Смърт

За литературния герой вижте Смърт (Светът на диска).

Смъртта е пълно и необратимо прекратяване на жизнените процеси в живите организми и естествен край на всеки живот. Всеки многоклетъчен организъм рано или късно умира. При благоприятни условия на околната среда, едноклетъчните организми могат да се делят неопределено дълго време и на практика са безсмъртни.

Връзката между живота и смъртта и нейната същност са предмет на редица религиозни и философски анализи. Повечето религиозни системи се основават на вяра в някаква форма на задгробен живот или прераждане. Съвременната наука не е в състояние да обясни еднозначно произхода и същността на съзнанието при човека. Независимо от тази неопределеност, повечето съвременни учени са настроени атеистично и считат религиозните вярвания за спекулативни и антинаучни.

Науката, която изследва настъпването и особеностите на смъртта, се нарича танатология.

Същност на смъртта Всеки жив организъм се намира в повече или по-малко устойчиво термодинамично неравновесие с околната среда и вътрешно динамично равновесие, което се означава като хомеостаза. Тя се поддържа чрез метаболизма – непрекъсната обмяна на вещества и енергия между организма и околната среда. Основен признак на хомеостазата са градиентите между организма и средата: температурен градиент – при нормални условия тялото на животните винаги е по-топло от околната среда; воден градиент – сухоземните организми съдържат повече вода от околната среда, а водните – по-малко; и др.

Настъпването на смъртта се характеризира с нарушаване и пълно изчезване на хомеостазата, метаболизма и градиентите. Настъпва термодинамично равновесие между организма и околната среда. Труповете на мъртвите животни изстиват, като температурата им се изравнява с тази на средата. Мъртвите растения изсъхват и водното им съдържание се доближава до това на околната среда.Черняк, Б. В., Плетюшкина, О. Ю., Изюмов, Д. С., Лямзаев, К. Г., & Аветисян, А. В. (2005). Биоэнергетика и смерть. Биохимия, 70, 294 – 301.

Настъпване на смъртта Висшите многоклетъчни организми са изключително сложни биологични системи, които се състоят от милиарди клетки и множество подсистеми – нервна, сърдечно-съдова, дихателна и други. Даже при рязко настъпване на тежки, несъвместими с живота увреждания, организмите не умират внезапно, а в продължение на няколко минути. В някои случаи настъпването на смъртта може да продължи с часове и дори дни.

+ Фази на настъпване на смърттаКухарьков, Ю.В. Терминальные состояния (Умирание). Белорусская юридическая энциклопедия. В 4 т. Т. 4. Т-Я. – Минск, 2013. – С.16 – 18 Терминални състоянияПредагонално състояние Терминална пауза Агония Клинична смърт Биологична смърт

Настъпването на същинската, необратима биологична смърт на организма се предшества от четири терминални състояния: Предагонално състояние – настъпва значително понижение в активността на жизненоважните функции на организма. В нервната система преобладават процесите на задържане. Съзнанието отсъства или е значително замъглено. Човек слабо реагира на външни дразнители, даже на силни. Мускулният тонус и периферните рефлекси са отслабени. Дишането е повърхностно, с паузи, често неритмично. Пулсът е слаб, кръвното налягане е ниско, сърцето не изтласква достатъчно кръв. Предагоналното състояние може да продължи до 24 часа и повече, а при интензивна реанимация и изкуствено поддържане на жизнените функции – с месеци. Терминална пауза – тя е крайното проявление на предагонията. В нервната система са максимално изразени процесите на задържане. Липсва съзнание. Рефлексите са силно потиснати или напълно отсъстват. Мускулният тонус е минимален. Няма дихателни движения. Сърдечната дейност е силно потисната или отсъства, кръвното налягане е близко до нула. Терминалната пауза продължава няколко минути. След нея настъпва агония или направо клинична смърт; Агония – максимално се активират ресурсите на организма за поддържане на живота. На фона на силно изразеното общо задържане в кората на главния мозък, настъпва силно активиране на жизнените центрове на продълговатия мозък, които регулират дишането, сърдечната дейност и др. Съзнанието обикновено отсъства, но са възможни отделни проблясъци и реакция на външни дразнители. Мускулният тонус е повишен, възникват гърчове и спазми. Рефлексите в периферната нервна система са хиперактивни. Дишането е учестено и дълбоко, пулсът е ускорен, артериалното кръвно налягане е повишено. Често в състояние на агония настъпва повръщане, уриниране и дефекация. Агонията продължава няколко минути. В края на агонията изчезват нервно-рефлекторните признаци, дишането се забавя и изчезва съвсем, понижава се кръвното налягане и сърцето спира да бие. Обикновено първо спира дишането, а след него – сърдечната дейност, но понякога жизнените дейности спират в обратен ред. клинична смърт – състояние, близко до смъртта, при което отсъстват жизненоважни функции на централната нервна система, дишането и сърдечната дейност. Основната разлика на клиничната от биологичната смърт е, че клиничната смърт е обратима. В състоянието на клинична смърт все още не са настъпили необратими нарушения в организма. Клиничната смърт продължава няколко минути. При някои състояния, като общо преохлаждане на организма, клиничната смърт може да продължи по-дълго. При изкуствено поддържане на живота клиничната смърт може да продължи със седмици и месеци.

Биологична смърт

Биологичната смърт е окончателно, необратимо прекратяване на жизнените процеси в организма (край на живота). От правна и медицинска гледна точка биологичната смърт се счита за настъпила, когато:Акопов, В.И. Судебная медицина:учебник для СПО – Москва. Издательство Юрайт, 2016. – 478 с. са изчезнали всички функции и реакции на централната нервна система – съзнание, спонтанни движения, реакции на звукови и болкови дразнения, роговичен рефлекс, зениците са максимално разширени () и не реагират на светлина; липсва сърдечна дейност за не по-малко от тридесет минути; липсва биоелектрическа активност на сърцето или при електрокардиография се установяват само фибрилации с ниска амплитуда; не се установява пулс на сънните и бедрените артерии; устойчиво отсъстват самостоятелни дихателни движения; установява се атония на всички мускули.

Съвременното развитие на медицината, интензивното лечение и реанимацията позволяват изкуствено поддържане на живота чрез изкуствено дишане и други мероприятия в продължение на седмици, месеци и дори години след смъртта на мозъка. За установяване на смърт като трайно и необратимо прекратяване на всички функции на главния мозък, включително функциите на мозъчния ствол, се използват редица критерии. Електроенцефалографските критерии за мозъчна смърт се потвърждават чрез двукратно, най-малко през шест часа, електроенцефалографско (ЕЕГ) изследване, при което се установява липса на електрическа активност на мозъка в продължение на не по-малко от тридесет минути. При изследването се спазват следните изисквания на Международната федерация по електроенцефалография и клинична неврофизиология относно електроенцефалографския контрол при установяване на мозъчна смърт:Наредба № 14 от 15 април 2004 г. за медицинските критерии и реда на установяване на смърт. Издадена от Министерството на здравеопазването, обн. Държавен вестник бр.39 от 12 май 2004 г., изм. и доп. ДВ. бр.32 от 2 април 2013 г. Електроенцефалографският апарат, с който се извършва електроенцефалографското изследване, да има най-малко осем канала. При монополярните отвеждания електродите се разполагат задължително във фронталната, темпоралната, париеталната и окципиталната област на главата с индиферентен електрод в областта на вертекса, мастодоидната зона или ушната мида. При биполарните отвеждания междуелектродното разстояние трябва да бъде 10 см; импедансът на отвеждането да е под 10 килоома при използване на времеконстанта 0,3 сек. и при необходимост филтри на 48 – 52 херца. При изследването една част от електроенцефалографския запис се провежда при усилване 2 мкв/мм при задължително калибриране на всички канали. Разчитането на записа се извършва само от квалифициран електроенцефалографист.

Тъканна и органна смърт Нормалното отмиране на клетки и тъкани в живите организми се нарича апоптоза. Умирането на отделни тъкани и органи в организма, вследствие на болестни процеси, се нарича некроза.

Различните тъкани и органи в организма имат различна устойчивост на кислороден глад и преживяват различно дълго време след окончателната биологична смърт на организма. Първо умира нервната тъкан – кората на главния мозък, гръбначния мозък и периферните нерви. След това умират костният мозък и паренхимните органи с висок метаболизъм – черен дроб, панкреас, сърце. По-късно умира гладката и напречнонабраздената мускулна тъкан. Последни умират костите, съединителната тъкан и покривният епител (кожа, роговица, зъби, нокти).

Разликите в настъпването на тъканната и органната смърт имат значение за експлантацията на тъкани и органи от труповете, за трансплантация, както и в съдебната медицина за определяне на времето на настъпване на смъртта.

Суправитални реакции Поради разликите в настъпването на тъканната и органната смърт понякога се наблюдават жизнени реакции на труповете след смъртта. Тези жизнени реакции на труповете се наричат „суправитални реакции“. След удар с тъп предмет (перкусионен чук или пластмасова сантиметрова линия) настъпва: разгъване на пръстите и дланите след удар на около 5 см под лакътя; съкращения на мускулите след удар по предната или вътрешната повърхност на бедрата, или вътрешния край на лопатката.

Тези суправитални реакции се наблюдават до два-три часа след смъртта на човека.

След подаване през иглени електроди на постоянен прав електрически ток с напрежение 4,5 V на устните се наблюдават мускулни съкращения на лицето до шест-седем часа след смъртта, а на клепачите – до десет-дванадесет часа.

До двадесет и четири часа след смъртта може да се наблюдава разширяване или свиване на зеницата след инжектиране съответно на атропин или пилокарпин в предната очна камера.

Класификация на смъртта От социална и правна гледна точка смъртта може да бъде: ненасилствена: преждевременна – в резултат на заболяване; естествена – от старост; насилствена: убийство; самоубийство; нещастен случай.

Независимо от многообразието от причини и обстоятелства, които могат да доведат до смърт, от медицинска гледна точка смъртта настъпва в резултат на: спиране на дишането () или спиране на сърдечната дейност ().

Тези две състояния в медицината са известни като „преддверия на смъртта“ ().

Съдебномедицинското изследване на тялото след смъртта се нарича аутопсия. Изравянето на тела и останки от земята с цел изследване се нарича ексхумация. Мястото за съхранение на трупове се нарича морга.

Следсмъртни изменения

След смъртта в труповете настъпват редица биохимични и анатомични промени. Измененията, които настъпват през първото денонощие след смъртта, се означават като ранни, а тези, които настъпват след повече от един ден – като късни следсмъртни изменения.

+Следсмъртни изменения на труповете измененияначалопълно развитие Ранни Трупна бледостняколко минутидо половин час Трупно изстиванелице и длани – след 1 – 2 ч.;туловище – след 2 – 4 ч.1 денонощие Трупно изсъхване2 – 4 ч.различни срокове Трупно вкочаняване1 – 3 ч.до 24 ч.;изчезва след 3 – 6 дни Послесмъртни петнахипостаза – 2 – 3 ч.;стаза – 12 – 24 ч.имбибиция – над 24 ч. Разлагане (автолиза)2 – 6 ч.различни срокове Късни А. Разрушаващи Гниене1 денмесец и повече Б. Консервиращи Мумифициране1 месецтри и повече месеца Осапуняване2 – 3 седмицишест и повече месеца