Конвенцията ( – договор, споразумение, спогодба) е термин за вид договор, на български използван предимно за разновидност на международния договор.: „ж. Книж. Договор, спогодба между две и повече държави по определен въпрос. Младият инспектор излезе замаян. Той досега бе вярвал в приложението на Женевските конвенции за труда. Вярвал бе, че инспекциите са създадени от властта, за да бранят интересите на работниците. П. Спасов, ХлХ, 118. През 1828 година ние виждаме доскорошния заточеник Богориди фактически водач на една турска делегация, която отива в Санкт Петербург да сключи важна конвенция с русите по преустройството на дунавските княжества. Т. Жечев, БВ, 33. Конвенцията, която румънското правителство беше сключило .. за минуването на руските войски през тяхната територия, потвърди са с едно голямо вишегласие от Камарата и Сената. НБ, 1877, бр. 75, 292. Политическа конвенция. Културна конвенция. Търговска конвенция. Конвенция по корабоплаването. Военна конвенция. — От лат. conventio ‘договор’ през рус. конвенция. — В-к Нова България, 22. VIII. 1876.“
Социалната конвенция обикновено съдържа набор от договорени или общоприети правила, стандарти, норми, критерии, често във формата на обичаи. В международното право терминът се отнася за някои официални принципни заявления, като например Конвенцията за правата на детето. Освен че за предмет имат общи въпроси, друго характерно тяхно отличие е, че по правило са многостранни и са отворени за присъединяване за всички държави, за разлика от останалите международни договори, които са предимно двустранни или, по-рядко, между няколко страни.
Многостранните конвенции се разработват и приемат по правило в рамките на международни организации – най-често Организацията на обединените нации (и нейни органи), както и други като Съвета на Европа. Те са възприемани от ратифициралите ги държави като равносилни на международни договори.
Сред известните конвенции в международната сфера са редица Женевски конвенции по международното хуманитарно право – като Конвенцията за статута на бежанците (1951), Виенски конвенции – за дипломатическите (1961) и за консулските (1963) отношения, за правото на международните договори (1969), Конвенцията на ООН по морското право (1982), Европейската конвенция за правата на човека (1950).
Сред двустранните договори конвенции обикновено се наричат споразумения по консулски, пощенски, транспортни и други въпроси. Конвенцията като правило регулира целия комплекс въпроси, свързани със съответната тема – в този смисъл е аналог на кодекса. Бележки
Външни препратки База данных официальных текстов конвенций Европейска конвенция за правата на човека Универсална конвенция за авторско право Конвенция за правата на детето в Unicef.org (на български език) Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки