Родът Дьо Куртене или Франция-Куртене, също младши род Куртене () е стара френска благородническа фамилия, страничен клон на Капетингите, чиито представители са владетили на сеньорията Куртене в Северна Франция от средата на 12-ти век до 1733 г. и латински императори в Константинопол (1216 – 1261).

Пиер I дьо Куртене Родът Дьо Куртене произлиза от принц Пиер I (1126 – 1180/83), седми син на Луи VI Дебели – крал на Франция (1081 – 1137). През 1150 г. той се жени за Елисавета дьо Куртене, наследница на сеньорията Куртене, като по този начин основава династията Дьо Куртене. Заедно с брат си френския крал Луи VII той участва във Втория кръстоносен поход. Баща е на трима синове: Пиер II (ок. 1155 – 1219) става латински император; Робер I (1168 –1239) основава клона Куртене-Шампинел; Гийом I (†1233/34) е родоначалник на сеньорите Дьо Танле. Петте дъщери на Пиер I, Аделгейда (ок. 1160 – 1218), Еустахия (†сл. 1235), Клементина, Констанца и дъщеря с неизвестно име са омъжени за френски благородници, някои от които кръстоносци.

Пиер II дьо Куртене През 1184 г. Пиер II се жени за Агнес дьо Невер (†1192), която ражда една дъщеря Матилда (ок. 1188 – сл. 1254). След смъртта на първата си съпруга той се жени повторно през 1193 г. за Йоланда д’Ено (ок. 1175 – 1219), сестра на константинополските императори Балдуин I и Анри. Чрез този си брак той получава възможност да наследи императорската корона на Константинопол, защото неговите шуреи остават без наследници. През 1217 г. Пиер II и съпругата му са короновани в Рим от папа Хонорий III. На път за Константинопол новият император е пленен от епирския деспот Теодор Комнин и не успява да заеме престола. Йоланда д’Ено става регентка на Латинската империя до възцаряването на сина си Робер I (1221 – 1228). Втората му съпруга Йоланда д’Ено ражда петима синове и осем дъщери. Маргарита (†1240), 1-ви брак (1210) за Раул III дьо Исуден; 2-ри брак (1212) за граф Анри I дьо Вианден (†1253); Елизабет (сл. 1253), 1-ви брак с граф Гоше дьо Бар сюр Сен (†1212); 2-ри брак (1220) с йод I дьо Монтагю (†1253); Йоланда (†1233), втора съпруга от 1215 г. на унгарския крал Андраш II; Агнес (†сл. 1247), ∞ 1217 за ахейския принц Жофроа II дьо Вилардуен (†1245); Мария (†сл. 1228), ∞ 1219 за никейския император Теодор I Ласкарис; Елеонора (†пр. 1230), ∞ за Филип I дьо Монфор (†1270/73); Констанца (†сл. 1210); Сибила (1197 – 1210), монахиня; Филип II дьо Куртене, маркграф на Намюр (1216 – 1226) Пиер (†сл. 1210), духовник; Робер I (1201 – 1228), следващ император на Латинската империя; Анри II (†1229), маркграф на Намюр от 1226 г.; Балдуин II (1218 – 1273), бъдещ император на Латинската империя. «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 307. Капетинги. Короли Франции от Людовика VI до Людовика VIII (1109 – 1226)

Робер I Новият император Робер I (1221 – 1228) е повикан от Франция след смъртта на баща си и коронован в църквата „Св. София“ в Константинопол. По време на управлението си Робер I е непрекъснато атакуван от съседните византийски владетели, а през 1224 г. претърпява тежко поражение от никейския император Йоан III Дука Ватаци. известен с лекомислието си, младият император сключва таен брак с дъщерята на френския благородник Балдуин дьо Невил, което предизвиква недоволството на латинските барони и през 1228 г. е свален от престола и малко след това умира.

Балдуин II След ранната смърт на Робер I на престола се възкачва неговият малолетен брат Балдуин II (1228 – 1261). Управлението на империята преминава в ръцете на бароните, които се опитват да спечелят подкрепата на българския цар Иван Асен II срещу експанзията на Никея. През 1228 г. те предлагат годеж между Балдуин II и Елена, дъщеря на българския владетел. До брак не се стига, защото през 1229 г. бароните сключват договор с бившия йерусалимски крал Жан дьо Бриен, според който омъжват дъщеря му Мария (1224 – 1275) за императора. Регент на малолетния латински император става неговият тъст Жан дьо Бриен. Самостоятелното управление на Балдуин II започва с коронацията му през 1240 г. Той безуспешно се опитва да отблъсне атаките на Никейската империя и търси помощ от католическите държави. През 1261 г. никейският владетел Михаил VIII Палеолог съумява да превземе Константинопол и възстановява Византия. Така е сложен край на Латинската империя. Балдуин II заедно със семейството си бяга в Италия и умира в Неапол през 1273 г.

Дъщерята на Балдуин II, Елена (†1314), е омъжена за сръбския крал Стефан Урош I. Единственият му син Филип дьо Куртене (1243 – 1283), наречен Порфирогенет, е роден в Константинопол, но прекарва младостта си в Италия, като заложник във Венецианската република. След смъртта на своя баща (1273) наследява титлата „император на Константинополр“. От брака си с Беатриче (1252 – 1275), дъщеря на сицилианския крал Карло I д’Анжу, има една дъщеря, Катрин дьо Куртене, титулярна императрица на Константинопол (1283 – 1307 или 1308), съпруга от 1301 г. на граф Шарл Валоа. Тя става майка на Катрин дьо Валоа-Куртене, чрез чийто брак с Филип I ди Таранто, син на сицилианския крал Карло II д’Анжу, императорската титла преминава към династията Анжу.

Императори от Дом Куртене Пиер II, император на Латинската империя (1217 – 1219). Мария дьо Куртене († сл. 1228), регент на Латинската империя, никейска императрица, ∞ 1218 г. за император Теодор I Ласкарис Робер дьо Куртене, император на Латинската империя (1221 – 1228) Балдуин II, император на Латинската империя (1228 – 1261) Филип дьо Куртене, титулярен император на Константинопол (1273 – 1283) Катрин дьо Куртене, титулярна императрица на Константинопол (1283 – 1307 или 1308), съпруга на император Шарл Валоа от Дом Валоа.

Клон Куртене-Шампинел

Основател на клона Куртене-Шампинел () е Робер I (1168 – 1239), син на Пиер I и внук на крал Луи VI Дебели, който умира като кръстоносец в Палестина. Синът му Пиер I (1218 – 1250), сеньор на Шампинел, участва в обсадата на Дамиета (Египет), заедно с крал Луи IX. Неговият брат Гийом I (1228 – 1280), наследил родовото имение, се включва в Осмия кръстоносен поход. Деца на Гийом I са: Робер II (1251 – 1323), архиепископ на Реймс; Пиер (1259 – 1290); Изабел (1253 – 1296), омъжена за Гийом дьо Дампиер-Бурбон; Маргарита (1256 – 1290), съпруга последователно на раул д’Естре и на Рено дьо Три; Жан I (1265 – 1318), сеньор на Шампител; Глава на фамилията по-късно става Жан II (1291 – 1334), син на Жан I. Следващият сеньор Шампинел, Жан III (1330 – 1392), е заложник в Англия след битката при Поатие. Неговият по-малък брат Пиер II (1334 – 1394) участва в множество военни походи на страната и на англичани и на французи. Последните представители на клона Куртене-Шампинел са Пиер III (1377 – 1411) и синът му Жан IV (1410 – 1472), потомци на Пиер II.

Други клонове на рода Куртене

Други клонове на рода Куртене са сеньорите: Дьо Танле (12-ти век – 1383); Дьо ла Ферте-Лупиер, първи клон (нач. на 14-ти век – 1483); Дьо Блено (15-ти век – 1655); Дьо Шен и Дьо Шанжи (15-ти век. – 1692); Дьо ла Ферте-Лупиер, втори клон (15-ти век – 1562); Дьо Вонтен (кр. 15-ти век – 1578); Д’Рабле (първа пол. на 15-ти век – 1540); Дьо Шавийон () (първа пол. на 16-ти век – 1733), последните представители по мъжка линия на рода Куртене.

Източници

Литература Detlev Schwennicke: Europäische Stammtafeln Band II (1984) Tafel 17, Band III.1 (1984) Tafel 57ff

Външни препратки heraldica.org

Дом Куртене Дом Куртене