Сидхарта Гаутама Буда (; пали: Сидхатха Готама) е индийски духовен учител, поставил началото на будизма. Думата Буда е титла на първото духовно пробудило се същество в една ера. В повечето будистки традиции почитат Сидхарта Гаутама като Върховен Буда (Пали: Саммасамбуда, Санскрит: Самиаксамбуда) на нашата епоха, думата „Буда“ означава „пробуденият“, „просветленият.“) на настоящата епоха. Сидхарта Гаутама също се споменава и като Гаутама Буда или като Шакямуни („Мъдрецът от рода на Шакиите“). Буда открил Средния път, като отрекъл крайния аскетизъм, който съществувал в Шрамана вярванията по това време.Laumakis, Stephen. An Introduction to Buddhist philosophy. 2008. p. 4

Епохата, в която е живял Сидхарта Гаутама, не е установена точно. Повечето историци в началото на XX век приемат, че той живее приблизително между 563 и 483 г. пр.н.е., но по-нови изследвания поставят датата на смъртта му между 486 и 483 г. пр.н.е. и дори между 411 и 400 г. пр.н.е. Според традицията, Гаутама е роден в малката държава Капилавасту в днешен Непал и през по-голямата част от живота си разпространява своето учение в източните области на Индия, като Магадха и Кошала.

Сидхарта Гаутама е основна фигура в будизма, като будистите вярват, че преданията за неговия живот, учение и правила на поведение са обобщени и запаметени от неговите последователи след смъртта му. Различни сборници, приписвани на Гаутама, са предавани устно от поколение на поколение, като са записани за първи път едва четири века след смъртта му.

Сидхарта Гаутама е приеман за бог или пророк и от други религиозни течения, сред които индуизма, ислямския клон ахмадие и бахайството.

Биография Основни биографични източници Първичните източници за живота на Сидхарта Гаутама представляват набор от разнородни и понякога противоречащи си традиционни биографии. Сред тях са „Будакарита“, „Лалитавистара Сутра“, „Махавасту“ и „Ниданаката“. Най-ранната пълна биография „Будакарита“ е епична поема, написана от Ашвагхоша и датирана към началото на I век. Следваща по възраст е „Лалитавистара Сутра“, писана през III век от последователи на будисткото течение Махаяна или Сарвастивада. „Махавасту“ е съставена постепенно от представители на направлението Локотаравада, вероятно в хода на IV век, а „Ниданаката“ – от Будхагхоша, последовател на Теравада в Шри Ланка през V век.

Сред останалите канонични източници са приказките джатаки. „Махападана Сута“ и „Акхарияабхута Сута“ включват подбрани разкази, които вероятно имат по-древен произход, но не обхващат целия живот на Гаутама. Приказките джатаки разказват за неговите предишни прераждания като бодхисатва, като първият сборник от джатаки е определян като един от най-ранните будистки текстове. Махападана Сута и Ачариябхута Сута разказват за чудните случки, обкръжаващи раждането на Гаутама, като например слизането на бодхисатвата от Тушита (рая) в утробата на майка му.

Естество на традиционните изображения

Обичайно биографиите на Гаутама в по-голямата си част включват безбройни чудеса, знамения и свръхестествени събития. В тези традиционни биографии личността на Буда е често на напълно трансцендентно (скт. локатара) и съвършено същество, което е необременено от земния свят. В Махавасту се разказва, че в течение на много животи Гаутама развива свръхестествени способности, включващи: безболезнено раждане породено без полово сношение; липса на нужда от сън, храна, лекарства или къпане, въпреки че като такива са включени „в съответствие със света“; всезнание и способност за „потискане на кармата“.Jones, J.J. The Mahāvastu (3 vols.) in Sacred Books of the Buddhists. London: Luzac & Co. 1949 – 56.

Зачеване и раждане

Бащата на Буда бил цар Шудходана – водач на клана Шакя, чиято столица била Капилавасту, която по-късно била присъединена към нарастващото царство Косала по време на живота на Буда. Гаутама е фамилно име. Неговата майка царица Маха Мая (Маядеви) и съпруга на цар Шудходана била колиянска принцеса. Легендата разказва, че в нощта, когато Сидхарта е заченат, царица Мая сънувала, че бял слон с шест бели бивни влиза в дясната ѝ страна и десет месеца по-късно Сидхарта се родил. Както е Шакя обичая, когато майка му царица Мая забременява, тя напуснала Капилавасту, за да роди в царството на баща си. Въпреки това нейният син е бил роден по пътя в Лумбини в градина под едно салово дърво.

Денят на раждането на Буда е широко честван в страните, изповядващи направлението Теравада, като празника Весак.Turpie, D. 2001. Wesak And The Re-Creation of Buddhist Tradition. Master's Thesis. Montreal, Quebec: McGill University. (p. 3). Available from: Mcgill.ca. Посетен на 17 ноември 2006. Различни източници твърдят, че майката на Буда умира при раждането му, няколко или седем дни по-късно. На новороденото дете е дадено името Сидхарта (пали: Сидхата), което означава „този, който постига целта си“. По време на честванията на раждането, отшелникът ясновидец Ашита тръгнал от планинското си жилище и обявил, че детето или ще стане велик цар (чакраваратин) или велик свят човек. Според традиционния разказ, това става след като Сидхарта поставил краката си в косите на Ашита, който разгледал рождените белези на детето. Шудходана провел кръщавка на бебето на петия ден от раждането му и поканил осем учени брамини да прочетат неговото бъдеще. Всички дали двойни предсказания, че бебето или ще стане велик цар или голям свят човек. Каундиня (пали: Кондана), най-младият и по-късно първият архат става известен с това, че е единственият, който недвусмислено предрича, че Сидхарта ще стане Буда.Narada (1992), p11-12

Докато според по-късната традиция и легенда обрисуват Шудходана като наследствен владетел, наследник на Слънчевата династия на Икшваку (пали: Окака), много учени смятат, че Шудходана бил избран като вожд на племенен съюз.

Ранните текстове показват, че Гаутама не е запознат с преобладаващите религиозни учения на своето време, преди той да се остави на религиозния си стремежа, което се казва, че е бил мотивиран от екзистенциална загриженост за състоянието на човека.Sue Hamilton, Early Buddhism: A New Approach: The I of the Beholder. Routledge 2000, page 47. По това време много малки градове държави, т.нар. джанапади, са съществували в древна Индия. Републики и вождества, с разсеяна политическата власт и ограничена социална стратификация са били рядко срещани сред тях и били причислявани като гана-сангхи.Romila Thapar, The Penguin History of Early India: From Origins to AD 1300. Penguin Books, 2002, page 137. Общността на Буда изглежда не е имала кастова система. Тя не била монархия и изглежда е била структурирана или като олигархия, или като форма на република.Richard Gombrich, Theravada Buddhism: A Social History from Ancient Benares to Modern Colombo. Routledge and Kegan Paul, 1988, стр. 49 – 50 По-егалитарната гана-сангха форма на управление като политическа алтернатива на силно йерархичните царства, може да се е повлияла от развитието на шрамана-типа джайниски и будистките сангхи, където монархиите клонели към ведическия брахманизъм.Romila Thapar, The Penguin History of Early India: From Origins to AD 1300. Penguin Books, 2002, стр. 146

Ранни години и брак

Сидхарта се ражда в царско индуско семейство от рода Кшатрия. Той бил отгледан от малката сестра на майка си Маха Паджапати.Narada (1992), стр. 14 По традиция се казва, че неговата съдба по рождение била да бъде цял живот принц, и имал три двореца (за сезонно обитаване), построени за него. Неговият баща бил цар Шудходана, който искал сина му да бъде велик цар на племето Шакя, затова го нарекъл Шакямуни. Той пазел сина си от среща с човешкото страдание и смърт.

Когато Сидхарта става на около 16 години, баща му урежда неговия брак с братовчедка на същата възраст, наречена Яшодхара. Според преданието тя ражда син, наречен Рахула.

Макар бащата да уверява Сидхарта, че ще му даде всичко, от което се нуждае, будистките ръкописи разказват, че с течение на времето Шакямуни почувствал, че материалното богатство не е неговата крайна цел.

Отказ от царска власт и аскетичен живот

На 29 години Сидхарта напуска своя дворец, за да се срещне със своите поданици. Въпреки усилията на баща му да го скрие от болестите, старостта и страданието, Сидхарта успява да види старец, болен човек и мъртвец. Според преданието неговият колесничар Чанна му обяснил, че хората остаряват, страдат от болести и умират. За щастие Сидхарта не престава да излиза навън и най-сетне вижда свят човек и решава също да стане мъдрец. Когато се върнал в двореца, младият принц преживял ужасно видение, познато като „гробищното видение“.Ст. Димитрова. Притчите на Изтока – психотерапия на ежедневието. т. 3 Когато белият жерав разтвори крилете си. С., 2014. ISBN 978-954-9694-23-9 Всички танцьорки и музиканти били заспали в грозни пози, и на принца му се привидели техните стари и мъртви тела. Шакямуни усетил присъствието на смъртта и решил да напусне двореца завинаги, за да открие лек за човешкото страдание. Според мита „копитата на коня били заглушени от боговете“Narada (1992), стр. 15 – 16, за да попречат на пазачите да узнаят за отпътуването на Сидхарта.

Отначало Гаутама заминал за Раджагаха и започнал аскетичен живот чрез просене на милостиня на улицата. Хората на цар Бимбисара разпознали Сидхарта и царят предложил на Сидхарта своя трон. Сидхарта отхвърлил предложението, но обещал да посети царство Магадха първо, след като постигне просветление.

Той напуснал Раджагаха и практикувал аскетизъм с двама отшелници. След като усвоил напълно учението на Алара Калама (скр. Арада Калама), Гаутама се почувствал неудовлетворен от практиката и става ученик на Удака Рамапута (скр. Удрака Рамапутра). С него Сидхарта достига висши нива на медитативно съзнание, но отново не бил удовлетворен.

Заедно с петима спътници, водени от Каундиня, Сидхарта решава да доведе аскетизма си още по-далеч. Той се опитал да намери просветление чрез лишаване от храна. След като почти не умира от гладна смърт, ограничавайки приема на храната си до едно листо или ядка на ден, Сидхарта почти не умира под едно дърво.

Там дочува разговора между млад ученик и неговия учител по цитра: „Струните не бива да бъдат нито прекалено отпуснати, нито прекалено опънати – съветвал учителят, – иначе цитрата няма да издаде звука, за който е предназначена.“ Тиха усмивка озарила лицето на отшелника, защото той прозрял принципа на Средния път, а именно – тялото като инструмент на духа не бива нито да бъде във властта на страсти и желания, нито подлагано на прекалена суровост.

Сидхарта достига съзерцание, което било блажено и освежаващо, наречено дхяна – медитация.

Просветление

Според ранните будистки текстовеDhammacakkappavattana Sutta: Setting the Wheel of Dhamma in Motion, след като осъзнава, че медитативното състояние дхяна е правилният път към пробуждане, а крайният аскетизъм не върши работа, Гаутама открил това, което будистите наричат Средния Път – път на въздържаност далеч от крайностите и самоунищожението.

Гаутама сяда под вид индийско смокиново дърво, свещен фикус, познато като Дървото Бодхи, в Бодх Гая, Индия, като дава обет никога да не стане, докато не намери истината, водеща до просветление. Каундиня и останалите четирима спътници напуснали Сидхарта, вярвайки че той е изоставил своето търсене и е станал недисциплиниран. След известните 49 дни медитация, на 35 години е казано, че Гаутама Сидхарта постига просветление. Според някои писания това се случва приблизително на петия лунен месец, докато според други това става на дванадесетия лунен месец. От този момент Гаутама е бил известен на последователите си като Буда или „Пробуденият“ („Буда“ също така понякога се превежда и като „Просветленият“). Той често е посочван в будизма като Буда Шакямуни или „Пробуденият от клана Шакя.“