Пакистан, официално Ислямска република Пакистан (, Islāmī Jumhūriyah Pākistān, ) е държава в Южна Азия, част от т. нар. Широк Близък изток. Със своите 241 милиона жители Пакистан е пета по население в света и втора след Индонезия по население сред мюсюлманските държави.
Страната граничи с Индия – на изток, Китай – на североизток и Афганистан и Иран – на запад. Тънкият и дълъг Вахански коридор отделя страната от Таджикистан. На юг страната има морска ивица, дълга 1046 km и граничи с Арабско море и Оманския залив. От стратегическа точка страната се намира между важните региони на Южна Азия, Централна Азия и Близкия изток.
Пакистан е федеративна парламентарна република, включваща четири провинции и четири федерални територии. С население от над 222 милиона души страната се нарежда на 5-о място в света и е втората най-многолюдна мюсюлманска държава в света към 2020. Пакистан се отличава с етническо, културно и географско разнообразие. Икономиката ѝ е 27-а в света по паритет на покупателната способност, но страната продължава да се причислява към развиващите се държави. Големи проблеми продължават да бъдат тероризмът, неграмотността и ширещата се бедност. Пакистан е единствената мюсюлманска ядрена силаPakistani A-tests seen as 'Triumph for Islam'. By Molly Moore; Kamran Khan. The Washington post. Публикуван на 1998-06-15. Посетен на 2020-10-14Pakistani Nuclear Arms Pose Challenge to U.S . Policy. By David E. Sanger and Eric Schmitt. The New York Times. Публикуван на 2011-01-31. Посетен на 2022-10-14, има осмите по големина въоръжени сили и е стратегически съюзник на САЩ и Китай. Членка е на ООН, Британската общност и Г-20.
+ Национални символи на Пакистан Национално животно Национална птица Национално дърво Национално цвете Национално животно-'наследство|
! Национална птица-'наследство Национално морско животно Национално влечуго Национално земноводно Национален плод Национална джамия Национална река Национална планина
Етимология Името Пакистан е съставено от първите букви на мюсюлманските области Пенджаб, Афгания (северозападна провинция) и Кашмир и персийското „стан“ (страна, място), като в същото време „пак“ означава и „чист“ на персийски и урду.www.etymonline.comwww.etymonline.com
География
Пакистан има територия от 796 095 km2, което приблизително се равнява на площта на Великобритания и Франция, взети заедно. В света се нарежда на 36-о място по площ, между Мозамбик и Турция. Страната има 1046 km брегова линия на Арабско море и 6774 km обща дължина на държавните граници, от които 2430 km с Афганистан, 523 km с Китай, 2912 km с Индия и 909 km с Иран. Географските координати на Пакистан са 23° до 37° северна ширина и 61° до 78° източна дължина. Много малки области се намират на север от 37-ия и на запад от 61-вия градус.
От геологическа гледна точка по-голямата част от Пакистан се намира върху Индийската тектонична плоча, а част от западните региони и Белуджистан са върху Евразийската плоча. Провинцията Азад Кашмир се намира на ръба на двете плочи, което е причина в тази част от страната често да има много силни земетресения.
Природни региони Вечни снегове
На север високите вериги на Хималаите при Каракорум и Хиндукуш образуват планинска преграда. Върховете им, едни от най-високите в света, са покрити с вечни снегове. Тези вериги са почти непроходими, с изключение на определени участъци като прохода Болан или този в Хайбар, които свързват Пакистан и Афганистан. Хайбар е познат в историята, като път, по който враговете нахлуват в Пакистан.
Белуджистан
На запад се намира една друга по-ниска, планинска преграда – масива на Белуджистан, който обхваща плата и падини с езера и балата. В тези земи хората преживяват от полуномадско животновъдство (отглеждат овце и кози). Климатът е силно безводен.
Долината на Инд
На изток и на юг се простират двете обширни равнини Пенджаб и Синд, напоявани от река Инд. В плодородните земи на Пенджаб стотици метри наноси са довлечени от петте реки: Инд и четирите и притока отляво (Джелум, Ченаб, Рави, Сутледж).
Синд и делтата
Равнината Синд е образувана от долината на Инд и делтата ѝ. Климатът тук е сух и горещ – летният мусон духа рядко, а пустинята Тар е съвсем наблизо. Синд също би била пустиня, ако не е напоявана от водите на Инд чрез многобройни деривационни канали. Там се отглеждат ориз, захарна тръстика и просо.
Административно деление
История
Древност и ранна история
Суверенната държава Пакистан съществува от 14 август 1947, придобивайки независимост от Британска Индия. Историческото наследство на Пакистан обаче е изключително богато, и датира от най-дълбока древност. Земите около бреговете на река Инд, които днес в по-голямата си част се намират на територията на Пакистан, са били постоянно населени отпреди 2 милиона години, и тук при разкопки са открити едни от най-старите селища на Индийския субконтинент. Редица древни цивилизации са се зародили именно на територията на днешен Пакистан.
Археологически разкопки на древното селище Мехргарх, датиращо най-късно от 7000 г. пр.н.е., откриват доказателства за земеделие и животновъдствоHirst, K. Kris. 2005. „Mehrgarh“ . Guide to Archaeology, както и зъболекарска дейност. Тогавашните жители са обитавали кирпичени къщи, складирали са зърното в хамбари, изработвали са сечива от мед, отглеждали са ечемик, пшеница, овце, говеда. По-късно, към 5600 пр.н.е., тези хора се научили да произвеждат мъниста, да извайват фигури от камък, да обработват различни метали, усвоили и други занаяти. Мехргарх е бил обитаван постоянно до около 2600 пр.н.е., когато климатът станал прекалено сух, и тази цивилизация се изместила към долината на река Инд.The Centre for Archaeological Research Indus Balochistan , Musée National des Arts Asiatiques – Guimet където друга цивилизация вече е била в ранните етапи от развитието си.Chandler, Graham. 1999. „Traders of the Plain“ . Saudi Aramco World. Цивилизацията, развила се впоследствие в долината на река Инд, в апогея си обхваща огромни територии – от Арабско море до днешен източен и южен Афганистан, днешен югоизточен Иран и Хималаите; на тази територия са живели близо 5 милиона души, разпръснати в стотици различни по големина селища. Сред тях се открояват Мохенджо-Даро, Калибанган и Лотал.
В началото на второто хилядолетие пр.н.е., в региона навлизат индоевропейски племена от Централна Азия или степите на днешна южна Русия. Те се заселват покрай реките Кабул и горен Ганг.„Early Vedic Period.“ 2007. In Encyclopædia Britannica. Посетен на 20 март 2007, from: Encyclopædia Britannica Online Така се дава началото на Ведическата цивилизация, която просъществува близо 1000 години, след което започва да се разлага поради настъпили културни, езикови и политически промени. Ведическата цивилизация полага основите на индуизма, тогава са сътворени и химните от Ригведа, които са едни от най-старите религиозни текстове в света.
Територията на днешен Пакистан влиза в състава на Ахеменидската държава при Управлението на Дарий Велики, и в продължение на 20 години е най-богатата сатрапия на империята. Персийското влияние е причина за разпространението на арамейската азбука в този регион. През IV век Александър Велики, по време на своята мащабна военна кампания, побеждава раджа Пор в битката при Хидасп (326 пр. Хр.) Това е една от последните значителни победи на Александър, и скоро след това войниците му се разбунтуват и отказват да продължат настъплението си към Индия. Заедно с това по поречието на река Инд започват да се заселват гърци, с което се осъществява контакт между елинистическата и ведическата култури. След смъртта на Александър империята му е разпокъсана от диадохите, един от които е Селевк I Никатор. Той създава Селевкидското царство, от което през 250 пр. Хр. се отцепва голямо Гръко-бактрийско царство. Развива се гръко-будистка култура.
До 300 година сл. Хр. регионът попада под влиянието на индийци, китайци, перси, парти, римляни, индо-гърци и индо-скити. Между IV и VII век източната част от днешен Пакистан попада под контрола на Гупта, а останалата част се превръща във васална територия или е завладяна от Сасанидското царство. През VI век има интензивни нашествия на бели хуни, които в днешен северен Пакистан основават своя държава с център град Сакала (дн. Сиалкот). От VIII век Пакистан е част от държавата на бенгалската династия Пала, която до края на века отстъпва голяма част от тези територии на Арабския халифат.
Мюсюлмански империи
Към X век Пакистан бива завладян от Газнавидската империя, чиято управляваща династия е от тюркски произход. Тя просъществува до 1187 година, когато военачалникът Мохамед Гори отвоюва Лахор от газнавидите. Наследниците на Мохамед Гори основават Делхийски султанат през 1206 година. Султанатът бива управляван от няколко несвързани помежду си тюркски династии – Мамелюкска (1211 – 1290), Халджи (1290 – 1320), Тухлак (1320 – 1413), Саид (1414 – 1451) и Лодхи (1451 – 1526). Политическата независимост и неутралност на султаната стават причина из цялата страната да се развие търговията и да се появяват много нови градове. Най-голямото постижение на Делхийския султанат е устояването на Монголското нашествие през XIII век, въпреки загубата на някои територии, вкл. Афганистан и западен Пакистан. След нашествието на Тимур Делхийският султанат отслабва и през 1526 става владение на моголския цар Захиредин Бабур. Бабур, наследник на тимуридите с произход от дн. Узбекистан впоследствие основава могъщата Моголска империя.
Апогея на развитието си Моголската империя достига по времето на Акбар Велики. Тогава се отбелязва значителен културен, социален и икономически напредък, белязан от строителството на множество храмове и дворци, религиозна и етническа толерантност и обвързването на Моголските първенци с местните махараджи. В началото на XVIII век Моголската империя започва да упада, и различни региони на територията на днешен Пакистан обявяват независимост. Сформиралите се впоследствие Дуранска и Сикхска империи просъществуват по няколко десетилетия, след което поетапно попадат под европейски колониален контрол.
Стремеж към независимост Цялата територия на днешен Пакистан е част от Британска Индия до средата на XIX век. Основна роля в управлението играе Британската източноиндийска компания. Периодът Британски Радж започва от 1858, когато компанията се закрива и териториите стават пряко владение на британската корона в лицето на кралица Виктория (която през 1876 е провъзгласена за императрица на Индия). Британците прилагат принципа „разделяй и владей“ на целия Индийски субконтинент.
През 1877 година се създава Централна Национална Мохамеданска Асоциация, стремяща се към увеличаване на политическите правомощия на мюсюлманите в Индия, чиято общност понася тежък удар след Сипайския метеж от 1857 година. Организацията обаче запада към края на XIX век. Индийският национален конгрес не спечелва доверието на мюсюлманската общност. През 1906 се основава Всеиндийската ислямска лига, в чиято програма не се говори за независима държава, а само за опазване на правата и идентичността на мюсюлманската общност и запазване на хармонията с индийското немюсюлманско население. Заради насилие между различните секти на исляма впоследствие Лигата променя целите си и става по-агресивна. Една от основните точки от устава обаче остава „запазване на лоялността към Британската власт“. През 1913 към Лигата се присъединява Мохамед Али Джина, който до този момент е член на Индийския национален конгрес. През 1927 и 1928 британците правят неуспешни опити да убедят Лигата и Конгреса да постигнат съгласие върху обща конституция на Индия, като Лигата настоява за по-голямо представяне на мюсюлманите в обществените институции.