Бракът е обществено или ритуално признат съюз или договор между съпрузи, който установява правата и задълженията помежду им, между тях и техните деца и между тях и роднините им по съребрена линия. Дефиницията за брак е различна в различните култури и исторически периоди, но по принцип това е институция, в която междуличностните взаимоотношения, обикнвовено от емоционален и сексуален характер, се съчетават с юридически ангажименти и с други обществени, стопански и религиозни връзки между участващите лица. В някои култури бракът е препоръчван или дори смятан за задължителен преди всяка сексуална активност. В най-широк смисъл бракът е приеман за културна универсалия. В повечето случаи бракът трябва да бъде признат от обществена институция (държава, религиозна или друга общност), а често това става и със специална церемония (сватба).
Хората сключват брак по различни причини, включително с правни, социални, либидинални, емоционални, финансови, духовни и религиозни цели. Изборът на брачни партньори може да е повлиян от социални ограничения на кръвосмешението, нормативни брачни правила, избор на родителите и лично желание. В някои части на света и днес се практикуват уредени бракове, детски бракове, полигамия или принудителни бракове. На други места подобни практики са незаконни или криминализирани, за да се защитят правата на жените или заради съобразяване с международното право. В развитите страни съществува обща тенденция към осигуряване на равни права в брака на жените и към признаване на междурелигиозните, междурасови и еднополови бракове, част от по-широкото движение за защита на правата на човека.
Бракът може да бъде признат от държава, организация, религиозна институция, племенна група, местна общност и често е разглеждан като договор. Гражданският брак, който не съществува в някои страни, е брак без религиозно съдържание, сключван чрез държавна институция в съответствие с брачното право на съответната юрисдикция. Браковете могат да бъдат сключвани както чрез светска, така и чрез религиозна церемония, като християнското венчание. Сключването на брака обикновено създава нормативни или правни задължения между участниците в него и тяхното потенциално потомство. От гледна точка на правното признаване, повечето държави ограничават брака до разнополови двойки, а намаляващ брой юрисдикции позволяват полигинията, детските и принудителните бракове. От XX век насам нарастващ брой юрисдикции премахват забраните и признават юридически междурасовите и междурелигиозни бракове, а в по-ново време и еднополовите бракове. Някои култури позволяват прекъсването на брака чрез развод или анулиране.
От края на XX век значителни социални промени в Западните страни довеждат до промяна в демографията на брака, като възрастта на първия брак нараства, по-малко хора сключват брак и повече двойки предпочитат съвместното съжителство пред брака. Така между 1975 и 2005 година броят на браковете в Европа намалиява с 30%.
В исторически план при повечето култури омъжените жени имат много ограничени собствени права и са смятани, наред с децата в семейството, за собственост на съпруга, поради което те не могат да притежават или наследяват собственост или да се представляват юрически. От края на XIX век в развитите страни бракът претърпява постепенни промени, насочени към подобряване на положението на жените. Въпреки това и в наши дни в много страни продължават споровете за правния статут на омъжените жени, семейното насилие, зестрите, принудителните бракове, минималната възраст за сключване на брак и криминилазацията на предбрачния и извъбрачния секс.
Определения В антропологията се използват различни определения за брака, чиято цел е да обхванат широкото разнообразие от брачни практики, наблюдавани в различните култури. Дори в рамките на Западната култура определенията за брак варират в широки граници.
Признаване от обичая или правото Някои ранни определения на брака се фокусират върху неговото признаване от местната правна система. През 1922 година финландският социолог Едвард Вестермарк го дефинира като „повече или по-малко грайна връзка между мъж и жена, продължаваща отвъд самия акт на размножаване и след раждането на потомството“. През 1936 година той сам отхвърля това определение, заменяйки го с нова работна дефиниция – „връзка на един или повече мъже с една или повече жени, която е призната от обичая или правото“.
Легитимност на потомството Антропологичният наръчник от 1951 година „Notes and Queries“ дефинира брака като „съюз между мъж и жена, при който децата, родени от жената са признато легитимно потомство на двамата партньори“. Отчитайки практиката на етническата група нуер в Судан, позволява на жените да действат като съпрузи при определени обстоятелства, британската антроположка Катлин Гоф предлага през 1959 година дефиницията да се модифицира до „жена и едно или повече други лица...“.
Анализирайки брака при практикуващи полиандрия общности в Индия Гоф установява, че при тях липсва ролята на съпруг в обичайния смисъл – тази обединена роля е разделена между несъжителстващ „социален баща“ на децата на жената и нейни любовници, които са биологичните бащи, но нямат юридически права върху децата ѝ. Тези наблюдения карат Гоф да отхвърли сексуалния достъп като ключов елемент на брака и да го дефинира изцяло чрез легитимността на потомството – бракът е „връзка, установена между жена и едно или повече други лица, която осигурява на децата, родени от жената при обстоятелства, незабранени според правилата на връзката, пълни рождени права, като на нормалните членове на тяхното общество или социална прослойка“.
Сбор от права Британският антрополог Едмънд Лийч критикува определението на Гоф като прекалено рестриктивно и предлага бракът да се разглежда от гледна точка на различните права, които той установява. През 1955 година той твърди, че нито една дефиниция на брака не е прилоижима към всички култури и съставя списък от десет права, свързани с брака: Да установява юридически баща за децата на дадена жена Да установява юридическа майка за децата на даден мъж Да дава на съпруга монопол върху сексуалността на съпругата Да дава на съпругата монопол върху сексуалността на съпруга Да дава на съпруга частични или монополни права върху домашните и други трудови услуги на съпругата Да дава на съпругата частични или монополни права върху домашните и други трудови услуги на съпруга Да дава на съпруга частичен или пълен контрол върху собствеността, притежавана или с потенциал за придобиване от съпругата Да дава на съпругата частичен или пълен контрол върху собствеността, притежавана или с потенциал за придобиване от съпруга Да установява общ фонд от собственост – партньорство – в полза на децата от брака Да установява обществено значимо „отношение на родство“ между съпруга и братята на съпругата
Право на сексуален достъп
Стопанският антрополог Дюран Бел критикува основаната на легитимността дефиниция въз основа на факта, че някои общества не изискват брак за такава легитимност. Той описва брака, като „връзка на един или повече хора (мъже или жени) с една или повече жени, която им дава като общност право на поискване на сексуален достъп в рамките на домакинство и идентифицира жени, които имат задължението да отговарят на искането на тези конкретни хора“. С „като общност“ той описва случаите на родствени групи, които със заплащането на зестра запазват правото си върху потомството на жената, дори след смъртта на съпруга (левират). Под „хора (мъже или жени)“ Бел разбира и жените в дадена родствена група, които могат да изпълняват функциите на „социални бащи“ за децата на жената.
В България Правна регламентация Според чл. 46, ал. 1 от Конституцията на Република България „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена“.Конституция на Република България На основание чл. 5 от Семейния кодекс: „Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена…“. В този смисъл, една от характерните особености по отношение на правната уредба на брака в България е, че той може да се сключи само между мъж и жена, а не от лица от един пол.
Съдебната практика до момента е категорична, че еднополовите бракове, сключени в чужбина не пораждат правно действие на територията на Република България (в този смисъл: Решение №7582 от 15.06.2017 г. по адм. Дело №7370/2016 г. – ВАС). Според българското законодателство е недопустимо и вписването на двама родители от женски пол, тъй като еднополовите бракове в Република България към настоящия момент са нерегламентирани и подобно вписване би противоречало на обществения ред.Съдебно решение на Върховен административен съд Разнополовост на съпрузите е задължително условие за сключване на граждански брак и според Семейният кодекс: Принципи, Чл. 2, т. 2. „равенство на мъжа и жената;“.
Религиозна регламентация Според чл. 13, ал. 3 от Конституцията на Република България „Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.“
Патриархът на Българската православна църква, патриарх Неофит, заявява че: „Православната църква не е съгласна и никога няма да се съгласи с новоизмислената идея за брака. Ние смятаме за особен грях съжителството, което сега се практикува от хора от един и същи пол“Позиция на българския патриарх, и посочва, че православната църква е „пазител на традиционния брак, семейството и децата“.Позиция на българския патриарх Сходна е позицията на други православни патриарси, напр. на Кирил Московски, патриархът на най-голямата православна църква – Руската, който заявява: „Православната църква не е съгласна и никога няма да се съгласи с новоизмислената идея за брака. Ние смятаме за особен грях съжителството, което сега се практикува от хора от един и същи пол“.Позиция на руския патриарх
Позиция за еднополови взаимоотношения има изразена и в Библията:Цитати от Библията"„ЛГБТ-християни“ – възможно ли е това? Какво казва нашата вяра?" „Не лягай с мъж като с жена: това е мръсотия“ (Лев. 18:22). „Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, нито идолослужители, ни прелюбодейци, ни малакийци, ни мъжеложници, ни крадци, ни користолюбци, ни пияници, ни хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие“ (1Кор. 6:9 – 10)
Видове брак По брой на участниците Докато моногамията е форма на брак с двама съпрузи, при полигамията съпрузите са повече. Когато мъж е женен за повече от една съпруга едновременно без брачна връзка между съпругите, връзката се нарича полигиния. Обратно, когато жена е женена за повече от един съпруг едновременно без брачна връзка между съпрузите, бракът се нарича полиандрия. Брак с няколко съпрузи и съпруги се нарича групов брак.
Сравнителните антропологични изследвания на брака по света показват силна корелация между интензивното орно земеделие, зестрата и моногамията – тя се наблюдава в широко многообразие от евразийски общества от Япония до Ирландия. И обратното, повечето общества в Субсахарска Африка, практикуващи екстензивно окопно земеделие, показват корелация между купуването на булката и полигамията. Статистическите анализи показват и корелация между нарастващия размер на обществото, вярата във „висши божества“ и моногамията. Молекулярни изследвания на генетичното многоолразие на човечеството показват, че сексуалната полигиния е типична за хората до прехода към уседнало земеделие – т.нар. Неолитна революция, протекла преди около 10 до 5 хиляди години в Европа и Азия и по-късно в Африка и Америка.