Софийският университет „Свети Климент Охридски“, съкратено СУ „Св. Климент Охридски“, е най-старото и най-голямо висше училище в България. Според световната класация на университетите към 2020 г. университетът се намира между 601-во и 650-о място.Софийският университет „Св. Климент Охридски“ се изкачи със 150 места в световната класация, dariknews.bg, 18.11.2020, 14:40 ч. Университетът е създаден на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс. Централната част на сградата на СУ на стойност 6 млн. златни лева е построена с дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито скулптури красят нейната фасада. Първият ректор на Софийския университет е акад. Александър Теодоров-Балан.

История

Основаване

През 1880 г. Министерството на просвещението на току-що възстановената българска държава внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата, чиято идея е да се създаде българско висше училище, което да приема завършилите обучението си в реалните и класическите гимназии. Едва през 1887 г. е издадена наредба от министъра на просвещението Тодор Иванчов за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София. Във временния правилник е предвидено функционирането само на историко-филологическо отделение.

На заседанието си от 8 декември 1888 г., отчитайки доброто начало на Висшия педагогически курс, Народното събрание взема решение и приема закон за преобразуването му във Висше училище. На 29 януари 1889 г. в присъствието на Иван Шишманов, представител на Министерство на народното просвещение, е избран първият ректор на висшето училище – Александър Теодоров-Балан – измежду първите му седем преподаватели – т. нар. „нови седмочисленици“, сред които Любомир Милетич, Иван Георгов и Никола Михайловски. През 1904 г. е преименуван на университет.

Криза от 1907 г.

На 3 януари 1907 г. група студенти организира демонстрация срещу княз Фердинанд пред Народния театър. На следващия ден – 4 януари – Министерският съвет постановява указ, който нарежда закриването на университета за срок от 6 месеца и уволняването на всички професори, доценти и лектори. Проф. Иван Шишманов, който е един от законотворците на кодекса за автономия на университета, подава оставка като министър на просветата. На негово място идва Никола Апостолов, който постановява откриването на университета със „съвършено нови преподаватели“. Академичната 1907/1908 г. започва с преподаватели чужденци и довчерашни гимназиални учители. Събитията имат своя отзвук в обществото и последвалата реакция е много показателна. По думите на доц. Тодор Попнеделев, зам.-декан на историческия факултет, при 70 души преподаватели се записват 7 студенти. Университетът отново отваря врати едва в края на януари през следващата 1908 година, само няколко седмици след сформирането на ново правителство на Демократическата партия, ръководено от Александър Малинов, което възстановява старите преподаватели.

1919 – 1945 г.

По време на Втората световна война, след голямата бомбардировка над София на 10 януари 1944 г., университетът е евакуиран в Ловеч.

Ректори До 1944 г. мандатът на ректорите е една година, без право на последователно избиране. От 1944 г. мандатът на ректорите е две години с право на последователно избиране, но без право на трети мандат. От края на 60-те години и началото на 70-те години мандатът на ректорите е четири години с право на последователно избиране, но без право на трети мандат.

Към 2021 г. броят на ректорските мандати е 84, а на ректорите – 56. Списък на ректорите на Софийския университетСписък на ректорите, сайт на СУ.:

№ име мандат 1. Александър Теодоров-Балан 1888 – 1889 2. Димитър Агура 1889 – 1890 3. Емануил Иванов 1890 – 1891 4. Иван Георгов 1891 – 1892 5. Димитър Агура (2-ри път) 1892 – 1893 6. Емануил Иванов (2-ри път) 1893 – 1894 7. Димитър Агура (3-ти път) 1894 – 1895 8. Марин Бъчеваров 1895 – 1896 9. Александър Теодоров-Балан (2-ри път) 1896 – 1897 10. Георги Златарски 1897 – 1898 11. Иван Георгов (2-ри път) 1898 – 1899 12. Никола Добрев 1899 – 1900 13. Любомир Милетич 1900 – 1901 14. Георги Златарски (2-ри път) 1901 – 1902 15. Александър Теодоров-Балан (3-ти път) 1902 – 1903 16. Бончо Боев 1903 – 1904 17. Георги Златарски (3-ти път) 1904 – 1905 18. Иван Георгов (3-ти път) 1905 – 1906 19. Стефан Киров 1906 – 1907 20. Димитър Агура (4-ти път) 1907 – 1908 21. Пенчо Райков 1908 – 1909 22. Михаил Поповилиев 1909 – 1910 23. Беньо Цонев 1910 – 1911 24. Стефан Юринич 1911 – 1912 25. Стефан Киров (2-ри път) 1912 – 1913 26. Васил Златарски 1913 – 1914 27. Георги Бончев 1914 – 1915 28. Анастас Иширков 1915 – 1916 29. Иван Георгов (4-ти път) 1916 – 1917 30. Георги Шишков 1917 – 1918 31. Иван Георгов (5-и път) 1918 – 1919 32. Александър Цанков 1919 – 1920 33. Методий Попов 1920 – 1921 34. Любомир Милетич (2-ри път) 1921 – 1922 35. Захари Караогланов 1922 – 1923 36. Васил Моллов 1923 – 1924 37. Васил Златарски (2-ри път) 1924 – 1925 38. Стефан Петков 1925 – 1925 39. Владимир Алексиев 1926 – 1927 40. Гаврил Кацаров 1927 – 1928 41. Георги Шишков (2-ри път) 1928 – 1929 42. Стефан Баламезов 1929 – 1930 43. Стоян Киркович 1930 – 1931 44. Богдан Филов 1931 – 1932 45. Любен Диков 1933 – 1934 46. Васил Моллов (2-ри път) 1934 – 1935 47. Михаил Арнаудов 1935 – 1936 48. Георги Манев 1936 – 1937 49. Георги Генов 1937 – 1938 50. Александър Станишев 1938 – 1939 51. Янаки Моллов 1939 – 1940 52. Стефан Цанков 1940 – 1941 53. Стефан Ангелов 1941 – 1942 54. Димитър Кацаров 1942 – 1943 55. Любомир Чакалов 1943 – 1944 56. Димитър Силяновски 1944 57. Стефан Баламезов (2-ри път) 1944 – 1945 58. Димитър Ораховац 1945 – 1947 59. Георги Наджаков 1947 – 1951 60. Владимир Георгиев 1951 – 1956 61. Даки Йорданов 1956 – 1962 62. Димитър Косев 1962 – 1968 63. Пантелей Зарев 1968 – 1972 64. Христо Христов 1972 – 1973 65. Благовест Сендов 1973 – 1979 66. Илчо Димитров 1979 – 1981 67. Георги Близнаков 1981 – 1986 68. Минчо Семов 1986 – 1989 69. Никола Попов 1989 – 1991 70. Николай Генчев 1991 – 1993 71. Иван Лалов 1993 – 1999 72. Боян Биолчев 1999 – 2007 73. Иван Илчев 2007 – 2015 74. Анастас Герджиков 2015 – 2023 75. Георги Вълчев 2023 – 2026 76. Първан Първанов 2026 77. Елиза Стефанова 2026 – настояще

Ректорски съвет Ректор: проф. д-р Елиза Стефанова Заместник-ректор по учебната дейност – ОКС „Бакалавър“ и „Магистър“ и ОНС „Доктор“: проф. д-р Мадлен Данова Заместник-ректор по научноизследователска и научна проектна дейност: чл. кор. проф. дхн Тони Спасов Заместник-ректор – стопанско управление и финанси: доц. д-р Атанас Симеонов Заместник-ректор – администрация и информационни дейности: доц. д-р Първан Първанов Заместник-ректор – академичен състав, акредитация и рейтинги: проф. д-р Стоян Шишков Заместник-ректор – кариерно развитие, алумни, връзки с работодателите и бизнеса: проф. дикн Соня Милева-Божанова Заместник-ректор – международна дейност: проф. д-р Ренета Божанкова

Учебна структура Факултети Структурни звена на Софийския университет Факултет Година на основаване Исторически факултет 1889Основан през януари 1889 г. като част от Историко-филологическия факултет Факултет по славянски филологии 1889Основан през януари 1889 г. като част от Историко-филологическия факултет Юридически факултет 1892 Факултет по математика и информатика 1889 Богословски факултет 1923 Факултет по химия и фармация 1962 Биологически факултет 1963 Геолого-географски факултет 1963 Физически факултет 1963 Факултет по журналистика и масова комуникация 1974 Факултет по класически и нови филологии 1979 Факултет по науки за образованието и изкуствата 1983 Факултет по педагогика 1986 Философски факултет 1986 Стопански факултет 1990 (1944 – 1951) Медицински факултет 2007 (1917 – 1950)

Понастоящем в СУ има 16 факултета и 3 департамента, в които се обучават 22 000 студенти.

Департаменти Департамент за езиково обучение и продължаваща квалификация Департамент за информация и усъвършенстване на учители Департамент по спорт

Сграден фонд Софийският университет не е концентриран на едно място по типа „кампус“. Основните струпвания на сгради са:

Ректорат на университета (сградите на Ректората и Университетската библиотека), бул. „Цар Освободител“ 15 Богословски факултет, пл. „Света Неделя“ 19 Химически, Физически и Математически факултети, бул. „Джеймс Баучър“ 1 и 5 основно Стопански факултет и специалности на Философския факултет и Факултета по науки за образованието и изкуствата, бул. „Цариградско шосе“ 125 (бл. 1, 2, 3 и 4) Факултет по журналистика и масова комуникация, ул. „Московска“ 49 Медицински факултет, ул. Козяк 1 Център за източни езици и култури, бул. „Тодор Александров“ 79 други сгради в София и околностите, както и в Балчик, Варна и Китен.

Основната сграда, символ на университета – ректоратът, както и по-късно построената Университетската библиотека са създадени главно благодарение на дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, управлявано от ефорията „Евл. и Хр. Георгиеви“, разполагала с фонд от 6 милиона златни лева в края на XIX век.

Ректорат

През 1906 г. е обявен конкурс за сграда на държавен университет. Той е спечелен от идеен проект на френския архитект Жан Бреасон. Първоначално проектът представлява ансамбъл от десетина сгради, които трябва да се разположат върху сегашното място на университета, бившия царски манеж (днес там е Националната библиотека) и Докторската градина. Проектът обаче се оказва прекалено амбициозен и строителните планове така и не са завършени преди избухването на Първата световна война през 1914 г. Във войната България се оказва на губещата страна, преживява национална катастрофа и е принудена да изостави грандиозните архитектурни замисли. През 1920 г. ефорията възлага на арх. Йордан Миланов да преработи първоначалните проекти в една сграда.

Строителството започва на 30 юни 1924 г. с тържествено полагане на основния камък, ръководството на работата е поето от арх. Миланов. Същата година арх. Бреасон завежда и на следващата година спечелва дело за нарушени авторски права и ефорията му изплаща обезщетение. Строителството продължава и арх. Миланов влага всичко от себе си в него. Той работи буквално до последни сили. Повален е от тежка простуда и издъхва на строежа на 8 февруари 1932 година. Сградата е тържествено осветена на 16 декември 1934 година. Пред фасадата са поставени изработените от скулптора Кирил Шиваров бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет – братята Евлоги и Христо Георгиеви. Разнообразната украса на сградата е дело на скулпторите Михайло Парашчук, Любен Димитров и Любомир Далчев.

През 1940 г. започва изграждане на разширение с добавяне на две крила към университета. То е възложено на арх. Любен Константинов. Втората световна война довежда до забавяне на строителството. То е продължено чак през 50-те години, а окончателно Северното крило е завършено едва през 1985 г. В завършването участва и арх. Спас Рангелов.

Университетска библиотека

Ефорията започва строежа на университетската библиотека в средата на 1930 г. Проектът е изработен от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Сградата на библиотеката е завършена и е осветена едновременно с ректората на 16 декември 1934 г.

Университетско издателство

Университетът има Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ (съкращавано УИ „Св. Климент Охридски“), което издава книги, списания и др.

Кандидат-студенти година кандидати прием за място специалности 2006 16 117 4100 3,93 2007 12 867 5100 2,52 88 2008 11 308 5800 1,95 2009 10 720 5162 2,08

Други