Пивоварната компания „Карлсберг България“ АД е акционерно дружество, със седалище град София, собственост на датския пивоварен концерн Carlsberg Group.

Дружеството е правоприемник на „Българско пивоварно дружество Шумен“ СД (1882 – 1903), „Българско пивоварно дружество Шумен – Русе“ АД (1903 – 1947), „Държавна пивоварна фабрика – Шумен“ (1947 – 1953), ДИП „Пивоварна фабрика Мадара“ (1953 – 1959), Държавен пивоварен завод „Мадара“ (1959 – 1971) Пивоварен завод „Шуменско пиво“ (1971 – 1991), Държавна фирма „Шуменско пиво“ (1991), „Шуменско пиво“ ЕООД (1991 – 1996), „Шуменско пиво“ ЕАД (1996 – 1998), и на „Шуменско пиво“ АД (1998 – 2004); както и на „Пиринско пиво“ АД – гр. Благоевград, което през 2004 г. се влива в „Карлсберг България“ АД. Дружеството е правоприемник и на русенската пивоварна фабрика „Хаберман“, която е купена през 1903 г.

Начало на пивоварната индустрия в Шумен Началото на пивоварството в България поставят унгарски емигранти, доведени в Османската империя от Лайош Кошут след унгарската революция (1848 – 1849). Част от тях се установяват в Шумен и през 1850 г. започват да произвеждат пиво за собствени нужди с помощта на голям казан и ярмомелка за малц. Десетина години по-късно, след като унгарците напускат града, шуменецът Илия Гагората, със същия казан започва да произвежда пиво, но въпреки желанието си, не успява да го наложи на пазара. Неефективността на производството и малките печалби довеждат до преустановяване дейността на Гагората. Няколко години преди Освобождението, Ради Железов (Ради Гьокчеренлията) започва да произвежда пиво в Шумен. Той устройва градина-бирария, в която започва да пласира произведеното пиво с подходяща за времето си реклама. Радевата бира се произвежда и консумира до 1880 —1881 г. От активната търговско-производствена дейност Ради Железов натрупва значителен за времето си капитал, който успешно използва неговият син Антон Радев. През 1885 г. в съседство с бащината бирария той и съдружниците му построяват нова фабрика, като доставят нови казани, а по-късно и парна машина.Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848 – 1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г. с.31Чилингиров, Стилиян, „Маджари и поляци в Шумен. Принос към историята на българската цивилизация.“ в: в-к Шуменско слово, г.VІ, Шумен, 01.08.1942, бр.265, с.4

История на „Шуменско пиво“ АД 1882 – 1924 През 1881 г. в България пристига чешкия майстор пивовар Франц Милде и започва работа в пивоварната фабрика „Света Петка“ в Русе. Една година по-късно Милде отива в Шумен, където на 26 октомври 1882 г. седмина предприемачи подписват „Съгласително за създаване на едно пивоварно дружество“. Целта му е варене и продажба на пиво на едро и дребно. Учредители на дружеството са Радуш В. Симеонов, Атанас С. Попов, Васил В. Каракашев, Ангел Радушев, поручик И. Т. Козаров, Рафаил Г. Мощев и Васил Р. Щеров. Попов, Ив. ред., „Българско пивоварно дружество Шумен – Русе“ в: в-к Шуменско слово, г. VІ, Шумен, 28.11.1942, бр. 282, с. 1На учредителното събрание присъства и Франц Милде, който няма собствен капитал, но има необходимия опит и става майстор-пивовар, а година по-късно е приет и за съдружник в дружеството. Основният капитал, който събират учредителите, е 450 златни наполеона. Сдружението е създадено като събирателно дружество.

Без планове от инженери, а само по една начертана скица, на 30 ноември 1882 г. основателите правят първата копка на бъдещата пивоварна фабрика в местността „Кьошковете“. Въпреки студа и снега през зимата изграждането на фабриката не спира, и преди Атанасовден на следващата 1883 г. е готова. За постройката, за набавяне на необходимия инвентар, за закупване на ечемик, хмел и други суровини и материали, дружеството изхарчва над 100 000 гроша. Въпреки финансовите затруднения, учредителите успяват да преодолеят всички препятствия, и на Атанасовден 1883 г. се извършва първото наквасване на ечемика за производството на бира. Основателите призовават свети Атанасий Велики да им бъде на помощ и оттогава го тачат като свой покровител и патрон на фабриката.

Новосъздадената пивоварна започва работа с един 1000-литров казан, 5 ферментационни каци по 2000 литра и 22 бъчви от по 1000 литра за отлежаване на пивото. На 1 март 1883 г. се прави първата варка на „Шуменско пиво“, а месец по късно бирата е пусната в продажба. През първите седем месеца „Българско пивоварно дружество Шумен“ произвежда и пласира 89 600 литра шуменско пиво. Търсенето е голямо и постепенно производството се увеличава. През следващите няколко години дружеството купува още няколко казана, за да увеличи капацитета си, а след като успява да наложи продукцията си в региона, открива складове за продажба на пиво във Варна, Русе, Силистра и други градове.

Съдружниците отварят до фабриката и два градински салона, които са много добре посетени, особено в събота и неделя, когато там свири военният оркестър на града. През 1885 г. синът на някогашния пивовар Ради Железов – Антон, разширява и модернизира бащината си фабрика и създава „Пивоварно дружество Радев, Бойчев и с-ие“. Фабриката е в центъра на Шумен и има модерно оборудване и солиден капитал, но поради технологични и организационни неудачи спира работа и през 1893 г. е обявена за продажба. Пивоварното дружество на Франц Милде купува фалиралата пивоварна и пренася оборудването и в Кьошковете.

През 1890 г. Франц Милде подписва споразумение с русенската пивоварна „Хаберман“ за съвместна работа. През 1903 г. тя също е изкупенаИзвестия на държавните архиви, Том 23, София, изд. „Наука и изкуство“, 1972 г., с. 252 и шуменското дружество се преименува в „Българско пивоварно дружество Шумен – Русе“. Обединеното дружество се превръща в лидер на българския пазар. През 1901 г. шуменската фабрика е одобрена за „придворен доставчик“ лично от княз Фердинанд. „Придворен доставчик“ е звание давано от двореца на фирма, доставяща стоки или услуги в двореца. По силата на предоставения официален статут фирмата придобива правото да поставя личния владетелски герб на магазините и етикетите си. Патентите за придворните доставчици сее описват в нарочен регистър, който се съхранява в Канцеларията на ордените.

Към 1901 – 1902 г. във фабриката има машина за изкуствен лед, в нея работят 22 души от различни народности с месечни заплати от 30 до 120 лева месечно.Попов, В. Изложение за състоянието на Шуменското окръжие през 1902 – 1903 година, Шумен, 1903 г., типография Сп. Попов, с. 81

През 1904 г. пивоварната разширява дейността си и купува русенската бирена фабрика „Хаберман“ и я прави свой клон. В новопридобитата фабрика в Русе са построени допълнителни избени помещения. Дружеството има свои клонове – депозити „представителства“ в градовете Варна, Бургас, Добрич, Разград, Ески Джумая (дн. Търговище), Горна Оряховица, Плевен, Балчик и др. Прави се опит да се открие представителство в Истанбул, който не успява поради създадени пречки от местните власти.Попов, В. Изложение за състоянието на Шуменското окръжие през 1903 – 1904 година, Шумен, 1904 г., типография Сп. Попов, с. 64

Производството през годините нараства: през 1883 г. са произведени 100 000 литра бира, през – 1887 г. – 600 000 л; през 1891 г. – 800 000 л, през 1895 г. – 1 000 000 л, през 1905 г. – 1 000 000, през 1908 г. – 2 800 000 л. За периода 1883 – 1907 г. компанията е увеличила производството си 28 пъти; има складове в Североизточна България, Бургас и София. През 1908 г. дружеството започва да изнася бира за Истанбул, Турция. Броят на наетите работници варира от 50 до 100 в зависимост от сезона. Думанов, Т, Изложение за състоянието на Шуменското окръжие през 1908 – 1909 година, Шумен, 1909 г., печатница „Л. и Пр. Търговски“, с. 43

Шуменско пиво печели златни медали на международни изложения – сребърен медал на Парижкото изложение през 1900 г., златен медал на изложението в Сен Луи (Франция) през 1904 г., златни медали от изложенията в Лиеж (1905 г.), Милано (1906 г.) и Лондон (1907 г.), като основната заслуга за тези успехи е на Франц Милде.

През 1911 г. дружеството закупува от Унгария три вагона и локомотив и си построява собствена жп линия с дължина 6,3 км, която свързва фабриката с шуменската гара, и е най-дългата частна индустриална линия за времето си в България. Това облекчава много транспорта, понеже фабриката е отдалечена на 3 км от гарата. През 1912 г. железопътната линия е пусната в експлоатация. Производството отново се увеличава, но по време на Първата световна война е непостоянно и отново се свива след приключването ѝ – през 1912 г. са произведени – 4 400 000 литра през 1913 г. – 4 000 000 л; през 1914 г. – 3 800 000 л; през 1915 г. – 4 200 000 л; през 1916 г. – 3 000 000 л; през 1917 г. – 2 500 000 л; през 1919 г. – 1 700 000 л; през 1920 г. – 2 600 000 л; през 1921 г. – 3 800 000 л; през 1922 г. – 3 100 000 л; през 1923 г. – 3 100 000 л; през 1924 г. – 3 700 000 л; през 1925 г. – 1 800 000 л; и през 1926 г. – 1 500 000 л.Петров, Платиканов и Манчев: История …, с. 23 – 28

През 1918 г. пивоварното дружество става публично акционерно дружество. Акции на стойност 1.5 млн. лева са изкупени бързо и парите отиват за модернизация на фабриката. През 1920 г. дружеството се преименува в „Безименно акционерно дружество Шумен – Русе“ АД, с определение № 3866 от 2 декември 1920 г. на Шуменския окръжен съд. През 1924 г. е отпечатан Уставът на дружеството. Съгласно устава, целта на дружеството е производство и продажба на пиво и склад за 50-годишен период, който може да бъде продължен по решение на общото събрание на дружеството. Основният капитал е 15 милиона лева, разпределени в 30 000 безименни акции по 500 златни лева, напълно внесени. Управлението на дружеството се осъществява от Общо събрание, Управителен съвет и Проверителен съвет. Годишните баланси на дружеството се публикуват в Държавен вестник. Пивоварните фабрики в Шумен и Русе са имали поотделно за двете фабрики администрации в състав: стопански, административни и технически директори, директори по продажбата и пласмента и по депозита, финансов съветник, главен счетоводител, домакин, майстори, техници и общ юрисконсулт и браер-пивовармайстор.

След смъртта на Франц Милде през 1924 г. Управителният съвет на „Българско пивоварно дружество Шумен – Русе“ назначава за главен майстор-пивовар първородния му син Карел Милде.Петров, Платиканов и Манчев: История …, с. 63.

1924 – 1947

През 1925 г. русенската фабрика на дружеството се закрива и тя остава да функционира като депозитен склад на Шуменската фабрика. По това време производството на бира в страната не се насърчава от държавата. Акцизът на бирата постоянно се увеличава, а консумацията намалява. По това време започва и борба и конкуренция между пивоварите и лозаровинарите. Последните искат увеличение на акциза на бирата, за да се ограничи пласмента и да не пречи на търговията на винопроизводителите. В това противопоставяне държавата дава рамо на винарите. Това дава отражение в отрасъла през 1926 г., когато заплануваното производство и пласмент на шуменската фабрика са изпълнени едва наполовина.