Виетнамската война или Втората Индокитайска война (наричана в САЩ „мръсната война“),Търкъл, С. „Добрата война“ , 1984 известна във Виетнам като Американска война, се води от 1955 г. до 1975 г. между САЩ и Южен Виетнам (Република Виетнам), от една страна, и Северен Виетнам (Демократична Република Виетнам) и Народния фронт за освобождение на Виетнам (Виет Конг), от друга.
Предистория През втората половина на XIX век Виетнам се намира в колониалната империя на Франция. След края на Първата световна война в страната започва да се надига национално движение, появяват се кръгове, застъпващи се за независимост, избухват няколко въоръжени въстания. През 1941 г. на територията на Китай е създадена Лигата за независимост на Виетнам (Виетмин) – военно-политическа организация, обединяваща всички противници на френската колониална администрация. По-късно основна роля в нея започват да играят поддръжниците на комунистическите възгледи, оглавявани от Хо Ши Мин.
По време на Втората световна война френската администрация се договаря с Япония за това японците да получат достъп до стратегическите ресурси на Виетнам при запазване на колониалния административен апарат на Франция. Това споразумение действа до 1944 г., когато Япония със силата на оръжията установява пълен контрол над френските владения (това е свързано с усложнението на стратегическата обстановка на Тихоокеански театър на военните действия) за Япония. През септември 1945 г. Япония капитулира. Виетмин се възползва от временното безвластие, за да превземе Ханой и други ключови градове на страната с помощта на току-що сформираните военни части, начело с Во Нгуен Зиап. На 2 септември 1945 г., Хо Ши Мин провъзгласява създаването на независимата Демократична република Виетнам.
Франция отказва да признае независимостта на колонията си. Тя прехвърля в Индокитай експедиционен корпус, който през есента на 1945 г. възстановява контрола на колониалната администрация в южната част на Виетнам. После последват преговори, които са използвани от двете страни (и Виетмин, и Франция) най-вече за нарастване на военните си сили. Въпреки постигнатите договорености за начина на предоставяне на независимост на Виетнам, през декември 1946 г. Франция започва колониална война във Виетнам. Френската армия не успява да се справи с партизанското движение. От 1950 г. САЩ започват да оказват военна помощ на френските войски във Виетнам. В течение на следващите четири години (1950 – 1954) военната помощ на САЩ е на стойност от 3 милиарда долара.The Vietnam War През същата година обаче и Виетмин започва да получава военна помощ от Китай. Към 1954 г. ситуацията за френските сили на практика е безнадеждна. Войната във Виетнам е крайно непопулярна в самата Франция. По това време САЩ вече заплащат 80% от стойността ѝ. Последният удар за колониалните амбиции на Франция в Индокитай става тежкото поражение в битката при Диен Биен Фу. През юли 1954 г. са сключени Женевските споразумения, които слагат край на осемгодишната война.
Разделяне на Виетнам и начало на войната
Съгласно Женевските споразумения, територията на Виетнам е временно разделена по 17-ия паралел (където е създадена демилитаризирана зона) на две части. Северен Виетнам преминава под контрола на Виетмин, и съответно става територия на Демократична република Виетнам. Южен Виетнам остава под властта на назначената от французите местна администрация. В южната част на власт се намира профренски настроеният император Бао Дай. Съединението на страната се предполага да се осъществи след всеобщи свободни избори, които трябва да се състоят не по-късно от средата на 1956 г.
По това време започва рязко да нараства ролята на САЩ във виетнамските работи. След победата на комунистите в Китай, администрацията на САЩ разглежда събитията във Виетнам като част от комунистическата експанзия в региона и започва да оказва военна помощ на Франция. След Женевските споразумения, САЩ поемат курс на замяна на Франция, в качеството на противовес на комунистическите сили във Виетнам. Американската администрация отправя предложение на Нго Дин Дием, премиер-министър на Южен Виетнам. На 16 юли 1955 г., Дием заявява, че Южен Виетнам няма да изпълнява Женевските споразумения, всеобщи избори няма да има, и че е необходимо да се създаде антикомунистическа държава в Южен Виетнам. През октомври същата година, той провежда референдум, на който е поставен въпросът да остане ли Южен Виетнам монархия или да стане република. Дием обявява, че според резултатите от референдума, монархията се отменя и се провъзгласява за първия президент на Република Виетнам.
Дием еднолично взима множество важни държавни решения. На държавни длъжности той назначава свои роднини (например, брат му Нго Дин Ню оглавява тайната полиция) или хора, които са му лично предани. Една от грубите грешки на Дием е премахването на селското самоуправление, което нарушава многовековните виетнамски традиции. Подобна политика предизвиква протести сред местното население, и правителството на Дием бързо губи популярност.
Развитие на войната Начален период Едва в началото на 1959 г. е прието окончателно решение: не виждайки мирен път за съединение на страната след бойкотирането на условията от Женева, северняците правят избор в полза на антидиемовската опозиция. От средата на годината, на юг започват да се изпращат „военни съветници“, израснали по тези места и оказали се на север след разделянето на страната. Отначало прехвърлянето на хора и въоръжение става през демилитаризираната зона, но след военните успехи на комунистическите сили в Лаос транзитът започва да се осъществява през лаоска територия. Така възниква линията „Хо Ши Мин“, преминаваща през Лаос в обход на демилитаризираната зона и по-нататък на юг, минавайки на територията на Камбоджа. Използването на линията е нарушение на неутралния статут на тези две страни, установен от Женевските споразумения.
През декември 1960 г. всички южновиетнамски групировки, борещи се против режима на Дием, са обединени в Национален фронт за освобождение на Южен Виетнам (НФОЮВ), получил на Запад широка известност като Виетконг. Благодарение на поддръжката на Северен Виетнам, партизаните започват да действат все по-успешно. Това принуждава САЩ да засили военната помощ за правителството на Дием. През декември 1961 г. в страната са прехвърлени първите регулярни подразделения на армията на САЩ – две вертолетни роти, имащи за цел да увеличат мобилността на правителствената армия. Постоянно нараства съветническият корпус в страната. Американските съветници се занимават с подготовката на южновиетнамските войници и участват в планирането на бойните операции. През този период събитията в Южен Виетнам все още не привличат особеното внимание на американската общественост, макар администрацията на Джон Кенеди да е решена да отрази комунистическата агресия в Югоизточна Азия и да демонстрира на съветския лидер Никита Хрушчов готовността на САЩ да поддържа своите съюзници. Разрастващият се конфликт става едно от „горещите“ огнища на Студената война.
През януари 1963 г., в битката при Апбак, партизаните за първи път успяват да нанесат поражение на правителствената армия. Положението на режима на Дием става все по-неустойчиво след будистката криза в началото на май. Будистите са основната част от населението на Виетнам, но Дием и почти цялото му обкръжение са християни-католици. В редица градове на страната започват будистки вълнения, няколко монаси се самозапалват, което получава голям отзвук в Европа и САЩ. Освен това вече става ясно, че Дием не е способен да организира ефективна борба срещу партизаните на Виетконг. Американските представители тайно се свързват с готвещите преврат южновиетнамски генерали. На 1 ноември 1963 г. Нго Дин Дием е свален от власт и на следващия ден – убит заедно с братята си.
Сменилата Дием военна хунта се оказва политически нестабилна. В продължение на следващата година и половина в Сайгон на всеки няколко месеца е извършван друг преврат. Южно-виетнамската армия се оказва въвлечена в политическа борба, което позволява на партизаните от Виетконг да разширят контролираните от тях територии.
Брой на американските военнослужещи в Южен Виетнам до официалното въвеждане на войскиVietnam War Allied Troop Levels 1960 – 73 1959 г. – 760 1960 г. – 900 1961 г. – 3205 1962 г. – 11 300 1963 г. – 16 300 1964 г. – 23 300
Брой на северовиетнамските военнослужещи, прехвърлени в Южен Виетнам на първия етап от войнатаWilliam Turley. The Second Indochina War. Rowman & Littlefield Publishers, Inc., 2009. Appendix A. Annual Troop Movement from North to South: 1959 г. – 569 1960 г. – 876 1961 г. – 3400 1962 г. – 4601 1963 г. – 6997 1964 г. – 7970 Общо към края на 1964 г. на юг са прехвърлени повече от 24 хиляди северновиетнамски военнослужещи. Към виетнамските войски се присъединяват и войските на техните съюзници – СССР, Монголия, КНДР и Патет Лао.
Увеличаване на американската намеса (1964 – 1965 г.)
След убийството на Кенеди (22 ноември 1963 г.), президент става Линдън Джонсън, след което войната във Виетнам се ожесточава.
На 2 август 1964 г. в Тонкинския залив се случва стълкновение между американския разрушител „Мадокс“, изпълняващ радио-електронно разузнаване край бреговете на Северен Виетнам, и северо-виетнамски торпедни катери, първият от двата така наречени „Тонкински инциденти“. Самият факт за схватката (за разлика от последвали събития) не се оспорва от никой от изследователите, но в описанието на детайлите на инцидента има значителни разлики. Според една от версиите, „Мадокс“ навлиза в териториалните води на Северен Виетнам и е прихванат от три катера. Остава дискусионен въпросът кой първи открива огън, макар че разрушителят, при поддръжката на самолети Ф-8, нанася на катерите сериозни повреди и ги принуждава да излязат от боя. Подобен инцидент вероятно се случва и през нощта на 4 срещу 5 август, въпреки че почти веднага са изказани съмнения в неговата достоверност от представители на Военноморските сили на САЩ (виж Тонкински инцидент).
Съществуват различни гледни точки относно това дали случаят е стечение на обстоятелствата, или не. В отговор на предполагаемите нощни събития на 4 август, на следващия ден палубната авиация на САЩ нанася удари по военни обекти в Северен Виетнам (операция Pierce Arrow). Конгресът на САЩ приема така наречената „Тонкинска резолюция“, даваща право на президента Линдън Джонсън, при необходимост да използва военна сила в Югоизточна Азия.
Джонсън не бърза да се възползва от даденото му право. В навечерието на президентските избори в САЩ (ноември 1964 г.), в предизборната си кампания той се стреми да се покаже като „кандидат на мира“, в противовес на опонента си – Бари Голдуотър, считан за „ястреб“. Тази позиция спомага за уверената победа на Джонсън.
Ситуацията в Южен Виетнам обаче продължава бързо да се влошава. Сменящите се едно след друго правителства в Сайгон са заети с политически интриги и не могат да спрат завладяването на селските райони на страната от Виетконг. Освен това от края на 1964 г. Северен Виетнам започва да изпраща на юг вече не „съветници“, а редовни войски. На 7 февруари 1965 г., партизаните атакуват американските казарми в Плейку, в резултат на което има десетки пострадали американски военнослужещи. James Willbanks. Vietnam War Almanac. – Facts On File, 2009. – P. 105. Това не е първото нападение над американски обекти или американци (например, преди това е взривен хотел „Бринкс“ в Сайгон, където са разквартирувани американските офицери), но този път Джонсън взима решение за нанасянето на ответен удар по Северен Виетнам, считайки го за отговорен за разширяването на действията на партизаните. Проведена е въздушната операция „Flaming Dart“. Джонсън утвърждава дългосрочна програма за бомбардиране на Северен Виетнам.