Мерената реч има ритъм, създаден от правилно редуване на ударени и неударени или къси и дълги срички. Използва се предимно в поезията, затова често се отъждествява със стихотворната, поетическата реч.ИБЕ – БАН, Речник на българския език (справка за термина мерена реч). Мерената реч се отличава от немерената със своята по-богата емоционалност и музикалност. Интонацията, ритъмът, паузите и др. спомагат за изразителността и въздействието на мерената реч.Л. Ницолов, Л. Георгиев, Хр. Джамбазки, С. Спасов, Речник на литературните термини, София, 1973.
Например стихотворението „Юноша“ от Христо Смирненски се състои от четиристишия, във всяко от които се редуват четиристъпен и тристъпен анапест : Поздравих пролетта, поздравих младостта
и възторжен разтворих очи,
за да срещна Живота по друм от цветя
в колесница от лунни лъчи.
Макар и по-рядко, мерена реч се среща и в други жанрове. Съществуват например приказки в мерена реч. От този вид е приказката „Постник“ от Ран Босилек, която започва така: Вълчо постник станал. Девет клетви сторил месо да не кусва. Див медец ще ближе. Ще яде коприва и само във празник риба ще похапва. Ритъмът на приказката е изграден върху относително правилното редуване на ударена и неударена сричка. Това редуване е постигнато чрез подбор на предимно двусрични думи с ударение на първата сричка.
Източници
Категория:Художествена литература