Иван Жельов Добровски е просветен деец и общественик от времето на Българското Възраждане.
Биография Млади години и образование Син на сливенски калпакчия и търговец, негов брат е елинистът Панайот Добровски. Добровски посещава гръцкото училище в града (1819 – 1821). Поради болест прекъсва учението си и започва работа в бакалски дюкян. След Руско-турската война от 1828 – 1829 г. семейството му се преселва в Плоещ. Добровски става деловодител на търговеца Параскевас Николау в Одеса, а впоследствие – на вуйчо си А. х. Костов в Цариград. Със спестените от това пари заминава да учи в прочутата тогава школа на Теофилос Каирис на остров Андрос (1836 – 1839). След закриването ѝ продължава образованието си в Атина (1839 – 1840).
Книжовна и обществена дейност Заедно с други ученици на Каирис Добровски основава Славяно-българско ученолюбиво дружество.Данова, Н. Българските ученици на остров Андрос. – Исторически преглед, 1996, кн. 1, 32 – 69. Негов председател е Захари Струмски, а Иван Добровски е негов деловодител.Кой кой е сред българите XV-XIX век, исторически енциклопедичен сборник, под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев, Анубис 2000, 57 стр. Целта е новооснованата организация да помогне за национално пробуждане на българите.
През 1840 – 1847 г. Добровски пътува до Белград, Букурещ, Сливен, Цариград. През 1847-1850 учителства на остров Самос. Най-накрая се установява във Виена (1848). Тук попада в славянска среда - движи се сред чехи и хървати. Запознава се дори с Павел Шафарик. С паричната помощ на Антон Цанков издава във Виена пет книжки на енциклопедичното списание „Мирозрение“ (1850 – 1851).www.bulgc18.com През 1851 посещава Румъния, Германия и Англия; стига дори до Ню Йорк. През 1851 той общува с дейците, които две години по-късно ще основат Добродетелната дружина. През 1852 той се свързва със Славянофилските кръгове в Русия и съставя изложения до император Николай I (1825-1855), за автономно българско княжество с участието на руски войски. Между 1853 и 1855 пътува в Германия и Англия; стига дори до Ню Йорк. Връща се в родината си и учителства в елинското взаимоспомагателно училище Котел (1855 – 1859), където въвежда изучаване на френски език. Той участва в легалните националносвободителни движения.
През 1870 г. издава в Букурещ два броя на подновеното списание „Мирозрение, или Български инвалид“. Избран е да представлява Сливен на Първия църковно-народен събор (1871). Посещава Санкт Петербург и подава до император Александър II изложение за освобождаването на заддунавските славяни (1873). През 1874 – 1879 г. живее в Цариград, но не участва в обществения живот. Изпада в материално затруднение, но за заслугите си е подпомаган финансово от Българската екзархия.
След Освобождението е уредник на Пловдивската библиотека (1882 – 1883). В Пловдив Иван Шишманов се среща с Добровски малко преди смъртта му и записва неговите житейски спомени.
Памет На Иван Добровски е наречена улица в квартал „Васил Левски“ в София (). Външни препратки Данни за дейността на Иван Добровски във варненската преса
Литература Шишманов, И. Иван Добровски (по лични спомени и съобщения). – В: Шишманов, И. Избрани съчинения. Т.1. С., 1965, 298 – 333 Данова, Н. Каталозите на библиотеката на Иван Добровски. – Известия на Народната библиотека „Кирил и Методий“, 22, 1994, 346 – 389 Данова, Н. Иван Добровски в перспективата на българския XIX век. С., 2008 Колева, Р. Иван Добровски и Областната библиотека и музей на Източна Румелия. – Народна библиотека „Иван Вазов“. Годишник, 2005 – 2013, 98 – 115
Бележки
Категория:Български общественици Категория:Български просветни дейци Категория:Български журналисти Категория:Български библиотекари Категория:Български възрожденци Категория:Родени в Сливен Категория:Починали в Пловдив