Делчо Тодоров Гогов, известен като Делчо Тодоров, е български общественик, политик, стопански деец и офицер. Член е на Радикалдемократическата партия. Кмет на Харманли (1928 ‒ 1930), народен представител в XXI (1923 ‒ 1927) и XXV (1940 ‒ 1944) обикновено народно събрание. След Деветосептемрийския преврат (1944) е осъден на смърт от т.нар. Народен съд и разстрелян.
Биография Роден е на 15 януари 1891 година в хасковското село Криво поле. След като завършва основното училище в Иробас, той продължава образованието си в старозагорската гимназия. През 1908 г. се дипломира и за кратко време учителства в с. Кралево. Завършва Военното училище в София. Взема участие в Балканските и Първата световна война. Награждаван е с ордени за храброст, а след това се уволнява с чин капитан от запаса.
Трудният следвоенен живот в България не бил лишен от възможности за развиване на стопанска дейност. Доброто образование и амбициите на Д. Тодоров го насочват към тютюневата търговия, която по това време предлагала в региона най-добрите перспективи. По това време съдбата го среща с Невена ‒ дъщерята на харманлийския търговец Кирил Пенев и наследница от големия коприщенски род Старирадеви. Не след дълго Делчо Тодоров поема търговската дейност на Кирил Пенев, но я разширява с тютюнева търговия и започва да отваря манипулационни салони в Харманли, а не след дълго и в Хасково. На 30 април 1920 г. в Харманли е образувано „Безименно акционерно дружество „Арда“ с капитал от 500 000 лв. Делчо Тодоров е избран за член на проверителния съвет на дружеството.
Наред с търговията с тютюни, Делчо Тодоров открива печатница „Чикаго“ в Хасково и издава вестник „Утринна поща“, като същевременно е и негов главен редактор. След като българските войски се оттеглят през 1944 година от Беломорска Тракия, Делчо Тодоров им предава тютюн на стойност 117 млн. лева като част от репарациите за окупацията на областта.
Няколко пъти е общински съветник, а от 1928 и 1930 е кмет на Харманли. Докато е кмет, електрифицира града и 3 близки села. В Харманли е подпредседател на местното дружество на запасните офицери. Депутат е в XXI и XXV обикновено народно събрание. Като такъв е осъден на смърт от Втори състав на „Народния съд“ и екзекутиран заедно с Марко Сакарски на 1 февруари 1945 година. Реабилитиран е посмъртно с Решение № 243 на Върховния съд на Република България от 26 август 1996 година.
Бележки
Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Кметове на Харманли Категория:Жертви на Народния съд Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Български офицери от Тракия Категория:Български капитани Категория:Тридесет и втори випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Български търговци Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Подсъдими по процеса на Втори състав на Народния съд Категория:Родени в област Хасково Категория:Починали в София