Мустафа Кемал Ататюрк, роден Мустафа (Ali Rıza oğlu Mustafa, „Мустафа, син на Али Ръза“), (, ) е виден турски военен деец и политик, писател, основател на Република Турция и пръв председател на нейния парламент (1920 – 1923), министър-председател (1920 – 1921) и президент (1923 – 1938). Достига до ранг фелдмаршал в турската армия.Atatürk İlkeleri ve İnkılâp Tarihi, „Sakarya Savaşı“, Prof. Dr. İlhan Güneş
По време на Първата световна война става известен като изключително способен офицер и след поражението на Османската империя оглавява Турското национално движение в последвалата Война за независимост, удържайки победа над Антантата.
През следващите две десетилетия Мустафа Кемал Ататюрк е основна фигура в политическия живот на новосъздадената Република Турция. През своя 15-годишен мандат като президент, продължил от 1923 г. до смъртта му през 1938 година, той провежда радикални реформи в политическата, социалната, съдебната, икономическата и културната сфера, превръщайки остатъците от бившата Османска империя в светска национална държава. Принципите на реформите на Ататюрк, на базата на които е създадена модерна Турция, са известни като кемализъм. Поради своите военни и политически постижения, Ататюрк е смятан за един от най-значимите лидери на 20 век.
Произход, ранен живот Мустафа Кемал е роден в Солун през 1881 година в турскоезично семейство. Тъй като по това време в Османската империя няма практика да се регистрират ражданията, не е известна точната му дата на раждане. Майка му си спомня, че е роден в един пролетен ден, а по-късно той сам решава да приеме за свой рожден ден 19 май.
Баща му, Али Ръза Ефенди, е родом от областта Коджаджик в Западна Македония. Семейството и близките приятели на Мустафа Кемал Ататюрк също така твърдят, че той е родом от Солун. Фалих Рифки Атай твърди, че родословието на Мустафа Кемал Ататюрк идва от областта Сьоке в Айдън, която е в Солун.Falih Rıfkı Atay, Çankaya: Atatürk'ün doğumundan ölümüne kadar, Betaş, İstanbul, 1984, p. 17. много автори го определят като Славянски-албанецAndrew Mango Atatürk: The Biography of the Founder of Modern Turkey, Overlook Press, 2002, , p. 25; p.27. "Feyzullah's family is said to have come from the country near Vodina (now Edessa in western Greek Macedonia). The surname Sofuzade, meaning 'son of a pious man', suggests that the ancestors of Zübeyde and Ali Rıza had a similar background. Cemil Bozok, son of Salih Bozok, who was a distant cousin of Atatürk and, later, his ADC, claims to have been related to both Ali Rıza's and Zübeyde's families. This would mean that the families of Atatürk's parents were interrelated. Cemil Bozok also notes that his paternal grandfather, Safer Efendi, was of Albanian origin. This may have a bearing on the vexed question of Atatürk's ethnic origin. Atatürk's parents and relatives all used Turkish as their mother tongue. This suggests that some at least of their ancestors had originally come from Turkey, since local Muslims of Albanian and Slav origin who had no ethnic connection with Turkey spoke Albanian, Serbo-Croat or Bulgarian, at least so long as they remained in their native land., But in looks Ataturk resembled local Albanians and Slavs.[...] But there is no evidence that either Ali Riza or Zübeyde was descended from such Turkish nomads." page 28; "It is much more likely that Atatürk inherited his looks from his Balkan ancestors.[...] But Albanians and Slavs are likely to have figured among his ancestors.". В Солун е член на местния орган за спазване на обществения ред и обществената сигурност, същевременно е секретар на местни доброволни организации и търговец на строителна дървесина. Съществува хипотеза, според която майка му Зюбейде ханъм произхожда от торбешко семейство от Голо Бърдо. Според друга тя произлиза от турско земеделско семейство от Лъгадина, в близост до Солун. Родителите му се женят през 1871 година. Мустафа и по-малката му сестра Макбюле са единствените деца в семейството, достигнали зряла възраст – трите деца, родени преди тях, както и последното, родено след Макбюле, умират в ранна детска възраст. Али Ръза ефенди умира през 1888 година, когато Мустафа е едва седемгодишен.
Рожденото му име е Мустафа (в превод „Избраният“, едно от прозвищата на пророка Мохамед), второто му име Кемал (което означава „съвършенство“, „зрялост“), според неговата осиновена дъщеря Айше Афет Инан, му е дадено от негов учител по математика като признание за постиженията му в учението или просто за да различава двама ученици с името Мустафа. В същото време неговият биограф Андрю Манго предполага, че може сам да си е избрал името, в знак на почит към националистическия поет Намък Кемал. Фамилията „Ататаюрк“ получава по-късно, през 1934 г.
Отначало майка му го изпраща в местно религиозно училище, което той посещава за кратко и без желание, а по-късно учи в училището на Шемси ефенди. Родителите му искат той да получи търговско образование, но, без да ги пита, през 1893 г. Мустафа се явява на приемните изпити за основното военно училище в Солун, а през 1896 г. постъпва в средното военно училище в Битоля. На 14 март 1899 г. Мустафа Кемал постъпва във висшето военно училище в Цариград, което завършва през 1902 година. На 11 януари 1905 г. завършва и курс в генералщабна академия.
Военна кариера (1893 – 1927)
Мустафа Кемал учи във военно училище в родния си град, а по-късно, през 1896 г. – и във военното училище в Битоля. Малко след дипломирането си в Османския военен колеж през януари 1905 г., той е арестуван от полицията за антимонархическата си дейност. След ареста в продължение на няколко месеца, той е освободен само с подкрепата на Ръза Паша, бившия му директор на училището. След освобождаването си Мустафа Кемал е назначен в Пета армия със седалище в Дамаск като капитан на щаба в компанията на Али Фуат (Себесой) и Лютфи Мюфит (Йоздеш). Той се присъединява към малко тайно революционно общество от офицери-реформатори, водено от търговеца Мустафа Елван (Джантекин), наречено Vatan ve Hürriyet („Родина и свобода“). На 20 юни 1907 г. той е произведен в чин старши капитан (Kolağası) и на 13 октомври 1907 г. е назначен в щаба на Трета армия в Манастър. Той се присъединява към Комитета за съюз и прогрес с членски номер 322, въпреки че в по-късните години той често изразява своята опозиция и честа критика към политиките, провеждани от ръководството на Комитета. На 22 юни 1908 г. е назначен за инспектор на османските железници в Източна Румелия (Doğu Rumeli Bölgesi Demiryolları Müfettişi). През юли 1908 г. той играе роля в Младотурската революция, която завзема властта от султан Абдул Хамид II и възстановява конституционната монархия. Той предлага деполитизация в армията, предложение, което не се харесва на лидерите на Комитета. В резултат е изпратен в Триполитанския вилает (днешна Либия, тогава османска територия) под предлог за потушаване на племенния бунт към края на 1908 година. Според Микуш обаче той се е включил доброволно в тази мисия. Мустафа Кемал потушава бунта и се връща в Константинопол през януари 1909 година.
През април 1909 г. в Константинопол, група войници започва контрареволюция. Мустафа Кемал допринася за потушаването на бунта.
През 1910 г. той е призован в османските провинции в Албания. По това време Иса Болетини ръководи албанските въстания в Косово, а бунтове има и в Албания. През 1910 г. Мустафа Кемал се среща с Екерем Вльора, албанският лорд, политик, писател и един от делегатите на албанската Декларация за независимост.
По-късно, през есента на 1910 г., Кемал е сред османските военни наблюдатели, които присъстват на маневрите на армията на Пикардия във Франция, а през 1911 г. служи за кратко във военното министерство (Harbiye Nezareti) в Константинопол.
Итало-турска война (1911 – 1912) През 1911 г. той се явява като доброволец в Итало-турската война в османския Триполитански вилает (днешна Либия). Служи предимно в районите край Дерна и Тобрук. Нахлулата италианска армия има жива сила от 150 000 души; на нея се противопоставят 20 000 бедуини и 8000 турци. Малко преди Италия да обяви война, много от османските войски в Либия са изпратени в османската провинция Йеменски вилает, за да потушат бунта там, така че османското правителство е хванато с неадекватни ресурси за противодействие на италианците в Либия. Великобритания, която контролира османските провинции Египет и Судан, не позволява на допълнителни османски войски да достигнат Либия през Египет. Османски войници като Мустафа Кемал отиват в Либия, облечени като араби (рискувайки да бъдат затворени, ако бъдат забелязани от британските власти в Египет), или от много малкото налични фериботи (италианците, които имат превъзходни морски сили, ефективно контролират морските пътища до Триполи). Въпреки всички трудности, силите на Мустафа Кемал в Либия успяват да отблъснат италианците няколко пъти, например в битката при Тобрук на 22 декември 1911 г.
По време на битката при Дерна на 16 – 17 януари 1912 г., докато Мустафа Кемал напада италианската крепост Каср-Харун, два италиански самолета хвърлят бомби върху османските сили; варовиково парченце от отломки на сградата удрят лявото око на Мустафа Кемал, причинявайки трайно увреждане на тъканите, но не и пълна загуба на зрението. Той получава медицинско лечение близо месец; опитва се да напусне здравните заведения на Червения полумесец само след две седмици, но когато положението на окото му се влошава, се налага да се върне и да възобнови лечението. На 6 март 1912 г. Мустафа Кемал става командващ османските сили в Дерна. Той успява да защити и задържи града и околностите му до края на Итало-турската война на 18 октомври 1912 година.
Мустафа Кемал, Енвер бей, Фетхи бей и другите османски военни командири в Либия се налага да се върнат в европейската част на Империята, след избухването на Първата балканска война на 8 октомври 1912 г. След като губи войната, османското правителство трябва да предаде Триполитания, Фезан и Киренайка (три провинции, образуващи днешна Либия) на Кралство Италия в Договора от Лозана (1912 г.), подписан десет дни по-късно, на 18 октомври 1912 г. (от 1923 г. историците предпочитат да назоват този договор като „Договора от Ушѝ“, заради замъка Уши в Лозана, където е подписан, за да се разграничи от по-късния Лозански договор (1923 г.), подписан между Антантата от Първата световна война и Великото национално събрание на Турция, заседаващо в Анкара (по това време известна като Ангора).
Балкански войни (1912 – 1913) На 1 декември 1912 г., Мустафа Кемал пристига в новия си щаб на полуостров Галиполи и по време на Първата балканска война участва в десанта в Булаир на брега на Тракия, под командването на Бинбаши Фети бей, но това настъпление е отблъснато от 7-ма пехотна дивизия на Георги Тодоров от българската Четвърта армия под командването на Стилиян Ковачев.
През юни 1913 г., по време на Втората балканска война, той участва в силите на Османската армия, командвани от каймакам Енвер бей, които възстановяват Димотика и Одрин, заедно с по-голямата част от Източна Тракия, от българите.
През 1913 г. е назначен за османски военен аташе към всички балкански държави (офисът му е в София, България) и е повишен в ранг на каймакам (подполковник/ полковник) на 1 март 1914 година.
Първа световна война (1914 – 1918)
През 1914 г. Османската империя влиза като съюзник на Централните сили в Първата световна война и участва в европейските и близкоизточните военни театри.