Константин Димитриевич Петкович, познат и като К. П. Дмитриев-Петкович, е български учен, публицист и поет и дипломат на Руската империя.

Биография

Петкович е роден на 28 август 1824 година в българското македонско село Башино село, тогава в Османската империя. Брат е на Андрей Петкович и Димитър Петкович. Учи в Ришельовския лицей (1842 – 1846), в семинарията в Одеса, „Славянска филология“ в Санктпетербургския университет (1848 – 1852).

Приемането му в университета е уредено от Захарий Княжески, който го запознава с Измаил Срезневски, Пьотър Плетньов, Арист Куник и други санктпетербургски учени. Срезневски насочва Петкович към народописни занимания, тъй като самият той се интересува от непознатата българска култура. В резултат от проучванията си Петкович оставя ръкописа „Свадебные обычаи македонских болгар“. През 1852 година превежда на български и публикува редактираните от Стрезневски „Памятники и образцы народного языка и словесности“. Превел е на български език „Зеленохорски ръкопис“ – литературна мистификация на Вацлав Ханка, известен и като „Либушин / Любушин съд“. Н. И Толстой погрешно смята този текст за част от Краловедворския ръкопис на Вацлав Ханка, макар да носи заглавието „Съдът на Любуша“. Петкович според някои данни събира български битови названия за Виктор Григорович.

Петкович е сред първите патриоти, които се обявяват за възстановяването на автокефалността на Българската църква. През 1852 г. предприема заедно с близкия си приятел Натанаил Зографски пътувания с научна цел: Константинопол, светогорските манастири, Македония, Сърбия, Хърватия, Словения, Австрия, Чехия и Полша. В 1851 година подават в Азиатския департамент и на руския министър на просвещението записка за тежкото положение на македонските българи и за нуждата от парична помощ за българските училища в Македония. На следната 1852 година правят проект за създаване на Българска матица, като към идеята им се присъединява и Партений Зографски. Идеята не се осъществява, но скоро в Браила се създава Българското книжовно дружество.

Петкович успява да издейства 1768 екземпляра учебници за българските училища. В Чехия се запознава с Вацлав Ханка, Павел Шафарик и други слависти. В 1853 г. по настояване на цариградските българи съставя записка до руското Министерство на вътрешните работи за независимостта на България.

По време на Кримската война (1853 – 1856) е извикан в Русия. Оттогава до към 1884 г. е руски дипломат във Видин, руски консул в Дубровник (1857 – 1869), Палестина и Бейрут (1870-те).

Наука През 1852 г. превежда на руски език „Фонетика на българския език“ от Франц Миклошич. Той е първият български филолог, който работи със славянските ръкописи в светогорските манастири. В неговите научни записки от пътешествието му по Атон (13 октомври – след 16 ноември 1852 г.), издадени 13 години по-късно, се срещат и живи описания на монасите и сложните отношения между славяни и гърци по време на борбата на българите за църковна независимост:

През 1853 г. Константин Петкович е дописник на „Цариградски вестник“ и „Списание на министерството на народното просвещение“ (Журнал Министерства народного просвещения). Автор е на „Български воин“ – сред първите български революционни стихотворения (1854).

В 1853 година по настояване на цариградските българи Петкович съставя обширна записка „За древните права на българската православна църква“, която е връчена на руското посолство в османската столица. В нея Петкович излага историческите основания за църковна независимост на българската нация. В заключение казва:

В писмо до Стефан Веркович на сръбски език от 10 декември 1860 година, с което му благодари за изпращането на екземпляр от „Народни песни на македонските българи“, Петкович пише:

Повечето от трудовете на Константин Петкович са написани на руски език. Пример за вижданията му за българския литературен език, стил и правопис е следващият цитат:

Умира през ноември 1898 година в Одеса.

Памет На Андрей и Константин Петкович е наречена улица в квартал „Симеоново“ в София ().

Трудове Свадебеные обычаи македонских болгар (ръкопис с дата 1850 г.) Древняя чешская песня о суде Любуши с переводом на болгарское наречие (в типографии Императорской академии наук), Санкт Петербург 1852 (превод на Зеленогорския ръкопис на В. Ханка) Очерки Белграда, ЖМНП, бр. 8, Санкт Петербург, 1853 Зографъ, блъгарска Обитель на Св. Гора. Константинополь, 13 Мая 1853. К. Д. Петковичъ, Цариградски Вестник III, бр. 136, 29 август 1853 Борис, първи християнски цар на блъгарити. Поблъгарена историйска приказка от К. Петкович, писана по словенски от Йосифина Турноградска Б. (в типографията на Тадея Дивичияна), Цариград, 1853 Момина клетва / Цариградски вестник, бр. 129, 1 август 1853 (стихотворението е публикувано под заглавие „Българска девойка и нейзыина клетва“ / Зора југословенска, Течај 2 (редактор Радослав Разлог), Загреб, 1853, с дата „Немски Градец, 28 – 30 август 1852“ Известия К. Д. Петковича о рукописях Зографского Святогорского монастыря / Известия Императорской Академии Наук по Отделению русского языка и словесности, т. 2, бр. 9, Санкт Петербург, 1853 Хрисовуља Иоанна Бранковића, деспота сербског / Гласник Друшства србске словестности, бр. 5, Београд, 1853 Блъгарски войн, 12 март 1854 (публикувано и в изданието на Петр Безсонов, „Болгарские песни из сборников Ю. И. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар“, Москва, 1855 Исторический очерк Сербской православной общины в Рагузе / Русская беседа, бр. 111, 1859 Черногорец Марко Мартинович, обучающий русских бояр (присланных Петром Великом в Венецию) мореплаванию и наутическим наукам / Морской сборник, бр. 6, Санкт Петербург, 1863 Обзор Афонских древностей (= Приложение к V-ому тому Записок Императорской академии наук, т. 6, кн. 2, прил. № 4), Санкт Петербург, 1865 Сон султана, Даница, Нови Сад, 1861 "Черногорiя и Черногорцы (очерки)", Санкт Петербург, 1877 Корици на „Борис I“

Литература А. П. Стоилов, Български книжовници от Македония през 18 и 19 век / Развитие бр. 8 – 9, 1919 А. П. Стоилов, Български книжовници от Македония 1. С. 1922, с. 89

Лилия Илиева, Галина Никодимова. Константин Петкович като езиковед. „Български език“ 3/2020

Стефан Каракостов, Македонски възрожденци. Исторически и литературни образи, ч. 1. С., 1942, с. 89 – 94 Йордан Иванов, Български старини из Македония, София 1931 (репринт 1970), с. 83, 489 Стефан Каракостов, Македония в българската революционна и културна борба. Първият революционен лирик на Македония / Литературен глас 541, 1942 Е. Георгиев, Българи и чехи в епохата на тяхното възраждане / ГСУ, ИФФ, 42, 1945 -1946, с. 77 Александар Спасов, Константин и Андреја Петкович / „Разгледи“, бр. 14, Скопје 1955 (препечатано в: Нашето препознавање, Култура, Скопје 1971 и Истражувањя и Коментари. Мисла, Скопје 1971) Никита Ильич Толстой, Страничка из истории македонского литературного языка (Переводы Любушиного суда из Краледворской рукописи на македонский язык в 19 в. / История славянских литературных языков (Институт славяноведения, Академия наук), Москва 1965, с. 17 – 34 Михаил Арнаудов, Българското книжовно дружество в Браила 1869 – 1876, С. 1966, с. 17 – 22 Харалампие Поленаковиќ, Првиот научен труд во македонската славистика / Разгледи 8/10, Скопје 1966 Харалампие Поленаковиќ, Константин Д. Петковиќ и неговите „Очерки Белграда“ од 1853 година / Нова Македонија, Скопје, 14 – 16 мај 1972 (същото и в избраните съчинения на проф. Х. Поленакович, Во екот на родното будење, Скопје 1973 г., където има 6 статии за Д. Петкович) Симон Дракул, Македонските преродбеници Константин и Андреја Петкович во светлината на нивната кореспонденција / Гласник, бр. 1 (Институт за национална историја, Скопје 1977 Мирољуб М. Стојановић, Прилози кон биографијата на Константин Петкович / Современост, бр. 3, Скопје 1979 Л. Минкова, Константин Петкович и неговата студия за сватбените обичаи на македонските българи / Български фолклор, бр. 3, 1980 Г. Тахов, Константин Д. Петкович – един от първите наши революционни поети. Неизвестни данни за неговото творчество / Струма, бр. 1, 1982, с. 161 – 165; История на България (БАН), т. 5, С. 1985, с. 314 Славяноведение в России, Москва 1988, с. 130, 160 Мирољуб М. Стојановић, Константин Петкович и Црна Гора, кн. 1, 1987 Георги Сталев, Браќата Константин и Андреја Петковиќ / Историја на македонската книжевност. Прв дел. (Институт за македонската литература), Скопје 2001, с. 208 – 216 Васил Тоциновки, Револуционерниот поет Константин Д. Петкович / Тајни и трајни пораки (Дирекција за култура и уметност), Скопје 2003, с. 59 – 70 Мирољуб М. Стојановић, Писац ствара домовину. О самоосвешћењу македонске књижевности, Ниш 2004, с. 20 – 21, с. 153 – 189: Константин Петкович и Црна гора

Бележки

Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български фолклористи от Македония Категория:Български журналисти от Македония Категория:Български писатели от Македония Категория:Български учени от Македония Категория:Български възрожденци Категория:Български публицисти Категория:Български филолози Категория:Български слависти Категория:Български поети Категория:Консули на Русия Категория:Консули в Дубровник Категория:Консули в Османската империя Категория:Българи в Руската империя Категория:Хора от община Велес Категория:Починали в Одеса Категория:Консули в България