Ё, ё е седмата буква от руската и беларуската азбука и обозначава йотирания звук [jɵ].
Употреба В руския език буквата обозначава следните звукове:
1. звука [ɵ]: след мека съгласна: гребёнка, овёс, молодёжь, ползём, лёжа, мёд, днём, пёс, брёл, всё, тётя, Фёдор; след съгласните – ч, ж, ш, щ [ɕː]: жжём, чёрт, шёлк, щёлкать; 2. йотирания звук [jɵ]: в началото на думата: ёлка, ёж, ёмкость; след гласна в средата на думата: заём, её, остриё, боёк, куёт, плюём. Буквата Ё е винаги ударена, като в неударена позиция на нейно място се използва Е, което в руския език се произнася редуцирано, почти като [ɪ].
История Звукът [ɵ] в руския език съответства на праславянското ⟨e⟩, което в ударена позиция се депалатилизира във фонемата /o/. В съвременния руски език тази фонема има произношение [ɵ] след [j] и меки съгласни поради алофония. Тъй като тази звукова промяна се развива след създаването на кирилицата, звукът [jɵ] продължава да се изписва с буквата Е, макар и вече да не се произнася така. Впоследствие се слагат две точки над Е, когато се произнася [jɵ], за да се различава от другата звукова стойност на Е, а именно [je].
Вижте също Е
Ё