Давид Йонович Бронщайн (Дави́д Ио́нович Бронште́йн) е съветски (последователно украински, руски, беларуски) шахматист, гросмайстор (1950) и съдия по шахматна композиция. Финалист е в мач за шахматната корона и световен вицешампион (1951).
Двукратен шампион на СССР – 1948 (разделя първо място с Александър Котов) и 1949 (разделя първо място с Василий Смислов). Шесткратен шампион на Москва (1946, 1953, 1957, 1961, 1968 (с Тигран Петросян), 1982 (с Нухим Рашковски). Победител в междузоналните турнири в Салтшьобаден (1948) и Гьотеборг (1955). По оценка на експертите, Бронщайн е един от най-великите и оригинални шахматни играчи на всички времена. По мнение на Виктор Корчной, именно Бронщайн най-дълбоко от всички свои съвременници разбира шахмата.Д. Бронштейн; С. Воронков. Давид против Голиафа. Рипол Классик. 2003. С. 12. ISBN 978-5-7905-1648-1.
Биография Давид Бронщайн е роден на (19 февруари 1924 г. в Била Церква (Бяла Църква – бълг., Белая Церковь – рус.), Киевска област, Украйна, в еврейско семейство. Детските си години прекарва в Киев. Възпитаник е на шахматната школа на Киевския дворец на пионеритеEuruchess.org: Русский шахматный портал Евросоюза и ученик на Александър Маркович Константинополски.Григорий Аграновский. Обычный гений. „Частный корреспондент“, 19 февраля 2013 г.
Бащата на Давид Бронщайн е арестуван през 1937 г. като „народен враг“. Давид мечтаел да стане математик, но пътят към университета бил затворен за него. Спасявайки се от нашествието на фашистите, се оказва в Кавказ, после често говори, че го е преследвала съдбата на скитник.
Шахматът, който възприемал като сфера на изкуството, става главно дело в живота на Бронщайн. Участник е в мача за титлата „световен шампион“ през 1951 г. в Москва. Това е първият мач, в който Михаил Ботвиник защитава своята титла. Мачът завършва наравно (12:12), и шампионът остава на трона. Бронщайн внася значителен принос в теорията на дебютите (Царски гамбит и откритите дебюти, Староиндийска защита, Френска защита, Защита Каро-Кан, Холандска защита и др). Творчеството на Бронщайн е оказвало и продължава да оказва влияние на всички шахматисти, които подхождат към играта както към импровизация, творчески процес с непредвиден по-рано резултат. Да достигне по-високи спортни резултати (особено в борбата за световно първенство) на Бронщайн е пречело отсъствието на специфична „шампионска злоба“, а също прекомерната преоценка на възможностите на съперника (зад който Бронщайн нерядко виждал такива възможности, за които съперникът, особено отстъпващ по класа, даже не е подозирал).
Бронщайн е един от тези, които способстват за реформация на временния контрол в шахмата. От неговата лека ръка започват съревнования по бърз шахмат. Бронщайн е измислил идеята за двубой, при който гросмайсторите едновременно играят един с друг няколко партии (и спечелва такъв сеанс с гросмайстора Евгений Васюков). Бронщайн развива и обогатява идеята за хронометраж на партиите, предложена първо от Бениамин Блюменфелд.
Свободно разговарял на няколко европейски езика.
Бронщайн е написал най-популярните книги за шахмата. Той е автор на настолната книга на шахматистите за всички времена и възрасти „Международен турнир на гросмайсторите“ (за турнира на претендентите в Цюрих, 1953). Автор е и на други книги, без които е трудно да си представим шахматното образование на класния шахматист: „200 открити партии“, „Самоучител на шахматната игра“. Появилият се труд „Давид против Голиат“ (в съавторство със С. Воронков) е забележително творение за борбата на човешкия гений (в лицето на Бронщайн) против компютърните програми. За творчеството на Бронщайн е написана прекрасната книга на Б. Вайнщайн „Импровизация в шахматното изкуство“.
Личен живот Бронщайн е бил женен три пъти. Първата му жена се наричала Марина. След смъртта на втората си жена 59-годишният Бронщайн през 1983 г. се жени за дъщерята на своя шахматен приятел, гросмайстор Исак Ефремович Болеславски Татяна, която е била по-млада от него с 22 години и с която той се запознава още през 1964 г., а за пръв път я видял, когато тя била едва на три години. Този брак продължава 23 години. Татяна Исаковна Болеславская завършва Минската консерватория – изкуствовед, доцент в Беларуския държавен университет. През 1990-те години Бронщайн получава в Русия пенсия и идва да живее при жена си в Минск. Изцяло погълнат от шахматното творчество, по отзиви на съвременниците, в бита Бронщайн е бил рядко непрактичен човек. Колегите-шахматисти казват, че Бронщайн купувал подаръци на такъв принцип: вещта трябва да бъде скъпа, безполезна в бита и неудобна за транспортиране. В неговото двустайно жилище в Арбат винаги е царял безпорядък. По спомени на последната му жена Татяна Исаковна, двете стаи били затрупани с книги, стари списания, изрезки от вестници, купчини с някакви документи. Когато Давид Йонович е бил сам, той нищо не си готвел – пиел само чай. Известна е, впрочем, рецепта за супа „от Бронщайн“, описана в неговата книга. Всичко, което имал у дома – банани, краставици, пипер, той смесвал в един съд и го варил. И неочаквано се получавало вкусно.
През последните години от живота си Бронщайн, по думите на жена си, вече нищо не правел – не искал, към всичко изгубил интерес. Немного привличат неговото внимание събитията от „оранжевата“ революция в Киев, която той наблюдавал по телевизията и случайно видял дома, в който преминало неговото детство. Бронщайн ходел вече трудно, лошо виждал, развил глаукома. Обаче гросмайсторът принципно не се лекувал и не приемал лекарства.
Умира на 5 декември 2006 г. в Минск от инсулт. Получил удар, „Бърза помощ“ го закарала в болницата. Лекарите констатирали обширен кровоизлив в мозъка. И макар че Бронщайн се намирал в съзнание и даже можел да говори, 82-годишнният гросмайстор вече не смогнал да се пребори с болестта. Преди края си той често повтарял: „Аз ще умра, и с мен ще умре цял пласт от шахматната култура“.
Погребан е в Чижовското гробище в Минск.
Основни спортни резултати Година Турнир Резултат Място 1940 Шампионат на Украйна 2 1944 13-и шампионат на СССР 6½ от 16 15 1945 14-и шампионат на СССР 10 от 17 3 Радиомач по шахмат СССР – САЩ (10 дъска) 2 от 2 1946 Шампионат на Москва 11½ от 15 1 Радиомач по шахмат СССР – Великобритания (7 дъска) 1 от 2 Мач-турнир Москва – Прага 10½ от 12 1947 Шампионат на Москва 9 от 14 1 – 3 15-и шампионат на СССР 11 от 19 6 1948 Междузонален турнир 1948 13½ от 19 1 1948 16-и шампионат на СССР 12 от 18 1 – 2 1949 17-и шампионат на СССР 13 от 19 1 – 2 1950 Турнир на претендентите 12 от 18 1 – 2 Мач с Исак Болеславски 7½:6½ 1951 Мач за званието „Световен шампион“ по шахмат 1951 г. с Михаил Ботвиник 12:12 19-и шампионат на СССР 9½ от 17 6 – 8 1952 20-и шампионат на СССР 10½ от 19 7 – 9 1953 Турнир на претендентите 16 от 28 2 – 4 Шампионат на Москва 12½ от 15 1 1953 – 54 Хейстингс 6½ от 9 1 – 2 1954 Белград 13½ от 19 1 1955 Междузонален турнир 1955 15 от 20 1 1956 Турнир на претендентите 9½ от 18 3 – 7 1957 24-ти шампионат на СССР 13½ от 21 2 – 3 Шампионат на Москва 10½ от 12 1 Гота 1 1958 25-и шампионат на СССР 11½ от 18 3 Междузонален турнир 1958 11½ от 20 7 – 11 1959 26-и шампионат на СССР 9 от 19 12 – 13 Москва 7 от 11 1 – 3 Шампионат на Москва 10 от 15 3 1960 27-и шампионат на СССР 9 от 19 12 – 13 1960 Мар дел Плата 11½ от 15 3 1961 28-и шампионат СССР 9 от 19 12 – 13 Мемориал Мароци (Будапеща) 9½ от 15 2 – 3 Шампионат на Москва 11½ от 17 1 – 2 Мач с Леонид Александрович Шамкович на първенство на Москва 3½:2½ 29-и шампионат на СССР (ноември – декември 1961) 12½ от 20 3 1962 Москва 9 от 15 3 – 6 1963 Бевервейк 11½ от 17 2 Мишколц 2 31-ви шампионат на СССР 11½ от 19 4 – 6 1964 Междузонален турнир 16 от 23 6 1964 – 65 32-ри шампионат на СССР 13 от 19 2 1965 33-ти шампионат на СССР 9½ от 19 9 1966 Мемориал Асталоша (Сомбатхей) 11½ от 15 1 – 2 1966 – 67 34-ти шампионат на СССР 10½ от 20 8 – 9 1968 Шампионат на Москва 10½ от 15 1 – 2 Амстердам 2 Мемориал Ласкер (Берлин) 1 – 2 1971 Сараево 9 от 15 1 – 3 39-и шампионат на СССР 11½ от 21 7 – 8 Мемориал Алехин (Москва) 9 от 17 8 – 10 1972 40-и шампионат на СССР 9½ от 21 13 – 16 1973 Междузонален турнир (Петрополис) 10½ от 17 6 1974 Сан Хосе 1 1975 43-ти шампионат на СССР 7½ от 15 9 – 10 1975 – 76 Хейстингс 10 от 15 1 – 3 1976 Сандомеж 1 1977 Будапеща 11 от 16 1 1978 Юрмала 10 от 15 1 1982 Шампионат на Москва 11½ от 17 1 – 2 Панчево 2 – 4
Книги Международный турнир гроссмейстеров: Комментарии к партиям турнира претендентов на матч с чемпионом мира. Нейгаузен – Цюрих, 29 августа – 24 октября 1953 г. – Москва: Физкультура и спорт, 1956. – 436 с (2-е изд. 1960; 3-е изд. 1983) 200 открытых партий. – Москва: Физкультура и спорт, 1970. 248 с. Прекрасный и яростный мир: (Субъективные заметки о современных шахматах). – Москва: Знание, 1977. – 112 с, 8 л. ил. В соавторстве с Г. Л. Смоляном. (Доп. тираж 1978) Самоучитель шахматной игры. – Москва: Физкультура и спорт, 1980. – 248 с (2-е изд. 1987) Ученик чародея. – Москва: Рипол Классик, 2004. – 415 с, л. ил. (Искусство шахмат). ISBN 5-7905-2667-5. В соавторстве с Т. Фюрстенбергом.
Източници
Литература Шахматный словарь, стр. 210 – 212 Вайнштейн, Борис Самойлович|Вайнштейн Б. С. Импровизация в шахматном искусстве: О творчестве гроссмейстера Бронштейна. Москва: „Физкультура и спорт“, 1976. 280 с. (Выдающиеся шахматисты мира) Шахматы. Энциклопедический словарь, стр. 47 – 48
Външни препратки
40 шахматных задач, основанных на партиях Бронштейн Лична картичка на Давид Бронщайн на сайта 365chess.com Chessgames.com – David Bronstein
Категория:Съветски съдии по шахматна композиция Категория:Шахматни гросмайстори Категория:Съветски шахматисти Категория:Руски шахматисти Категория:Украински шахматисти Категория:Беларуски шахматисти Категория:Родени в Била Церква Категория:Починали в Минск Категория:Починали от инсулт Категория:Евреи в СССР