Етропо̀лска планина̀ е планина в най-източната част Западна Стара планина, Софийска област, между Ботевградския и Златишкия проходи.

Географско положение, граници, големина Етрополска планина се издига в най-източната част на Западна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 20 км и ширина 10 км. На запад Ботевградския проход (Арабаконак, 970 м) я отделя от планината Мургаш, а на изток Златишкия проход (1385 м) – от Златишко-Тетевенската планина на Средна Стара планина. На север достига до малката Етрополска котловина, а на северозапад, чрез седловина висока 1140 м се свързва с планината Било. На юг се спуска стръмно към Камарската и Златишко-Пирдопската котловина, а чрез планинския праг Гълъбец се свързва с Ихтиманска Средна гора.

Билото на планината е остро, гребеневидно. Южните ѝ склонове обърнати към Подбалканските котловини са стръмни и дълбоко разчленени от Буновска река (десен приток на Тополница) заедно с левия си приток Мирковска река, а северните – силно разчленени от реките Малки Искър и Бебреш и техните притоци.

Западната част се пресича от малко използван път от Етрополе за село Стъргел през Етрополския проходмного често проходът се бърка със Златишкия проход, който отделя планината от Златишко-Тетевенската планина (1401 м).

Върхове Най-висока точка е връх Мара Гидия (1789,8 м), разположен в средата на планината. Име Кота (m) Мара Гидия 1789,8 Етрополска Баба 1787,2 Челопечка Баба 1722 Баба Звездец 1654,8 Мургана 1639

Геоложки строеж Образувана е върху южното крило на Етрополската антиклинала. Изградена е от гранити, палеозойски кристалинни скали и горнокредни варовикови, песъчливи и глинести скали. В тази връзка е и находището на медна руда – „Елаците“ и наличието на залежи от желязна руда.

Почви Почвите са кафяви горски и сиви горски и планинско-ливадни.

Флора Билото е обрасло с храстова и тревна растителност. Северните склонове са покрити с букови гори, а южните в по-голямата си част са обезлесени, засегнати силно от ерозия и на места с петна от буково-габърови гори.

Населени места По южното подножие на планината са разположени селата Буново, Мирково, Стъргел, Църквище и Челопеч, а по северното – град Етрополе и село Бойковец.

Туризъм Хижи В Етрополска планина се намират следните хижи:

Име НадморскаВисочина (m) Действаща Места Ток Вода „Чавдар“ 1450 Да 30 Да Да „Звездец“ Да Да Да „Мургана“ 1385 Да 60 Да Да „Кашана“ 1340 Да 30 Да Да

Пътища По най-източната част на планината, през Златишкия проход, на протежение от 25 км преминава участък от второкласен Републикански път II-37 Ябланица – Панагюрище – Пазарджик – Пещера – Доспат – Барутин.

Вижте също Списък на планините в България

Топографска карта

Източници

Стара планина пътеводител

Категория:Дялове на Стара планина Категория:Софийска област