Петър Топалович () е сръбски офицер, заемал висши командни и военноадминистративни длъжности при управлението на Милан Обренович. По време на нашествието в България през 1885 година командва сръбските войски в боевете при Брезник, Гургулят и Пирот.
Биография Топалович постъпва отрано (през 1855 година) в Артилерийското училище в Белград. След завършването си през 1860 дълго време се обучава в Прусия (1861 – 1863) и във Франция (1864 – 1866). В по-късните си години преподава стратегия и военна история в Белградската военна академия.Петар Топаловић (Министарство одбране Републике Србиjе. Воjнообавештаjна агенциjа, посетен на 12 януари 2013)
Службата си в сръбската армия Топалович прекъсва през 1861 заради заминаването си в чужбина. След 1867 служи в постоянната армия, в министерството на войната. По-дълго (1868 – 1873) се задържа в щаба на Шабацкото военно окръжие. В навечерието на Сръбско-турската война (1876) е произведен в чин майор и е поставен начело на щаба на Тимошката дивизия. В края на юли е преместен при фактическия главнокомандващ генерал Черняев, а след два месеца е произведен в подполковник. До сключването на мира (март 1877) ръководи щабовете на различни армейски части. През втората война с турците (1877 – 1878) получава пряко командване – първо на Дунавската, а по-късно (22 декември) на Ибърската дивизия.
От 1878 Топалович служи в Главния генерален щаб, където се издига до полковник (1881) и началник на отдел – длъжност, която запазва (с прекъсвания) до 1884. В началото на Сръбско-българската война (1885) командва Моравската дивизия, с която постига успехи срещу отделни български отряди при Трън и при Брезник, но пристига на полесражението при Сливница със закъснение и пропуска възможността за обход на българските позиции в битката, която решава изхода от войната.Ђорђевић, Владан. Историjа српско-бугарског рата. Београд, 1908. Том 2, стр. 632 – 636, 733 – 734 (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе, посетена на 30 януари 2013) Въпреки това след поражението крал Милан му поверява командването на Нишавската армия.Jовановић, Слободан. Влада Милана Обреновића. Београд, Геца Кон, 1934. Том 3, стр. 290 – 291 (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе, посетена на 10 януари 2013)
След войната постъпва в правителството на Милутин Гарашанин, първо като министър на строежите (март 1886 – януари 1887), а по-късно като министър на войната (до май 1887). Докато е начело на военното министерство, получава генералски чин.
Източници
Категория:Личности от Сръбско-турската война (1877 – 1878) Категория:Сръбски военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Родени в Крагуевац Категория:Починали в Белград Категория:Сръбски офицери