Борис Дякович е български музеен и библиотечен работник и учен. Брат е на българските учени и общественици Владимир Дякович и Александър Дякович. Негов племенник е правистът и журналист Александър Дякович, убит от Народния съд след комунистическия преврат през 1944 г.
Биография Произхожда от семейство на бесарабски българи. Завършва румъно-българско трикласно училище в родния си Болград и класическа гимназия в Пловдив (1890). Следва право в Новорусийския университет в Одеса (1891 – 1893) и в Немския университет в Прага (1894), класическа история и археология в Сорбоната в Париж (1895 – 1898). Посещава лекции в Колеж дьо Франс и в Лувъра. Изучава антично изкуство, история и култура във Франция и Италия. В София е назначен за уредник в етнографския отдел на Народния музей (1898) и заместник-директор на Народната библиотека (1899). От 1 април 1901 до февруари 1932 година е директор на Пловдивската Народна библиотека, към която създава и Археологически музей (1910). Основател (1923) и първи почетен член (1937) е на археологическото дружество в Пловдив, действителен член на Българския Археологически институт от основаването му (1920) до смъртта си. В периода 1901 – 1906 г. реформира дейността на Народната библиотека в Пловдив. В 1909 г. участва в подготовката на Закон за народното просвещение и е автор на раздела за културните институции.
Дякович е автор на раздела за библиотеки и музеи в Закона за народното просвещение (1909). Изработва нов, модерен правилник на Народната библиотека в Пловдив (1920) и започва издаването на нейния годишник (1905). Като археолог работи в областта на тракийската и гръко-римската древност.Колева, Р. Борис Дякович: 120 години от рождението му. – Библиотекар, 1988, кн. 3, 41 – 46
Библиография „Археологически излет в крайдунавска България“. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина ХХ, София 1904, стр. 1 – 56. „Тракийска гробница при Пловдив и некрополът на древния град“. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина ХХІІ-ХХІІІ, София 1907, стр. 1 – 55. „Фриза на здравеносните божества на Тракия“. – Годишник на Нар. Библиотека в Пловдив за 1921 г., 1921, стр. 127 – 178. „Антична гробница в Кукова могила при с. Дуванлий, Пловдивско“. – Известия на Бълг. Археологически институт ІІІ, 1925, стр. 111 – 125. „Тракийска колесница при с. Могилово“. – Годишник на Нар. Библиотека в Пловдив за 1923 г., 1925, стр. 151 – 196. „Барелиефи на Тракийския конник“. – Годишник на Нар. Библиотека в Пловдив за 1924 г., 1926, стр. 135 – 174. „Образни паметници на Зевс Сбелтиурд“. – Годишник на Нар. Библиотека в Пловдив за 1926 г., 1928, стр. 1 – 20. „Тракийска гробница при с. Опълченец“. – Годишник на Нар. Библиотека в Пловдив за 1930 г., 1932, стр. 187 – 193.
Родословие
Бележки
Категория:Български музейни дейци Категория:Български библиотекари Категория:Български библиографи Категория:Български археолози Категория:Български учени от Бесарабия Категория:Родени в Болград Категория:Починали в Пловдив Категория:Погребани в Централните софийски гробища