Пирдопският апостол е българска книга, считана отначало за среднобългарско ръкописно произведение, обявено после за мистификация на новобългарски език.
Съхранява се в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (№ 497). Отделен лист от ръкописа се пази в Църковноисторическия и архивен институт (№ 407)Христова, Б., Е. Мусакова, Е. Узунова, Опис на славянските ръкописи в Църковно-историческия и архивен институт, София. Т.1. С., 2009, 133, 238, също в София. Състои се от 130 пергаментови листа.
В миналото е съхраняван в църквата „Успение на св. Богородица“ в Пирдоп, където е описан за първи път от книжовника Васил Чолаков през 1870 г. Анализиран е обстойно през 1890 година от пирдопчанина Васил Балджиев, преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет.
Изпратен е в Народната библиотека „Кирил и Методий“ от Пирдопското черковно–училищно настоятелство през 1914 година. Обявен е за късен фалшификат почти веднага след това. Основание дават новобългарският език на текста, както и съмнителните обстоятелства около съхраняването му.Бюлетин на Археологическия институт при БАН, Томове 4–7, 1915 г. стр. 81 Твърди се, че е открит зазидан в ниша на останките на разрушената Еленска базилика (част от опожарения и разрушен в 1700 г. Еленския манастир „Св. Илия“).
Проф. Марин Дринов през лятото на 1869 г. съветва Нешо Бончев да отиде в Пирдоп, за да прегледа и опише ръкописите, които се намират там. Според Дринов в ръкопис от тях имало запис от времето на патриарх Евтимий.Динеков, П. „Живот, дейност, трудове на Ст. Н. Шишков“ – в „Родопа“, 14, № 5, с. 1; Василева, С. „За Ст. Н. Шишков“ — в „Родна реч“, 8, № 5, с. 231 Към апостола според Чолаков е била приложена летописна бележка (приписка), която свидетелствала как след превземането на Търновград от турците патриарх Евтимий Търновски заминал за Еленския манастир „Св. Илия“.Чолаков, „Панагюрище“, сп. „Читалище" год. IV, бр. 10, Цариград 1874, стр. 274 – 275. Патриархът бил намерил там прибежище при „пирдопския княз Момчил“. Странното в случая е, че името на град Пирдоп се появява за първи път през XVIII век, но фигурира в приписката, която би следвало да е с 5 века по-стара.В поменика на Варовитешкия манастир в Етрополско през XVII в. градът се споменава с име Протопопинци (Мутафчиев, СбБАН 27, 59, 60); а като Пирдоп едва в приписка от 1727 г. (Цонев, Опис, 341 – 342). По-късно оригиналът на бележката бил изгубен, но текстът ѝ е съхранен в публикацията на Васил Чолаков.„Литературна мисъл“, XXXIII, кн. 5-7, Институт за литература (БАН), 1989, стр. 59
Според палеографски анализ на запазения препис в случая се отнася за мистификация, най-вероятно от първата половина на XIX век.Старобългарска литература, кн. 16-19, Институт за литература (БАН), 1984, стр. 76 За автор на приписката се представя някой си Радослав Вельов от Клисура, който е оприличаван от изследователи на друг литературен герой от възрожданската епоха – Методий Драгинов от Корова.„Старобългарска литература“, томове 16-19, Институт за литература (БАН), 1984, стр. 76 За последния се предполага, че е мистификация, създадена от книжовника Стефан Захариев.Бернар Лори, „Летописът на поп Методий Драгинов като литературно произведение от 19. век“ , „Либерален преглед“, 8 май 2014 г. Възможно е мистификацията с приписката за пирдопския княз Момчил да е дело на книжовника Тодор Пирдопски„Паисий Хилендарски: епоха, личност, дело“, Велчо Велчев, „Народна просвета“, 1981, стр. 37 или на самия Чолаков.Вж. бел. 19 на стр. 353 от „История на българите“ на акад. Константин Иречек (изд. „Наука и изкуство“, 1978 г.) под редакцията на проф. Петър Хр. Петров, където е отбелязано, че Перитор е превърнат в балканския градец Пирдоп, а намерените уж от В. Чолаков сведения в някакъв си ръкопис от Пирдоп (напечат. в „Читалище“, 1874, стр. 274) са груба фалшификация.
В района има легенда, според която Момчил войвода бил родом от село Лъджене (дн. Антон), но живял в Пирдоп.Константин Иречек, „Пътувания по България“, предговор Стоян Аргиров и Евлоги Бузашки, поредица „Българско историческо наследство“, изд. „Наука и изкуство“, 1974 г., стр. 363 Подобни легенди за Момчил го свързват (вероятно по името на неговата крепост Перитор в днешна Гърция) с Пирдоп, Пирот в Сърбия и Пирлитор в Черна гора.Бележити българи, Борис Чолпанов, Васил Гюзелев, Симеон Митев, Том 1, Държавно военно издателство, 1968 г., стр. 308
Бележки
Литература Иванов, М. „Палеографически, граматически и критически особености на Пирдопския апостол“ – в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, 6, 1891 г., 83 – 112
Външни препратки Кратко описание и дигитално факсимиле на ръкописа
Категория:Литературни мистификации Категория:Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Категория:Среднобългарска литература Категория:Български ръкописи Апостол Апостол