. Има и клон в Лондон, наречен „маркизи Грималди ди Белфорте“, които изчезват през XIX век, клон в Лацио и Корсика, който се появява през XIII век в Ифрикия, клон в Больо, който през XVI век включва губернаторa на Ница и чиито членове живеят в продължение на векове като феодални владетели на Савойския дом, както и други второстепенни клонове като тези в Кампания, Торе Анунциата, Кава и Пагани.
Грималди от Сицилия Членове на Грималди преминават през Сицилия най-малко два пъти. Анри е основателят на семейство Грималди от Ена и е син на Шарл, господар на Мантон. Анри е шамбелан и съветник на крал Мартин I Арагонски и получава през 1396 г. като компенсация за услугите си баронствата Скибилини и Поликарини (1396), а на следващата година му са дарени баронството и замъкът Боцета , кастеланството и кралският замък Кастроджовани (1397), на които е направен губернатор,Privilegio in R. Cancelleria f. 20 datato 1397 и е награден с военен пояс; той е баща на Симоне, Пиетро и Пино, от които се разклоняват три различни семейства:
Симоне е барон на Ризикала и Каранчара. От неговия клон произхождат Енрико Грималди, барон на Ризикалà и на Джерачело, jure uxoris с Буонаколта ди Пиаца; Бернардо, барон на Ризикала (1481), Симон от рода на бароните на Галици, Каропепе и Фавара, Джорджо, генерален капитан на принца на Монако, т.е в служба на Карл V vedi R. Cancelleria f. 549 anno 1535, Пиерандреа, барон на Санта Катерина, Пиерандреа, първи княз на Санта Катерина чрез отстъпка на Филип IV (1625), който го почита, третирайки го като кръвен роднина и давайки му титлата „княз на замъка Грималди“. Най-възрастната линия изчезва през 1802 г. с Емилия Грималди, съпруга на Диего Джардина, маркиз на Санта Нинфа, чиито титли след смъртта на трите му деца, обявени за запрещени поради слабоумие, преминават директно към съребрената линия, представлявана от Грималди, барони на Джерачело, в лицето на на дон Джузепе Мария Грималди и Гравина, признат с гореспоменатата титла през 1853/60 г. и регистриран в големия регистър на Хералдическия съвет на Кралството през 1871 г., човек с големи заслуги, любител на хералдиката и на родните си старини. Днес този клон е представен от Валво Грималди от Джерачело близо до Ена; Пиетро, барон на Боцета от 1416 г. Клонът изчезва при принцовете на Валгуарнера поради брака на Катерина, единствената дъщеря на Джузепе Грималди – барон на Боцета, с Франческо Грифео, от когото има син – Джузепе Грифео Грималди († 1654) и дъщеря Антония Груфео Грималди, съпруга на Франческо Валгуарнера Арингети, принц на Валгуарнера; Пино, койтон дава начало на родословието на бароните на Ситибилини – клон, койо също изчезва през XVII век в семейство Тригона, маркизи на Флореста, продължавайки съребрената линия, представена от Енрико Грималди Лонги ди Кастроджовани.
Вторият Грималди, който преминава през Сицилия, е през 1554 г. Агостино Грималди, син на Франческо Паоло от линията Грималди, наречена Кавалерони ди Генуа, от която произхожда кардинал Джироламо Грималди-Кавалерони. Агостино е барон на Сан Джовани, живеещ в Сиракуза и след това в Модика, където семейството му се установява, придобило баронства Ксируми, Серавале, Никима или Нискима, дел Боско, Калемезано, Пиомбо, Бонкамеро и Делия. В този клон има рицари от ордените на Монтеза и Малта, както и Карло Грималди е Росо, направен принц Грималди от крал Карлос II през 1692 г. Впоследствие семейството се премества в Минео, откъдето най-накрая се установява в Катания, представляван от принц Франческо Грималди е Колона, барон на Серавале, най-големият брат на принц Джовани Грималди, камерхер на Фердинанд II, шамбелан на Великия херцог на Тоскана, рицар на Малтийския орден, който умира бездетен, оставайки в Модика като второстепенна линията на бароните на Каламецано. Грималди от Серавале все още живеят в Катания и притежават владението на Ксируми с прилежащия му замък. Някои учени се съмняват дали споменатият Агостино действително е принадлежал на Дом Грималди.
Грималди от Антиб Клонът на Грималди от Антиб произхожда през XIII век от Инго Грималди, син на Оберто, чийто представител Ламбер получава господството на Монако, като се жени за своята роднина Клодин Грималди.
Линия, произлизаща от същия клон, към който принадлежат графовете на Поджето през 1704 г. с основател Никола Грималди, все още има многобройни потомци. Друг клон се слива със Скати Грималди през XIX век.
Грималди от Калабрия