Каролинги

Каролингите са франкска (751 – 800) и императорска (800 – 843; 881 – 888) династия, крале на Аквитания (нач. на 9-ти в. – 852), Западнофранкското кралство (843 – 987), Германия (843 – 911) и Лотарингия (843 – 869), наложила през 8-ми век властта си над голяма част от Европа.

Основатели Основоположник на династията е Арнулф (580/582 – 641), могъщ представител на австразийската аристокрация. Първоначално е майордом (от 612) по времето на крал Дагоберт I, той става епископ на Мец (614 – 629) и след смъртта си е канонизиран. От брака си с Ода (от 614 монахиня в Трир) има двама синове: Хлодулф (†697), епископ на Мец (от 657) и Анзегизел (†657 или 679), който също изпълнява функциите на майордом. Анзегизел се жени след 635 г. за Бега, дъщеря на майордома Пипин Ланденски. Синът им Пипин Ерсталски (ок. 635 – 714) е майордом на Австразия (от 680), Нейстрия и Франкската държава (688 – 695). Той фактически отстранява от властта Меровингите, обединява франкската държава, покорява редица германски племена и превръща длъжността „майордом“ наследствена. Първоначалното название на фамилията – Пипиниди, се свързва с неговото име. От законната си съпруга Плектруда (ок. 650 – 717) има син Гримоалд (ок. 680 – 714), майордом на Бургундия и Нейстрия от 701 г. Пипин Ерсталски има и извънбрачен син Карл Мартел (латинизирано Каролус Мартелус), който играе значителна роля в по-нататъшната история на Франкската държава. След смъртта на мъжа си Плектруда се опитва да застане начело на властта като регентка на тримата си малолетни внуци – Теодоалд, Арнулф и Хуго, синове на Гримоалд, но едно въстания на австразийците я отстранява от управлението. «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 92. Арнульфинги-Каролинги. Франкские и восточно-франкские короли, короли Италии

Карл Мартел През 717 г. за нов майордом на Австразия, Нейстрия и Бургундия е издигнат извънбрачния син на Пипин Ерсталски, Карл Мартел (ок. 675 – 741). Началото на управлението му е свързано с покоряването на редица германски племена. Негова историческа заслуга е запазването на Западна Европа от нашествието на арабите в битката при Поатие през 732 г. След проведения църковен събор Concilium Germanicum Карл Мартел въвежда бенефициалната реформа, която поставя основите на рицарската институция – иззема земи от Църквата и ги раздава на аристокрацията срещу задължителна служба в армията. На Карл Мартел династията дължи своето название – Каролинги. От брака си Ротруда (†724) има двама синове и една дъщеря: Карломан (†755), майордом на Австразия, Швабия и Тюрингия, от 747 г. монах в манастира Монтекасино; Пипин Къси (ок. 715 – 768), първия крал на франките; и Хилтруда (†754), омъжена за баварския херцог Одило. Втората жена на Карл Мартел, Сванхилда (от 741 г. монахиня) ражда син Грифон (723 – 753), херцог на Бавария от 749 г.

Пипин Къси След оттеглянето на Карломан в манастира Монтекасино, единствен владетел остава Пипин Къси. Осигурил си подкрепата на църквата, той сваля от престола последния представител на Меровингите, Хилдерих III и е коронован за крал на франките (751 – 768). Води политика, тясно свързана с интересите на папството. През 754 и 756 г. оглавява два похода срещу лангобардите в Италия. Отнетите от тях земи подарява през 756 г. на папата и така поставя началото на Папската държава. Продължава традиционната политика на Каролингите, насочена към покоряване на съседните германски племена. Съпругата му Бертрада (†783) ражда двама синове: Карл Велики (2.4.747 – 28.1.814) и Карломан I (751 – 771), провъзгласени за крале през 768 г. Отношенията между двамата братя се влошават, но ранната смърт на Карломан I през 771 г. предоставя на Карл Велики (768 – 814) властта над цялата Франкска държава. От брака си с Герберга, дъщеря на лангобардския крал Дезидерий, Карломан I има две деца: Пипин (†770) и Сиагрий.

Карл Велики Останал единствен владетел Карл Велики започва военните си завоевания с поход в Италия (774), където лангобардите заплашват папата в Рим. Разгромява техния крал Дезидерий и е коронован за крал на Италия (781 – 787). През 788 г. окончателно присъединява Бавария към Франкската държава. Най-много проблеми му създават саксите, които се борят отчаяно за своята независимост и го принуждават да воюва с тях повече от тридесет години (772 – 804). Подчиняването на тези племена е придружено от цялостна християнизация на Германия. На изток владенията на франките достигат до река Елба. Продължителни, но успешни са и многобройните му войни с аварите в Панония (791 – 805). В борбата си срещу маврите в Испания след редица трудности накрая завладява Барселона и установява Испанската марка южно от Пиренеите (801). Постоянната заплаха от нашествията на нормани и араби води до солидно укрепване на морските граници на кралството. За своя постоянна резиденция Карл Велики избира град Аахен, където построява двореца си и оттам управлява държавата. Заради помощта, оказана на папа Лъв III да върне престола си, той е коронован тържествено в Рим за император на Запада (28 декември 800). Започва преговори с Константинопол за брак с императрица Ирина, който би възстановил единството на римската държавност. Този проект пропада поради отстраняването на Ирина от властта през 802 г. и едва през 812 г. Карл Велики е признат за император на франките във Византия. Опитва се да централизира огромните си владения, като назначава за областни управители лично подчинени нему длъжностни лица – графове. Налага своя контрол над църквата и допринася за разпространението на християнството в Западна и Централна Европа. Значително е личното участие на императора в културния подем по негово време. В двора му работят най-изтъкнатите книжовници: Алкуин, Павел Дякон, Айнхард и др.

Карл Велики има осемнадесет деца от девет жени, като четири от тях са му официално съпруги, а останалите пет са наложници (конкубини): 1-ва жена (768) Химилтруда (наложница): Амавдру; Пипин Гърбавия (770 – 811), монах; 2-ра жена (769) Дезидерата (Герперга), дъщеря на лангобардския крал Дезидерий, изгонена през 771 г., от нея няма деца. 3-та жена (771) Хилдегард (758 – 783), дъщеря на граф Геролд I фон Винциг. Тя ражда девет деца, но само пет доживяват пълнолетие: Карл (772/773 – 811), от 788 г. крал на Неустрия; Адалхайд (773/774 – 774); Ротруд (775 – 810), омъжена за Рорих (†832), граф на Рорих; Пипин (777 – 810), от 781 крал на Италия. Оставя потомство – представители на първата графска линия Вермандоа; Луи I Благочестиви (778 – 840), от 814 г. император; Лотар (778 – 779); Берта (779/780 – 828), омъжена за граф Енгелберт (†814); Гизела (781 – 800); Хилдегард (782 – 783); 4-та жена (783) Фастрада (†794), дъщеря на граф Радулф: Теодрада (ок. 785 – 844/853), абатиса в Аржантьой; Хилтруд (ок. 787 – след 800). 5-та жена (794/796) Луитгард (†800), от нея няма деца. 6-та жена Маделгард (наложница): Роутхилд (†852), абатиса във Феремонт. 7-ма жена Герсвинд (наложница): Аталтруд. 8-ма жена (800) Регина (наложница): Дрого (801 – 855), епископ на Мец от 834; Хуго (802/806 – 844), абат на Сейнт Куентин. 9-та жена (806) Аделинд (наложница): Теодорих (Дитрих) (807 – след 818), монах.

Людовик (Луи) I Благочестиви Повечето от синовете на Карл Велики умират преди него, поради което след неговата смърт през 814 г. короната наследява Людовик (Луи) I Благочестиви (814 – 840). Новият император поверява част от владенията си на своите трима синове Лотар I (795 – 855), Пипин I (ок. 803 – 838) и Лудвиг I (ок. 806 – 876), родени от първия му брак през 794 г. с Ирмингарда (778 – 818). От нея има и дъщеря Ротруда (800 – 841), омъжена през 819 г. за граф Жерар I д’Оверн. Жени и незаконно родената си дъщеря, преди първия му брак, Алпаиса (794 – 852) за парижкия граф Бего I (†816). След смъртта на Ирмингарда, се жени повторно през 819 г. за Юдит (805 – 843), дъщеря на баварския граф Велф I, която му ражда още една дъщеря Гизела (ок. 820 – 874), омъжена (836/840) за Еберхард (ок. 810 – 866), маркграф на Фриули и още един син Карл II Плешиви (823 – 877). Раждането на новия син налага ново разделение на империята. Лотар, Пипин и Лудвиг непрекъснато се бунтуват срещу баща си и дори за кратко време го свалят от престола. Людовик (Луи) I Благочестиви умира, оставяйки държавата в хаос поради междуособиците сред своите наследници.

Италиански клон на Каролингите (Лотар I, Лудвиг II, Лотар II и Карл) През 843 г. империята окончателно е разделена на три части от синовете на Людовик (Луи) I Благочестиви чрез договора от Вердюн. Императорската титла, властта над Италия (817 – 844) и земите по течението на река Рейн получава най-големия му син Лотар I (840 – 855). Той води борба срещу нападенията на норманите на север и на арабите на юг. След като разделя своите земи между тримата си наследници, се отказва от престола и умира в манастир. През 821 г. сключва брак с Ирмингард (†851), дъщеря на граф Хуго фон Тур. Най-големият му син, император (855 – 875), крал на Италия (844 – 875) Лудвиг II (ок. 825 – 875), продължава войната със сарацините в Италия и им отнема град Бари (871). Стреми се да запази авторитета си от посегателствата на своите могъщи васали. Жени се за своята братовчедка Енгелберга (†ок. 900), дъщеря на германския крал Лудвиг I, която след смъртта на съпруга си е преследвана от неговия чичо Карл II Плешиви и е принудена да се върне в родината си, където умира. Ерменгарда, единствената дъщеря на Лудвиг II, е дадена за жена на Бозон Виенски, херцог на Ломбардия, който защитава на дуел своята тъща, обвинена в прелюбодейство (877). Властна и амбициозна, Ерменгарда допринася Прованс да бъде провъзгласен за самостоятелно кралство (879). Умира като абатиса в Италия през 890 г.

Вторият син на Лотар I е Лотар II (ок. 835 – 869), владетел на кралство (855 – 869), което получава неговото име – Лотарингия. През 855 г. се жени за Теутберга, която се оказва бездетна и той води без успех продължителна борба, за да получи развод от папата и да се ожени през 862 г. за наложницата си Валдрада. От нея той има един син и две дъщери: Хуго (†след 895), епископ в Елзас от 867; Гизела (†след 908), ∞ 882 за Годфрид и Берта (†925), омъжена първо (879) за Теобалд (Тибо), граф на Арл, а след смъртта му сключва брак (ок. 895) с тосканския маркграф Адалберт II. Лотар I има и трети син Карл (Шарл) (ок. 845 – 863), крал на Прованс (855 – 863), който умира без наследници, с което италианският клон на Каролингите прекратява съществуването си.

Аквитански клон на Каролингите (Пипин I и Пипин II) Вторият син на император Людовик (Луи) I Благочестиви, Пипин I (ок. 803 – 838), е коронован за крал на Аквитания (817 – 838). През 834 г. той допринася баща му да бъде възстановен на престола. Не доживява разделението на империята през 843 г. Съпругата му (от 822) Ингелтруда (†836) ражда двама синове: Пипин II (ок. 825 – след 864), крал на Аквитания (838 – 852) и Шарл (†863), архиепископ на Майнц (от 856). Вердюнският договор лишава Пипин II от неговото кралство в полза на чичо му Карл II Плешиви. Води продължителна борба срещу краля на западните франки, пленен е от него през 852 г. и властта му е отнета. Успява да избяга и се присъединява към разбойническите дружини на норманите. Заловен повторно, той завършва живота си в манастир, без да остави наследници.

Германски клон на Каролингите (Лудвиг I, Лудвиг II, Карл III Дебели, Арнулф, Лудвиг III Детето)