Св. Йоан Лествичник () е византийски духовен писател и светец. Източноправославната църква чества паметта му на 30 март и в четвъртата неделя на Великия пост.
Животопис Написаното от монаха Даниил житие на Йоан Лествичник е бедно откъм биографични сведения.Patrologia Graeca (ed. J.-P. Migne). T. 88. Paris, 1864, 596-608. Не е известно къде той е роден. Получава високо и всестранно образование – оттам званието му „схоластик“ („учен“). На 16 години приема монашески подстриг и се заселва като отшелник в подножието на планината Синай. След 40-годишен подвиг е избран за игумен на Синайския манастир, където и умира.
Трудове Трите запазени произведения на Йоан са „Послание до пастира“,Patrologia Graeca (ed. J.-P. Migne). T. 88. Paris, 1864, 1165-1209. „Писмо до Йоан Раитски“Patrologia Graeca (ed. J.-P. Migne). T. 88. Paris, 1864, 625-628; Попова, Т. Иоанн Иоанну радоватися (Послание Иоанна Синайского Иоанну Раифскому). – Palaeoslavica, 11, 2003, 240-245. и „Лествица“ („Стълба“).Patrologia Graeca (ed. J.-P. Migne). T. 88. Paris, 1864, 629-1164. Първото обяснява отговорностите на духовния отец към поверените му монаси. Второто е кратко писмо до игумена на съседния на Синай Раитски манастир, който поискал Йоан да му изпрати изложение на своя духовен опит. Третото е, собствено, отговор на молбата на раитския игумен. То разглежда християнските добродетели и противоположните им пороци в 30 глави, образуващи „стъпала“, по които душата постепенно възхожда към Бога. Както монаси, така и миряни могат да достигнат спасение по този път. Първото стъпало е „отхвърляне на суетния земен живот“, последното – „любовта, надеждата и вярата“.
„Лествицата“ била широко четена през Средните векове и е известна в голям брой ръкописи.Попова, Т. Г. К вопросу о количестве славянских рукописей Лествицы Иоанна Синайского. – Археографски прилози, 29/30, 2007-2008, 7-34; Попова, Т. Г. „Лествица“ Иоанна Синайского: каталог славянских рукописей. Köln, 2012, 1063-1073 [списък на гръцките ръкописи], 755-764 [списък на славянските ръкописи]. Възможно е първият неин български превод да е бил направен в България през Х век.Мострова, Т. За преславската основа на най-ранния превод на Лествицата. – В: Хиляда и осемдесет години от смъртта на св. Наум Охридски. С., 1993, 204-213; Мострова, Т. Към въпроса за Лествицата в славянската ръкописна традиция. – Старобългаристика, 15, 1991, кн. 3, 70–90. През XIV век тя оказва съществено влияние върху идеите на исихазма.
Бележки
Литература Богдановић, Д. Jован Лествичник у византиjскоj и староj српскоj књижевности. Београд, 1969 Лествица : Стълба за духовен живот (прев. Нюйоркски митрополит Йосиф, предговор Иван Дуйчев). С., 1982 Цоневски, И. Патрология. С., 1986, 447-448. Герасименко, Н. В., Орецкая, И. А. Иоанн Лествичник. – В: Православная энциклопедия. Т.24. Москва, 2010, 404-431 Попова, Т. Лествица Иоанна Синайского в славянской книжности. Саарбрюкен, 2011 Кенанов, Д., Гавазова, Н. Небето на безмълвието: Книгата „Лествица“ на св. Йоан Синайски и нейният старобългарски превод. Велико Търново, 2013
Вижте също Теодосиева Лествица Киприанова Лествица Охридска Лествица
Категория:Византийски духовници Категория:Християнски светци от VII век Категория:Игумени на Синайския манастир Категория:Синайски архиепископи