Генерал (във флота: адмирал) е най-висшето генералско военно звание в Република България. Въведено с измененията на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България през 2000 г. заместило предходното наименование „армейски генерал“ (за флота – „адмирал на флота“). Използва се в сухопътните и военновъздушните сили на много държави. Еквивалентното звание във военноморските сили след 2000 г е адмирал.Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, Държавен вестник, С., бр. 101/28 декември 2010, чл. 138
Званието се присвоява с указ на Президента на Република България. Предложението е на Министерския съвет. Званието е след генерал-лейтенант (за флота – след вицеадмирал).
Пагоните на офицер със звание генерал са с по 4 големи четирилъчни звезди, еквивалентно на „армейски генерал“ в някои страни (и в по-старата система от военни звания на България), за флота – адмирал на флота.
Съответства на званието general в останалите армии по света (например в американската армия).История на званията и пределната възраст
В бившия СССР веднага след Октомврийската революция военните звания, включително и генералските, са отменени. До началото на Втората световна война там се използват званията комбриг (командир на бригада), комдив (командир на дивизия) и комкор (командир на корпус), с които се означават звания, аналогични на генералските, но привързани към длъжности.
По време на Първото българско царство званията в българската армия първо са били традиционно взети от старата българска държава и от прабългарския език, а по време на Второто българско царство се използва византийската система на военни чинове.
След Освобождението се възприема западноевропейската система военни звания, включително и генералските. Но генерали в българската армия се появяват сравнително късно. Така по време на Сръбско-българската война, само няколко години след Освобождението, в българската армия не е имало офицери с генералски чинове, поради което войната е наречена Войната на капитаните срещу генералите.
По времето на третото българско царство званието (пълен) генерал е третото генералско звание и най-високото в българската армия. Офицер с такова звание е по-висшестоящ от генерал-лейтенант. Званието пълен генерал съществува в периода от създаването на съвременната българска армия през 1878 до 1897 г., когато е заменено със звание в зависимост от рода войски към който принадлежи съответния офицер – генерал от пехотата, генерал от кавалерията и генерал от артилерията.
От 2012 г. пределната възраст за кадрова военна служба на офицерите със звание генерал е 62 години (която след 2025 г. е увеличена с 5 години за неупражнилите правото си на пенсиониране).
Български генерали Царство България Пълен генерал княз Александър Батенберг (неизв.)
Генерал от пехотата В България званието съществува в периода 1897 – 1944, като едва 19 български офицери достигат до това звание: Данаил Николаев (18 май 1909) Павел Христов (25 март 1917) Стефан Тошев (25 март 1917) Георги Тодоров (15 август 1917) Васил Кутинчев (23 октомври 1918) Православ Тенев (31 октомври 1918) Сава Савов (29 юни 1919) Димитър Гешов (1 юли 1919) Пантелей Киселов (12 декември 1919) Стефан Нерезов (3 септември 1920) Иван Вълков (15 май 1928) Велизар Лазаров (11 септември 1929) Константин Соларов (16 май 1934) Никола Бакърджиев (6 май 1936) Никола Жеков (6 май 1936) Никола Иванов (6 май 1936) Рачо Петров (6 май 1936) Стилиян Ковачев (6 май 1936) Теодоси Даскалов (11 април 1942)
С такова звание към българската войска се числят и владетелите: цар Фердинанд (неизв.) цар Борис III (1938)
Генерал от кавалерията/конницата Петър Марков (27 ноември 1918) – генерал от кавалерията Александър Кисьов (9 май 1934) – генерал от конницата
Генерал от артилерията Георги Попов (6 август 1941) Руси Русев (4 септември 1944) Владимир Заимов (5 декември 1944) – посмъртно
Народна република България Петър Панчевски (22 септември 1954) – армейски генерал Иван Михайлов (22 септември 1954) – армейски генерал Добри Джуров (4 септември 1964) – армейски генерал
Република България Йордан Мутафчиев (22 август 1991) – армейски генерал Любен Петров (1 февруари 1993) – армейски генерал Михо Михов (7 юли 2000) – генерал Никола Колев (6 юни 2002) – генерал Златан Стойков (1 юни 2006) – генерал Симеон Симеонов (30 юни 2009) – генерал Константин Попов (1 май 2016) – генерал Андрей Боцев (6 май 2018) – генерал Емил Ефтимов (30 март 2020) – адмирал
Източници
Категория:Военни звания