Кола Нича или Ничя () е арумънски и български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Кола Нича е роден във влашко семейство в град Бер, тогава в Османската империя. През 1903 година участва в Илинденско-Преображенското въстание, а след това със собствена чета отбранява влашкото население срещу Гръцката въоръжена пропаганда в Македония.Писма: За братски односи помеѓу Македонците и Власите, Александар Донски, star.utrinski.com.mk, 16.10.2006 г.
През август 1906 година Георги Мучитанов влиза с чета от власи в Паяк планина и предава ръководството ѝ на Михаил Хандури. Това са Косту Дабижа, Таки Динчя и Наум Петрушевски от Крушево, Унчю Дамаш и Георги (Йори) Гаки Доду от Гопеш, и Наки Кузман от Маловища, а към тях се присъединяват още Христо Преш от Негован, Никола Макри и Муша Дарлаяни от Доляни, Кола Нича и Янчу Пендифунда от Бер, Христо Гичя Рошо от Патичино и Мита Здру от Къдрево.Costu Dabija, Tachi Dincea and Naum Petrushevski, all four from Krushevo, Unciu Damash and Ioryi Gachi Dodu from Gopesh and Nachi Cuzman from Malovishta, Hrista Presh from Negovan, Nicola Macri and Musha Darlaiani from Doliani, Cola Nicea and Iancu Pendifunda from Veria, Hristo Chicea Rosho from Paticina and Mita Zdru from Candrova. Четата се разделя на две, като действат във Воденско, Ениджевардарско и Берско около 2 години. Четата разполага със собствен печат, на който пише „Влашка Берско – Воденска чета на ВМОРО – Централисти“.Vlach Veria – Vodena band of IMRO – CentralistsMinov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.191-193. След Първата световна война се заселва в Добрич, в придадената към Румъния Южна Добруджа, а след Крайовската спогодба от 1940 година и връщането й на България, преминава в Констанца в северната й част, останала в Румъния.Creţulescu, Vladimir. The Memoirs of Cola Nicea: A Case-Study on the Discursive Identity Construction of the Aromanian Armatoles in Early 20th Century Macedonia, Res historica 41, 2016, p. 126.
По-късно спомените на Коле Нича са записани и издадени от румънския поет Кола Каратана, а Димо Наун Димчев ги издава на македонска литературна норма под заглавие „Дневникот на Арматолот“.Донски, Александър. Грчкиот терор против власите во Епир и Македонија (1) , www.mn.mk, 28.12.2011 г.
Външни препратки
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Македонски власи Категория:Български революционери от Македония Категория:Родени в Бер Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Дейци на ВМОРО от арумънски и мъгленорумънски произход Категория:Дейци на румънската пропаганда сред куцовласите