Дунавска протописменост е условно и до известна степен проблематично наименование, използвано за обозначаване на съвкупност от графични знаци, регистрирани върху археологически материали от района на долното течение на р. Дунав и други части на Югоизточна Европа, отнесени към периодите на неолита и енеолита (ок. 6000 – 3900 г. пр.н.е.).Дунавската протописменост В научната литература тези знаци често се свързват с Винчанската култура и поради това са известни и като „винчанските знаци“.Shan M. M. Winn. Pre-Writing in Southeastern Europe: The Sign System of the Vinča Culture. Calgary: Western Publishers, 1981.Gheorghe Lazarovici, Cornelia-Magda Lazarovici. The Danube Script. Cluj-Napoca, 2009.Michael Mäder. Ist die Donauschrift Schrift? Budapest: Archaeolingua, 2019.Vinča symbols Фактите обаче говорят, че те са разпространени почти навсякъде на Балканите.

Въпреки разпространената употреба на термина „протописменост“,Owens, Gareth A. Balkan Neolithic Scripts. Kadmos 1999, 114—120. интерпретацията на тази система като ранна писмена форма остава дискусионна. Част от изследователите, сред които Мария Гимбутас и Харалд Хаарман, разглеждат тези знаци като проявление на ранна графична система с потенциални комуникативни функции.Marija Gimbutas. The Language of the Goddess. San Francisco: Harper & Row, 1989.Harald Haarmann. Geschichte der Schrift. München: C.H. Beck, 2002. КОНЦЕПЦИИТЕ НА ДРЕВНИТЕ НИ ПРЕДЦИ ЗА СТРУКТУРАТА НА ВСЕЛЕНАТА И СОЦИУМА, РАЗКРИТИ ЧРЕЗ ПРОЧИТА НА ДРЕВНОТРАКИЙСКИТЕ РУНИ ОУГОМ Подобна линия следват и изследванията на Марко Мерлини, които акцентират върху тяхната повторяемост и структурираност.Marco Merlini. Semiotic Approaches to the Danube Script. — Documenta Praehistorica 32, 2005, 233–251 Привържениците на идеите на Мария Гимбутас разработват дори дигитални инструменти за тяхната популяризация, сред които и компютърния шрифт „Gimbutas“.Шрифта “Gimbutas”, TrueType (.ttf) формат който включва около 216 графични знака.

Дискусия Срещу тези интерпретации се противопоставят по-скептично настроени учени, които подчертават липсата на основни характеристики на писмените системи, като устойчива връзка между знак и езикова единица, наличие на синтаксис и дълги текстови последователности.John Chapman. Fragmentation in Archaeology. London: Routledge, 2000.Васил Николов. Праистория на България. София: Изток-Запад, 2011. Поради това в съвременните изследвания често се използват по-неутрални понятия като „символна“ или „знакова система“.Biehl, Peter. Symbols in Action: Agency and Materiality in Prehistoric Europe. Oxford: Oxbow Books, 2013.

Съществуват различни интерпретации относно характера на тези знаци. Привържениците на идеята за протописменост подчертават наличието на повторяеми знаци и устойчиви комбинации, което предполага определена степен на структурираност.Harald Haarmann. Early Civilization and Literacy in Europe. Berlin: Mouton de Gruyter, 1995. Критичните позиции акцентират върху липсата на доказана граматика или синтаксис и върху твърде късите знакови последователности.Stephen Houston (ed.). The First Writing: Script Invention as History and Process. Cambridge: Cambridge University Press, 2004.

Разпространение и археологически контекст Археологическите данни показват, че подобни знаци са разпространени в широк ареал на Балканския полуостров, включваш територията на днешните държави България, Румъния, Гърция и Сърбия. Те се срещат върху различни категории предмети – керамика, антропоморфна пластика, печати (пинтадери),T. Dzhanfezova. Prehistoric Pintaderas – Study Questions or a Question of Studies. In: A. Comşa et al. (eds.), Facets of the Past. Bucharest, 2013, 416–433.Иван Суванджиев. 2017, Отвъд знаците, послания от древносттта. Каталог към изложба. РИМ-Плевен 2017 както и върху модели на праисторически олтари (напр. „култовата сцена от Овчарово“Vasil Nikolov. Die Kultzsene aus Ovcarovo ein Versuch fur Kalenderinterpretierung — In: Man and the Animal World, Archaeolingua. Book 8., ed. L. Bartosiewicz, 1998, 403).

Сред най-известните находки са плочката от Градешница,Васил Николов. Към интерпретацията на керамичната „плочка” със знаци от Градешница. – Изкуство, 1990, ІІ, 47–49. табличките от Тартария,Erika Qasim. Die Tărtăria-Täfelchen – eine Neubewertung. In: Das Altertum, Bd. 58/4, 2013, 307–318 (ISSN 0002-6646) пинтадерите от Караново,Васил Миков, Георги И. Георгиев, В. Георгиев. Надписът върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа. – Археология, 1969, І, 4–13.Сакралната плочица от с. Караново кръглата плочка от Курило със знаци от двете страни, принадлежаща към едноименната неолитна Култура Курило,Снимка на изписаната плочка от Култура Курило, Европейски виртуален музей, НИМ София както и някои от находките (предимно антропоморфни фигурки) от Дуранкулашкия некропол, Градешница и д-р.

Контекстуалният анализ показва, че значителна част от тези знаци се срещат в ритуални или символно натоварени контексти, което поставя под съмнение тяхната функция като средство за административна комуникация.

Сравнение с ранните писмени системи Сравнението с най-ранните писмени системи в Месопотамия показва съществени различия. Докато писмеността в Месопотамия възниква в административно-икономически контекст (счетоводство, управление на ресурси, институционална организация)Denise Schmandt-Besserat. How Writing Came About. Austin: University of Texas Press. 1996Christopher Woods. The Earliest Mesopotamian Writing. — In: Christopher Woods (ed,). Visible Language: Inventions of Writing in the Ancient Middle East and Beyond. Chicago: The Oriental Institute of the University of Chicago 2019, 33–84, то дунавските знаци са свързани предимно с предмети със символна функция.Denise Schmandt-Besserat. How Writing Came About. Austin: University of Texas Press, 1996.Christopher Woods. The Earliest Mesopotamian Writing. In: Woods (ed.), Visible Language. Chicago, 2010.

Въпреки по-ранната датировка на „дунавските знаци“, липсват доказателства за генетична връзка или пряка приемственост между тези знаци и по-късните писмени системи.

Съвременни изследвания Съвременните изследвания използват интердисциплинарни подходи, включително семиотичен анализ, количествени методи и контекстуална археология. Тези анализи показват определена степен на структурираност на праисторическите знаци (наличието на групи от по два до четири знака), но не предоставят убедителни доказателства за съществуването на писмена система в лингвистичния смисъл.Goce Naumov. Imprints of the Neolithic mind. – Documenta Praehistorica, 2008.

Популярни интерпретации Понякога темата за т.нар. Дунавска протописменост излиза извън рамките на научния дебат и придобива популярно-културни измерения. Пример за това е паметникът монумент в село Градешница, който представя интерпретация на знаците като най-ранна писменост.Монументът в Градешница в чест на първата писменост в света Подобни интерпретации не отразяват установен научен консенсус. Подобен монумент е издигнат и в Тартария (Румъния), където са представени изображения на част от плочките, открити в Тартария.ROMANIA 2008. ‘‘The Danube Script: Neo-Eneolithic Writing in Southeastern Europe’’ — Institute of Archaeomythology, 2008

Аргументи „за“ и „против“ интерпретацията на знаците като писменост

Критерий Аргументи „за писменост“ Аргументи „против писменост“ Структурираност Повторяеми знаци и комбинации; наличие на композиционни модели Липса на ясно установена граматика или синтаксис Количество Многобройни знаци и графични символи Кратки и фрагментарни последователности; липса на дълги текстове Функция Възможна комуникативна и информационна роля По-вероятно символни, ритуални или маркиращи функции Контекст Срещат се в различни археологически контексти Често асоциирани с култови предмети, а не с административни или стопански дейности Сравнителен анализ По-ранна датировка от шумерската писменост Липса на приемственост с по-късни писмени системи

Източници

Галерия

Категория:Археология в България Категория:Новокаменна епоха в България Категория:Новокаменна епоха в Румъния Категория:Новокаменна епоха в Сърбия Категория:Писмени системи Категория:История на Румъния Категория:История на Сърбия