Стефан Димитров Таралежков е български офицер, генерал-майор, офицер от 55-и пехотен полк през Първата световна война, комендант на Скопие (1941) и командир на 30-и пехотен полк (1943) през Втората световна война, командир на 11-а пехотна дивизия (1945) и 8-а пехотна дивизия (1946).
Биография Стефан Таралежков е роден на 10 юли 1894 г. в Ихтиман. Завършва Военното училище през 1917 г., на 1 август е произведен в чин подпоручик и взема участие в Първата световна война като офицер от 55-и пехотен полк. На 30 юни 1919 г. е произведен в чин поручик. Служи в 12-и пехотен балкански полк. През 1926 г. е произведен в чин капитан, от 1928 г. е адютант на Осма пехотна тунджанска дивизия, след което от 1930 г. е на началник на подучастък на 11-и пехотен сливенски полкМинистерска заповед (МЗ) № 64 от 1930 г., а по-късно същата година е назначен за командир на взвод в 11-и пограничен участъкМЗ № 70 от 1930 г.. През 1930 г. е назначен за командир на рота от 12-и пехотен балкански полкМЗ № 102 от 1933 г., а от 1935 г. е командир на 8-а интендантска дружинаМЗ № 98 от 1935 г., на 6 май 1935 г. е произведен в чин майор, след което в края на същата година назначен за командир на дружина от 10-и пехотен родопски полкМЗ № 334 от 1935 г.. В началото на 1938 г. майор Таралежков поема командването на специалната рота от 12-и пехотен балкански полкМЗ № 17 от 1938 г., от началото на 1939 г. е командир на дружина от същия полкМЗ № 18 от 1939 г., а по-късно същата година е назначен за комендант на полкаМЗ № 90 от 1939 г.. На 6 май 1939 г. е произведен в чин подполковник.Руменин, с. 304
В началото на участието на България във Втората световна война подполковник Таралежков е назначен за комендант на Скопие. Същата година издава и книгата „Силата на духа и кризата в боя“, отпечатана от Военноиздателския фонд от поредицата „Военна библиотека“ № 111Георгиев, Лъчезар. Книги, студии и поредици по военна психология 1938 – 1946 г. // Научно списание за книгата, 2018, № 2 (кн. 3 – 4), с. 89 – 93.. На 3 октомври 1942 г. е произведен в чин полковник, през 1943 г. е назначен за командир на Тридесети пехотен шейновски полк.
След Деветосептемврийския преврат, на 14 септември 1944 г. е назначен за командир на Седма пехотна рилска дивизияМЗ № 123 от 1944 г., с която участва в първата фаза на войната срещу Третия Райх, като от 15 декември 1944 г. е командир на Дванадесета пехотна дивизия.Ташев, Ташо. Българската войска 1939 – 1945. София, Военно издателство, 2008, с. 138. На 5 април 1945 г. е произведен в чин генерал-майор.
След края на войната е назначен за командир на Единадесета пехотна дивизия (1945). В периода 20 декември 1945 – 21 януари 1946 г. е командир на Трета българска армия. През 1946 г. е назначен за командир на Осма пехотна тунджанска дивизия и същата година е назначен началник на учебния отдел в Щаба на армията. По-късно същата година излиза в запас. На 21 януари 1948 г. Държавна сигурност образува отчетно наблюдателно дело на генерал Таралежков, което през 1951 г. преминава на активна разработка „Бодил“ по линия на бивши хора.Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.1243 Известно време е член на „Звено“, но после отпада от организацията. Работи за кратко в министерство на отбраната през 1950 г., където се пенсионира. След като не е открита вражеска дейност от негова страна разработката е прекратена през 1960 г.Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.1247 Умира през 1972 г.
Военни звания Подпоручик (1 август 1917) Поручик (30 юни 1919) Капитан (1926) Майор (6 май 1935) Подполковник (6 май 1939) Полковник (3 октомври 1942) Генерал-майор (5 април 1945)
Награди Орден „За храброст“ III степен II клас Орден „Свети Александър“ III степен м.с. Орден „Александър Невски“ – СССР Орден „Партизанска звезда“ I степен – Югославия
Бележки
Източници
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Тридесет и осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в Ихтиман Категория:Починали в София Категория:Звенари