Конституцията на Съединените щати () е върхновният закон на САЩ. Понастоящем тя е най-старата действаща Конституция в света. Конституцията, първоначално съставена от седем члена, очертава националната рамка на управление. Първите три члена оформят доктрината на разделението на властите. Следващите три члена описват идеите за федерализма, щатите и общия процес за приемане на конституционните поправки. Седмият член се отнася за процедурата, която впоследствие се използва от тринайсетте щата, за да я ратифицират.
Предпоставки и написване
В контекста на една променяща се нова Америка, първото поколение законодатели обединяват отделните щати в първата американска конфедерация – не толкова държава, колкото съюз между тринадесет де факто суверенни държави. Конфедеративното правителство се ръководи от Конгрес с избрани народни представители. Те са единствен орган на национално управление; всеки щат, без значение територията или населението получава само един глас, като фигурата на президента е просто председател на Конгреса, а не държанен глава. Уставът на Конфедерацията, приет през 1781 г. и просъществувал до 1789 г., се оказва непопулярен закон, а Конфедерацията и нейния Конгрес непопулярна институция. Неспособността на Конгреса да налага данъци или да свиква армия се покават като недостатъци на замисъла на Устава и стават повод той да бъде заменена от по-стабилен, централизиращ нормативен документ – Конституция на Съединените щати.
Основен двигател зад това усилие е адвокатът от Ню Йорк Александър Хамилтън. На междущатски конгрес, свикан в Анаполис, в щата Мериленд през 1786 г. Хамилтън предлага да бъде свикано ново събрание във Филаделфия, на което да бъде преразгледан Уставът на Конфедерацията. Тежест на предложението на Хамилтън придава присъствието на ген. Джордж Вашингтон, главнокомандващ на американските войски в Американската война за независимост, който участва на Континенталния конгрес през 1787 г.
През май 1787 г. във Филаделфия е свикан Конституционен конвент, който трябвало да изработи конституцията на новообразувалата се държава. Петдесет и петима представители от всички щати участват в конвента и в самото начало се проявяват два основни плана за реформиране на стария устав. Планът „Вирджиния“, изготвен от Джеймс Мадисън, който представлява по-амбициозния проект, предлага държавен глава и двукамарно законодателство (Камара и Сенат), но ощетява по-малките щати, които заради населението си няма да имат представител в една от камарите. Планът „Ню Джърси“, предложен от Уилям Патерсън, предлага да бъдат запазени повечето от точките на стария устав, с които всеки щат има представител и глас, но да бъде установен Върховен съд, който да съблюдава съдебната система. Роджър Шърман, представител от щата Кънетикът, предлага „Великият компромис“, комбинация от двата плана. Окончателния текст е написан и предложен от Уилям С. Джонсън, Александър Хамилтън, Джеймс Мадисън, Руфъс Кинг и Гъвърнър Морис. Конституцията е официално приета през септември същата година с триседет и осем от петдесет и пет гласа, след което е предоставена на отделните щати за одобрение. Конституцията е обнародвана 2 години по-късно, през 1789 г.
Компромис от три пети
Тъй като броят на представителите в Конгреса се определя от населението на дадения щат, още с приемането на конституцията се повдига въпроса за статута на поробените цветнокожи. Южните щати, които разчитат на черните роби за икономиката си, нямат желание да бъде припознато каквото и да е равенство между роби и белите им господари; в същото време не искат да бъдат лишени от потенциални представители, защото са отказали черните им роби да бъдат преброени. Така се появява компромисен вариант: в чл. 2 се определя метода за избиране на Представители, чрез броя на облаганите с данък пълнолетни лица; като към тях се добавят 3/5 от броя на всички други лица, т.е. поробени хора. Така всеки роб се брои в полза на по-голямо щатско влияние в Камарата на представителите, без реално който и да е поробен човек да се брои като пълноценно човешко същество. Този начин на броене на населението е премахнат с XIV-та поправка §2, в която всеки, включително току-що освободените роби се припознава като пълноценен човек.
Закон за правата
Един от въпросите повдигнати от представителите на щата Масачузетс е липсата на законова рамка, която да защитава отделния индивит от своеволията на федералната власт. Като резултат непосредствено след подписването на Конституцията Джеймс Мадисън списва и предлага седемнадесет поправки, които да защитят универсалните човешките права. От тях са гласувани и приети десет. Те могат да бъдат групирани според целите, които постигат, като първата поправка защитава свободата на съвестта, втора и трета осигуряват законова защита от своеволия на войските, трета до осма поправка защитават от своеволия на съдилищата и полицията, като последните девета и десета съществуват за да защитят индивида от посегатеслство върху права, които не са изрично описани в закона.
Съдържание Преамбюл
Преамбюлът е предисловие или въведене към документа. В него се поясняват целите и подлежащата философия на Конституцията, както и причината за нейното списване. Преамбюлът пояснява нуждата от създаване на по-съвършен съюз, както и желанието да бъдат осигурени вътрешно спокойствие, взаимна отбрана и да бъде повишено всеобщото благосъстояние. Конституционният преамбюл предизвиква и особено внимение у американския народ, тъй като започва и е оформен от припознаване на ние, народът като първа и съществена основа за изграждането на демократичен процес и държавната струклтура в новата република.
Член Ι – законодателна власт
В първи член на Конституцията се определят функциите и границите на законодателната власт. Разделен на десет точки, този член определя двете камари на Конгреса, както и условята за кандидатура за представител и сенатор, методите на избиране и мандата за заемане на поста, както и президентското право на вето. Член първи определя също и хода на изпълнение на служебните задължения на двете камари, честотата на събрания, водене на протокол, правото на започване на дело за импийчмънт. Законово е подчертан и начинът на възнаграждение, политическият имунитет и методите по снемане на имунитет и наказание на членовете.
Конгресът се състои от две камари – Сенат и Камара; Камарата на представителите, който е горна камара на Конгреса, се състои от 435 членове, всеки от които е избран като представител на своя щат, като единственото определение за броя на представителите спрямо населението на щата си е опоменато в чл. 1 §3 от Конституцията, като член на Камарата не може да представлява повече от 30 000 души. Срокът, за който са избирани членовете, е 2 години. Освен тях териториите и окръг Колумбия също имат номинални членове в Камарата, които обаче нямат право на глас.
Сенатът, който служи като долна камара на Конгреса, се състои от 100 членове, като всеки щат избира по 2-ма членове, независимо от населението. Първоначално изборът на сенатори е отстъпен на щатско законодателство, като впоследствие с XVIII поправка (1913) се определя прекия граждански вот. Срокът, за който се избират сенаторите е 6 години. Освен със законодателство, Конгресът се занимава и със събирането на данъците, гласуването на бюджета и др.
Член ΙI – изпълнителна власт
Втори член определя функциите и границите на изпълнителната власт в лицето на президента на Съединените щати: определя се срока на президентския мандат, метода на избиране на президента и извършване на преброяване на гласовете, методът за наследяване на президента в случай на отстраняване чрез импийчмънт или при смърт, както и президентската клетва. Посочва се функцията на президента като върховен главнокомандващ на войските, правото на президента да назначава служители на висши постове и да приема посланици, както и задължението му да съобщава периодично пред общо събрание на двете камари състоянието на Съюза между щатите.
Постът на президента е създаден имайки пред вид определен кандидат – ген. Джордж Вашингтон от Вирджиния. Вашингтон слуши като главнокомандващ американските войски в Американска война за независимост и като председател на Континенталнкия конвект, ползва се с доверието на своите колеги и е доказал своите републикански възгледи. Вашинтон първи събира пезидентски кабинет, като назначава министри (секретари) на финансите, правосъдието, войната, началник на пощите и държавен секретар. Изборът на Вашинтон да откаже трети маднат се превръща в традиция за всички американски президенти до Франклин Делано Рузвелт, който в началото на 20 век е избран четири пъти за президент; максимум от два мандада е приет в конституцията XXII поправка на Конституцията. Въпреки конституционно посочените функции на президента в изпълнителната власт, в своите обръщения към Конгреса може да предложи и даде подкрепа на законодателни проекти. Също така президентът може да издава правила и заповеди, наречени административни заповеди, които имат силата на закон на федерално ниво без да се гласуват от Конгреса; може да поставя вето върху законопроектите на Конгреса, при което законопроектът се приема само ако 2/3 или повече членове гласуват за него. Мандатът на президента в Америка е 4 години.
Член ΙII – съдебна власт
Член трети от Конституцията определя някои въпроси отнасящи се до структурата и функциите на съдебната власт в Съединените щати в лицето на Върховния съд и други съдебни инстанции. Определя се безсрочна служба на съдии, условията и възнаграението им, поставя се обективен стандарт за делото на съдилищата като безпристрастен арбитър по закона и по правото на справедливостта в дела между страни. Трети член също така въвежда изискване за съдебни заседатели по всички съдебни дела освен за импийчмънт; определя се съдебния ред и наказанието за извършване на държавна измяна.
Първият Конгрес разделя Америка на области и създава съдилища за всяка от тях. Над тези съдилища стои Върховният съд на САЩ, който по настоящем се състои от 9-има съдии, определени пожизнено от президента, като доживотъното назначение служи да избегне партийно влияние и да осигури безпристрастност и независимост на съда.
Член ΙV – щатите Четвърти член от Конституцията гарантира правата на отделния щат в отношенията му с останалите щати, разпознава законодателните решения на един щат във всички други, гарантира правата на щатски граждани в цялата страна, осигурява справедливост в случаи на бягство на обвиняеми или на военни от един щат в друг, определя реда, по който се приема щат, както и процедурата за изменения границите, сливане или разделяне на щати, гарантира воена подкрепа за отделния щат в случаи на нападение, определя задължението над Конгреса по отношение на територии, които все още не са припознати като щати.
Член V – процес за поправяне и допълване Като се възползват от примера на вече отсранената Конфедеративен устав, авторите на Конституцията добавят законова точка, чрез която документът да може да бъде допълван и поправян от идни поколения. Член пети определя процедурата, която изисква 2/3 от двете камари на Конгреса или 2/3 от отделните щати да предложат поправка, която да бъде приета от щатите с 3/4 мнозинство. Пети член пояснява също и границите на правото на поправка, като посочва членове от Конституцията които не могат да бъдат поправяни.
Член VΙ – федерална власт
В шести член Съединените щати като федерално правителство възприема всички дългове на предходната Конфедерация, установява и подчертава върховенството на Конституцията над всички щатски и местни закони, както и задължението на местните щатски власти, без значение от пост и авторитет, да се придържат към Конституцията и да спазват нейната дума, както всички закони гласувани и приети от Конгреса на Съединените щати; определя се също разделението на светската държавна власт от Църквата, като се подчертава липсата на религиозен тест за заемане на държавен пост.
Член VIΙ – ратификация