Морфемата ( – „форма“, в смисъл на оформям, давам значение) е най-малката смислова единица в езика.Думата в РБЕ
Понятие В българското езикознание морфемите се делят на корен, представка, наставка, окончание, съединителна морфема и определителен член.
Главната морфема в думата е коренът, тъй като той е носител на основното лексикално значение. Представката (префикс) стои пред корена или пред друга представка. Наставката стои след корена или след друга наставка. Съединителната морфема има структурна роля в сложни думи да съединява двата корена, представката и наставката или представката и корена. Окончанието (флексията) стои в края на думата и изразява граматически значения. Членната морфема стои в края на имена (съществително, прилагателно) и някои причастия.
Видове Морфемите са два вида: лексикални и граматически. Граматическите морфеми служат за образуване на различните форми на една дума и са носители на граматическите значения. Морфологията изучава именно граматическите морфеми.
Лексикални морфеми (словообразуващи) Лексикалните морфеми носят основното речниково значение на думата и служат за образуване на нови думи. Тези морфеми са обект на лексикологията и по-конкретно на словообразуването: Корен Наставка (суфикс) Представка (префикс) Граматически морфеми (формообразуващи) Окончание Определителен член
В българския език Освен двата основни вида морфеми, при образуването на сложни думи в българския език се използва и една особена морфема, която няма нито лексикално, нито граматическо значение. Тя се нарича съединителна морфема. В българския език съединителната морфема винаги е гласна, затова се нарича още съединителна гласна. Има формално-съединителна функция.
Примери: водоскок, зъболекар; кравеферма, земевладелец; петилетка.
Класификация според самостойност и изменяемост
свободни морфеми – могат да стоят самостоятелно свързани морфеми – не могат да бъдат самостоятелни, трябват да бъдат прикрепени променящи се морфеми (allomorphs) – невинаги имат една-единствена форма, напр. в англ. like/s/, teach/es/
Езици според морфологията им просто морфологично образувани образувани чрез съчетаване на много морфеми в думите (polysynthetic) тр. Namixaridand – „те не купуваха“
Вижте също Словообразуващи и формообразуващи морфеми
Източници