Обществено достояние е термин в защитата на интелектуалната собственост, който означава резултат от творчество, за който не се прилагат изключителни права на интелектуална собственост (ПИС). Тези права могат да бъдат изтекли, изрично отказани или да са неприложимиunprotected on bitlaw.com. Произведението може да бъде текст, изображение, музика/звук, филм, скулптура, сграда, декор, мебел, хореография и други. Когато дадено произведение е обществено достояние, всеки може да го ползва, променя и разпространява както намери за добре, без да иска разрешение от авторите и без да нарушава техните права.
Например, произведенията на Уилям Шекспир, Лудвиг ван Бетовен, Леонардо да Винчи и Жорж Мелиес са част от общественото достояние поради това, че създаването им датира отпреди съществуването на авторски права, или поради изтичането на срока на авторско право. Някои произведения не са обхванати от законите за авторското право на дадена държава и следователно са обществено достъпни; например в САЩ сред обектите, изключени от защита на авторските права, са формулите на Нютоновата физика, готварски рецепти и целият компютърен софтуер, създаден преди 1974 г. Авторите на други обекти на интелектуална собственост целенасочено са отстъпили правата си върху тях, например алгоритми за криптиранеskein_NIST_CD_121508.zip on skein-hash.info, skein.c "Implementation of the Skein hash function. Source code author: Doug Whiting, 2008. This algorithm and source code is released to the public domain." и софтуер за обработка на изображения ImageJ (създаден от Националния здравен институт)disclaimer on rsb.info.nih.gov. Терминът „обществено достояние“ не се прилага, когато авторът е запазил частични права, в тези случаи се използва „под лиценз“ или „с разрешение“.
Тъй като защитата на правата зависи от държавата и юрисдикцията, произведението може да е предмет на защита в една държава и да бъде обществено достояние в друга. Терминът обществено достояние може също да се използва взаимозаменяемо с други неточни или недефинирани термини като публична сфера или концепцията в политикономията за общо (споделено) ползване на културни и природни ресурси от дадена общност ().
История Въпреки че терминът навлиза в употреба към средата на XVIII век, концепцията може да бъде проследена до римското право, „като предварително зададена система, включена в системата на правото на собственост“. Римляните имат широкообхватна система по отношение правата на собственост, която определя „много неща, които не могат да бъдат частна собственост“ като res nullius, res communes, res publicae и res universitatis. Терминът res nullius е определен като неща, които все още не са присвоениRose, C Romans, Roads, and Romantic Creators: Traditions of Public Property in the Information Age (Winter 2003) Law and Contemporary Problems 89 at p.5, p.4. Терминът res communes се определя като „неща, които човечеството използва заедно, като въздух, слънчева светлина и океан“. Терминът res publicae се отнася до неща, споделяни от всички граждани, а терминът res universitatis означава неща, които са собственост на римските общини. От историческа гледна точка би могло да се твърди, че изграждането на идеята за „обществено достояние“ е покълнала от концепциите на res communes, res publicae и res universitatis в ранното римско право.
Когато през 1710 г. във Великобритания със Статута на кралица Ан е създаден първият закон за авторското право, в него не фигурира терминът „обществено достояние“. Подобни концепции обаче са разработени от британски и френски юристи през XVIII век, като вместо него се използват термини като publici juris или propriété publique, за да опишат произведения, които не са обхванати от закона за авторското право.
Употребата на фразата нещо „да стане обществено достояние“ може да бъде проследена към средата на XIX век във Франция, като описва изтичането на срока на действие на авторското право. Френският поет Алфред дьо Вини приравнява изтичането на авторските права с „вливане във фунията на общественото достояние“. Все още статутът на обществено достояние не получава достатъчно внимание от страна на юристите: те го третират само като това, което остава при изтичането на срока или изоставянето на правата на интелектуална собственост: авторски права, патенти и търговски марки. В този исторически контекст Пол Тореманс описва авторските права като „малък коралов риф с лично право, стърчащ от океана на общественото достояние“. Законите за авторското право се различават в различните държави: американската юристка Памела Самуелсън описва общественото достояние като вариращо в степени с „различен обхват по различно време в различни страни“.
Дефиниция Дефинициите на границите на общественото достояние във връзка с авторското право или по-общо интелектуалната собственост, разглеждат общественото достояние като отрицателно пространство – то се състои от произведения, които вече не са или никога не са били защитени от закона за авторското право. Според Джеймс Бойл тази дефиниция приравнява общественото достояние с държавна собственост, а произведенията, защитени с авторско право, с частна собственост. Все пак терминът може да се тълкува по-нюансирано, например когато се използва при защитени произведения, обект на ограниченията и изключенията на авторското право. Такава дефиниция разглежда защитените произведения като частна собственост, обект на право за честна употреба и ограничения на правото на собственост.
Концептуална дефиниция е предложена от Ланге, който се фокусира върху това какво трябва да бъде общественото достояние: „това трябва да е светилище за индивидуално творческо изразяване, светилище, предоставящо решителна защита срещу стремежа към частно присвояване, който заплашва подобно изразяване“ (). Патерсън и Линдберг описват общественото достояние не като място или територия, а по-скоро като концепция: „определени материали – въздухът, който дишаме, слънчевата светлина, дъждът, пространството, животът, създанията, мислите, чувствата, идеите, думите, цифрите – не подлежат на частна собственост. Материалите, които съставят нашето културно наследство, трябва да бъдат свободни за използване от всичко живо в не по-малка степен от нещата, необходими за биологичното ни оцеляване“. (. Терминът обществено достояние може да се използва взаимозаменяемо с други по-малко точни или недефинирани термини като публична сфера или концепцията в политикономията за общо (споделено) ползване на културни и природни ресурси от дадена общност ().
Носители Книги Книга с обществено достояние е книга без запазени авторски права, или когато нейните авторски права са изтекли или отменени. При това има два подхода в определянето на периода за защита на правата: според продължителността на живота и датата на смърт на автора или според датата на създаване или публикуване на произведението. В повечето страни периодът на защита на авторските права изтича на първи януари в годината, когато са се навършили 70 години след смъртта на автора. Най-дългият срок за защита на авторско право е в Мексико, с продължителност от 100 години за всички произведения, начиная от юли 1928 г. Забележително изключение са САЩ, където важат следните разграничения: всяко произведение, публикувано преди 1926 г., е обществено достояние; авторските права са защитени за 95 години за книги, първоначално публикувани между 1925 и 1978 г., при условие че авторските права са били правилно регистрирани и поддържани. Например: произведенията на Джейн Остин, Луис Карол, Машаду ди Асис, Олаво Билак и Едгар Алън По са обществено достояние по целия свят, тъй като всички те са починали преди повече от 100 години. книгите, публикувани след 1978 г., както и непубликуваните книги имат защитени авторски права за периода на живота на автора плюс 70 години. За анонимни произведения или такива, написани под псевдоним, периодът е 95 от публикуването или 120 години от създаването (което е по-късо)
Проект Гутенберг прави десетки хиляди книги с обществено достояние достъпни онлайн като електронна книга.
Музика Човечеството създава музика от хилядолетия. Първата система за музикална нотация е създадена в Месопотамия преди 4000 години. Гуидо д'Арецо въвежда латински ноти през X век. Това поставя основата за запазване на глобалната музика в общественото пространство, разграничение, формализирано заедно със системите за авторско право през XVII век. Музикантите защитавали авторските си права върху публикациите си с музикална нотация като литературни творби, но изпълнението на такива произведения и създаването на производни не е било ограничено от първите закони за авторското право. Копирането е било широко разпространено, в съответствие със закона, но разширяването на тези закони, предназначени да се възползват от литературни произведения и в отговор на възпроизводимостта на технологията за търговски музикални записи, довеждат до по-строги правила. Сред професионалните музиканти е възприет относително скорошният възглед, че копирането на музика не е желателно и е укоримо.
Американските закони за авторското право разграничават музикални композиции и звукозаписи. Първото се отнася до мелодия, нотация и/или текст, създадени от композитор и/или текстописец, включително нотни листове, а второто се отнася до запис, изпълнен от изпълнител, включително CD, LP или цифров звуков файл. Музикалните композиции попадат под същите общи правила като другите произведения и всичко, публикувано преди 1925 г., се счита за обществено достояние. Звукозаписите, от друга страна, са обект на различни правила и не отговарят на условията за обществено достояние до 2021 – 2067 г., в зависимост от датата и местоположението на публикуването, освен ако изрично не бъдат публикувани предварително под този лиценз.
Проектът Musopen записва музика в общественото пространство с цел да направи музиката достъпна за широката публика във висококачествен аудио формат. Онлайн музикалните архиви съхраняват колекции от класическа музика, записани от Musopen, и ги предлагат за изтегляне / разпространение като обществена услуга.
Филми Филм с обществено достояние е филм, който никога не е бил защитен с авторски права, пуснат е от неговия автор като обществено достояние или е с изтекли авторски права. През 2016 г. има над 2000 филма в общественото пространство от всеки жанр, включително мюзикъли, романс, хорър, ноар, уестърни и анимационни филми.
Връзка с първични и вторични произведения Първичните и вторичните произведения могат да бъдат преводи, музикални аранжименти и драматизации на произведение, както и други форми на трансформация или адаптация. Произведения, защитени с авторски права, не могат да се използват без разрешение от собственика на авторските права, докато произведенията в обществено достояние могат да се използват свободно без разрешение. Произведения на изкуството, които са с обществено достояние, могат също да бъдат възпроизведени фотографски или художествено или да бъдат използвани като основа на нови, интерпретативни произведения. Произведения, създадени от произведения в обществено достояние, могат да бъдат защитени с авторски права